Определение № 139 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4281/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. З., със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. В., срещу определение №779/06.08.2025 г. по възз.ч.гр.д. №223/2025 г. на Окръжен съд - Хасково. С обжалваното определение е отменено определение №358/16.02.2025 г. по гр.д. №1147/2024 г. на Районен съд – Хасково и е изменено на основание чл.248 ГПК решение №56/26.01.2025 г. по гр. дело №1147/2024 г. на Районен съд – Хасково в частта за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на ОУ „Любен Каравелов“, [населено място], допълнително към присъдената сума от 200 лв. още 2 168.48 лв. или общо 2 368.48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по оттегления иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, производството по който е прекратено. Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Ответникът ОУ „Любен Каравелов“, [населено място], оспорва частната касационна жалба. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанието по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ допустима ли е молба за изменение на определението за частично прекратяване на производството по делото, ако съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноските, а е направил това с решението по делото при вече изтекъл едноседмичен срок за обжалване на определението за прекратяване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 2/ при договорен общ размер на адвокатското възнаграждение може ли съдът да определи възнаграждението за всеки един от исковете при прекратяване на производството по един от исковете - чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 3/ обвързан ли е съдът с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. или те служат единствено за ориентир при присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е представено определение №5015/16.02.2024 г. по търг. дело №1908/2022 г. на ВКС, I т.о. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като първите два въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, а третият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. Когато адвокатското възнаграждение между страната и нейния процесуален представител е договорено в общ размер за защита срещу всички предявени искове и цялостно представителство в една инстанция, при частично прекратяване на производството, поради оттегляне на един от искове, е допустимо по заявеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски по делото, с определението за частично прекратяване на делото, съдът да му присъди разноски, съразмерно на прекратената част от производството. Съдът може да се произнесе по направеното искане с определението за частично прекратяване на делото, но ако не е направил това, по своевременно направеното искане за разноски дължи произнасяне с акта, с който се произнася по останалата непрекратена част от производството и с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК в съответната инстанция. С този акт, при съобразяване на крайния резултат по непрекратената част и постановеното частично прекратяване, следва да се разпредели отговорността за направените разноски от страните пред съответната инстанция. С обжалваното определение е съобразена задължителната практика на ВКС, както и решение от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22 г. на СЕС. Според тях посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК изисква да се прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като се изложат мотиви относно вида, предмета и сложността на спора; да се отчетат конкретните за случая факти и доказателства, дължимото правно разрешение по повдигнатите правни въпроси, различно по сложност при всеки отделен случай. При преценка на тези обстоятелства и при констатирано несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права съдът намалява адвокатския хонорар. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.