Определение № 291 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1829/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „АКЗ-Бургас“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 23 от 31.03.2021г. по в.т.д.№ 24/2021г., постановено от Апелативен съд Бургас. С него е потвърдено решението по т.д.№ 551/2019г. на Бургаския ОС за осъждане на касатора да заплати на „Северни води“ ООД, [населено място] сумата 173 230.78лв. - стойност на незаплатени СМР по договор от 07.09.2017г., за които е издадена фактура № 944/15.07.2019г. и протокол-образец 19 за месец май 2019г. - втора част, ведно със законната лихва от завеждане на делото 25.10.2019г., както и сумата 25 984.62лв. - неустойка за забава за периода от 23.07.2019г. до 21.08.2019г. в плащане на възнаграждението, уговорена в чл.7.3 от договора, в максимален размер от 15% от стойността на вземането по фактура № 944/15.07.2019г. Касаторът се позовава на основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281,т.3 ГПК и иска отмяната му със законните последици. Посочва, че основният спорен въпрос по делото е, дали ищецът като подизпълнител е спазил срока за изпълнение на възложените му работи и дължи ли на ответната страна неустойка за забава по чл.7.1 от договора, предвид заявеното от „АКЗ-Бургас“ ЕООД възражение за прихващане. Твърди, че неправилността на извода на съдилищата, че процесните СМР са били завършени към м.април 2019г. е видна от самото наименование на „Протокол-образец 19 за месец май 2019г. - втора част“. Въвежда довод, че съставът на АС Бургас не е дал отговор на подробните доводи и възражения, изложени във въззивната жалба на ответното дружество срещу изводите, че ищецът е спазил сроковете за изпълнение. Твърди, че ищецът е признал в допълнителната искова молба, че работите са изпълнени окончателно в началото на м.май 2019г. Поддържа, че неправилно са ценени като доказателства нарядите-разрешения за присъствие на работници на ищеца в обекта през м.май 2019г.; че не е даден отговор защо е имало необходимост ответникът да наеме други подизпълнители за дейности по договора, възложени на ищеца. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните“ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с позоваване на т.19 на ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и с актове по чл.290 ГПК на състави на ВКС. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че страните са валидно обвързани от договор от 07.09.2017г., сключен за възлагане от „АКЗ-Бургас“ ЕООД на дейности на подизпълнителя „Северни води“ ООД на база сключен от консорциум „НЕРГ-АКЗ“ ДЗЗД (в който, един от участниците е ответното дружество) с възложителя-инвеститор „Лукойл Нефтохим Бургас“АД договор за изпълнение на дейности въз основа на оферта ЛНБ-ИД-2017-174 с предмет „СМР за реконструкция и модернизация на противопожарната система ППЗ-1 на територията на Лукойл Нефтохим Бургас“. Въззивната инстанция е приела за установено, че в процесния договор между страните са разпределени обема на дейностите, дължими от всяка, по оферта ЛНБ-ИД-2017-174. Не е имало спор, че възнаграждението на ищеца като подизпълнител съгласно чл.2.4 от процесния договор е дължимо в срок от пет календарни дни от заплащане на дължимото възнаграждение от 100% от работата от страна на инвеститора „Лукойл Нефтохим Бургас“ и представяне на оригинална фактура, ведно с двустранно подписан акт за установяване и приемане и заплащане на натуралните видове работи. Не е имало спор, че възложителят „Лукойл Нефтохим Бургас“ е получил от консорциума фактура № 166/30.04.2019г. за СМР по протокол обр.19 и е изплатил цялото възнаграждение по нея като окончателното плащане по договора между консорциума и инвеститора е осъществено на 01.07.2019г. Въз основа на тези данни въззивната инстанция е приела, че след като към този момент подизпълнителят е представил на изпълнителя фактура за 100% приключена работа - № 944/15.07.2019г. и тя е осчетоводена от последния, съответно изпълнителят вече е получил окончателното разплащане с възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“, от 23.07.2019г. е възникнало задължение за заплащане на възнаграждението на ищеца по чл.2.4 от договора. Обсъдено е, че плащане на претендирата искова сума не е извършено, както и че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане и на уговорената в чл.7.3 от договора неустойка в посочения максимален размер от 15% от просроченото задължение за възнаграждение от 173 230.78лв. или 25 984.62лв. По делото не е имало спор, че ответникът не прави възражение за неизпълнение в качествено или количествено отношение, а само за забавено изпълнение, във връзка с което е доначислил неустойка по чл.7.1 от договора с дебитно известие от 04.10.2019г. за доначисляване на санкция за неустойка в размер на 472 901лв., което и е основание за твърдението на ответната страна за погасяване на вземането на ищеца чрез прихващане. Няма спор, че дебитното известие не е осчетоводено от ищеца, който оспорва твърдението, че забавата му е продължила след края на м.април 2019г.. По спорния въпрос дали ищецът е приключил в срок възложената му с договора работа, въззивната инстанция е съобразила, че крайната дата за изпълнение е предоговорена на 25.04.2019г. като ищецът признава забава от пет дни и твърди, че е приключил изпълнението си на 30.04.2019г., когато обектът е приет от инвеститора „Лукойл Нефтохим Бургас“. Съставът на апелативния съд е мотивирал, че след като процесният договор за изработка е сключен за изпълнение от подизпълнител на част от възложените от главния изпълнител дейности, приемането на работа от инвеститора в цялост, инкорпорира и приемането на превъзложената част - на 30.04.2019г. е подписан протокол за завършен строеж за обект „Реконструкция и модернизация на противопожарните системи в „Лукойл Нефтохим Бургас“ между инвеститора-възложител по основния договор и главния изпълнител - консорциума, а на 13.06.2019г. е съставен констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Обсъдено е, че опровергаването от страна на ответното дружество на датата на приемане на завършения строеж в протокола от 30.04.2019г., съдържащ подпис на негов представител, е недопустимо да се извърши с ангажираните свидетелски показания. Подложени са на обсъждане и представените по делото наряди-разрешения за влизане на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ на работници на ищеца на датите 1 май, 3 май, 4 май, 6 май, 7 май и 17 юни 2019г., както и показанията на свидетели, които са установили, че присъствието им след м.април на обекта е поради необходимост от изнасяне на механизация, с цел извършване на функционални изпитания, отстраняване на аварии, тестове на водопровода и хидравлични проби. Въззивната инстанция е мотивирала, че след като до края на м.април 2019г. работниците на ищеца са влизали в обекта с карти, а след завършването му - с еднократни изрични пропуски, този факт дава основание за извода, че същинските дейности по изпълнението са приключили до края на м.април 2019г. Като пореден и съществен аргумент в подкрепа на извода за приключило в рамките на м.април 2019г. изпълнение на дейностите от ищеца е преценена издадената от възложителя на 08.05.2019г. фактура за санкции по чл.7.1 от договора за неустойката, дължима за петте дни забава в изпълнението /която е призната от ищеца и вземането по нея е приспаднато от исковата сума/. Съставът на апелативния съд е изложил правни аргументи, че отсъства логична причина, при твърдения, че са извършвани работи по договора и през м.май, което според ответника се подкрепя и от представените наряди до 7 май, ако забавата към датата на издаване на фактурата за неустойка -08.05.2019г., е надвишавала пет дни, да се оформи фактурата именно за такъв срок, съответно едва през м.октомври да се доначисли неустойка с дебитното известие от 04.10.2019г. - непосредствено преди образуването на настоящото дело. Счетено е, че този начин на фактуриране следва да се прецени като признание на ответника, че забавеното изпълнение на ищеца е именно в рамките на пет дни. На обсъждане е подложен и доводът на въззивника, че посочването в акта за приемане на работите образец 19 месец май е признание, че работите са изпълнени през този месец. Даден е отговор, че при уговорения в договора начин на отчитане на обема на дейностите, съгласно чл.2.2 от договора - ежемесечно, е нормално да се приеме, че актът може да бъде издаден през месеца, следващ изпълнението на обективираните дейности. Обсъдено е, че ответникът без възражения е заплатил дейностите по предходния акт обр.19, който е наименуван Акт обр.19 за м.май - 1 част. Обсъдено и е, че издаването на фактурата, по която се претендира плащане през м.юли 2019г. не е относимо към настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждението и издаването й през м.юли 2019г. не съставлява признание за недължимост на задължението преди тази дата, както го интерпретира ответната страна. Чрез споделяне на мотивите на първоинстанционния съд е препратено съм съображенията, че по делото не се установява какви са били съображенията на ответника да наеме и други лица, на които да възложи дейности, дължими от ищеца, но в процеса не е установено, че това се е наложило поради виновно неизпълнение на задълженията на подизпълнителя по процесния договор. С тези мотиви е обосновано, че изпълнението на процесния договор е било финализирано на 30.04.2019г., когато работата е приета от възложителя по процесния договор и той на свой ред го е предал на главния възложител. При установено надлежно изпълнение на задължението на изпълнителя по процесния договор е счетено, че на него се следва заплащане на възнаграждението в обема на исковата претенция, ведно с вземане за неустойка по чл.7.3 от договора, а възражението за прихващане е неоснователно, поради неустановеност забавата да е продължила повече от пет дни, издадената за което фактура е зачетена при формиране на исковата сума. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Поставеният въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на доказателства, възражения и доводи на страните, което оплакване не съответства и на подробно изложените мотиви на въззивната инстанция. Съставът на апелативния съд е дал своето разрешение на спора след обсъждане на въведените от въззивника оплаквания в съответствие с правомощията си по чл.269, изр.второ ГПК. Изложението на касатора съставлява касационен довод, който е извън преценката, дължима в производството по чл.288 ГПК. Той е от значение само при допуснато касационно обжалване, което предпоставя формулирането на касатора на въпрос, отговарящ на характеристиката по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Несъгласието на касатора с подробно изложените правни аргументи в обжалваното решение не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването. При този изход на производството, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 7 500лв. По изложените съображения, съставът на ВКС, Първо т.о.