Определение № 3188 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1437/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Билдинг Сити Бургас“ ООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищецът „Колект БГ“ АД не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно решение, с което на основание чл. 517, ал. 3 ГПК ответното дружество е прекратено. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Очевидна неправилност на обжалваното решение се обосновава с довода, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК е наличието на изрично овластяване на взискателя, както и че в процесния случай е необходимо, но не е налице на дружеството да е било връчено изявление на взискателя за прекратяване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи не обосновават очевидна неправилност съобразно установеното в практиката на ВКС съдържание на това основание. На първо място, фактически невярно е твърдението за липса на овластяване на взискателя, доколкото постановление на съдебния изпълнител в този смисъл е представено още с исковата молба. На второ място, доводът, основан върху липсата на изявление за прекратяване, освен че не удовлетворява посочените по-горе критерии за очевидна неправилност, се отнася до основния спорен въпрос в настоящото производство, поради което, при липсата на конкретна аргументация за нарушение на правилата на формалната логика или за приложение на несъществуваща или отменена норма, респ. приложение на норма по начин, противоположен на действителния ѝ смисъл, не може да обоснове извод за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите: 1) длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2) следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу ответник ЕООД при преобразуването му в ООД в хода на производството, да изследва и съобразява стойност на ликвидационен дял на длъжника - едноличен собственик на капитала, а след преобразуването - съдружник в дружеството-ответник, като предпоставка за уважаването на иска, ако би се установила положителна стойност, респ. за отхвърлянето му, когато не се установи такава (нулева стойност) - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3) в случай, че е налице преобразуване на дружество от ЕООД в ООД чрез приемането на нов съдружник в дружеството и увеличение на капитала, което е вписано в Търговския регистър значително преди получаване от дружеството на препис от исковата молба с претенция по чл. 517, ал. 4 ГПК, и дружеството не е било уведомено за изявлението на взискателя за неговото прекратяване, може ли съдът служебно да преквалифицира иска по чл. 517, ал. 4 ГПК в такъв по чл. 517, ал. 3 ГПК - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4) извършеното преди получаването на препис от исковата молба с претенция по чл. 517, ал. 4 ГПК преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД чрез придобиване на дялове в увеличения капитал от нов съдружник представлява ли отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането на иска и съдът следва ли да го уважи, въпреки че не са налице предпоставките по чл. 517, ал. 3 ГПК, а именно: връчване на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изтичане на три месеца преди съдебният изпълнител да овласти взискателя - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5) в случай, че съдът преквалифицира иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в такъв по чл. 517, ал. 3 ГПК, може ли да го уважи, без да са налице предвидените в закона предпоставки съдебният изпълнител да е връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, да са изтекли три месеца и съдебният изпълнител да е овластил взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6) в случай, че съдът констатира преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД и преквалифицира иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в такъв по чл. 517, ал. 3 ГПК, може ли да уважи иска, без да е изследвал текущия баланс на дружеството към датата на предявяване на иска - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и 7) кой меродавният момент да се прецени основателността на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК в случай, че е налице преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД чрез придобиване на дялове от увеличения капитал от нов съдружник, а именно: а) преобразуването е настъпило преди да бъде подадена искова молба, б) преобразуването е настъпило, след като е подадена искова молба, но преди да се получи препис от нея, в) преобразуването е настъпило, след като е подадена искова молба и след като е получен препис от нея - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият и шестият въпрос не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са били включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Въпросите се отнасят до значението на стойността на ликвидационния дял на длъжника като предпоставка за основателност на иска по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК. Същите обаче се поставят едва в касационното производство и по тях въззивният съд не се е произнасял съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК. По отношение на останалите въпроси не са налице специалните предпоставки по т. 1 и т. 3 ГПК. Така поставените въпроси, вкл. процесуалният, се отнасят до значението на преобразуването на ЕООД в ООД по време на висящото производство по иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. В тази насока е формирана практика на ВКС (решение № 138/12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г. на I т. о.), на която се е позовал и въззивният съд и според която извършеното след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК преобразуване на ответника от ЕООД в ООД чрез придобиване на дялове от увеличения капитал от нов съдружник не представлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иска, нито е предпоставка за отхвърлянето му, доколкото такива могат да бъдат единствено противопоставени от ответника основателни правопогасяващи спрямо вземането на взискателя възражения. Решаващият извод на въззивния съд, че промяната в правноорганизационната форма не е пречка за уважаването на иска съобразно предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК към момента на предявяването му, са съобразени с така установената практика, което изключва основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика, без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, поради което и при наличието на посочената по-горе практика по чл. 290 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание. С тези мотиви съдът