Определение № 520 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1427/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 70797 от 15.07.2020 г., подадена от К. К. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3853 от 23.11.2017 г. по ч.гр.д. № 5941/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която след отмяна на определение № 6347 от 27.10.2017 г. по т.д. № 1116/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН срещу Г. П. Х. и още три физически лица, за сумата 11 250 000 лв., чрез възбрана върху: апартамент № 1, ет.1, [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ 102.57 кв.м., с прилежащо мазе № 28. Частната касаторка, в качеството й на трето за спора лице, твърди, че посоченият недвижим имот е нейна изключителна собственост, т.к. гражданският й брак с Г. П. Х. е прекратен на 02.07.2014 г., а въз основа на договор за доброволна делба от 11.07.2014 г. тя е получила имота в своя изключителна собственост. Счита, че след като имотът е придобит от нея преди допускане на обезпечението, това съставлява достатъчно основание за отмяна на обезпечителната мярка, ограничаваща абсолютното й вещно право на собственост. В жалбата се сочи, че върху процесния апартамент неправомерно са наложени повече от петдесет възбрани, което възпрепятства възможността за ползване на банков кредит, или за предприемане на разпоредителни действия. Жалбоподателката се позовава на приложена практика на ВКС и на САС по аналогични дела. Към жалбата са приложени: решение от 02.07.2014 г. на Районен съд – Костинброд за прекратяване по взаимно съгласие на брака, сключен между Г. П. Х. и К. К. Х.; договор за доброволна делба между тях от 11.07.2014 г., заявление от К. К. до синдиците на КТБ АД от 03.01.2018 г., както и копия от определения на ВКС по: ч.т.д.№ 2175/2018 г., ч.т.д. № 3077/2018 г., ч.т.д. № 518/2017 г., ч.т.д. № 677/2015 г., ч.т.д. № 2151/2019 г. и от определение на САС по ч.гр.д. № 2019/2019 г. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение са формулирани въпроси, относими към предпоставките за допускане на обезпечението, с акцент относно вероятната основателност на исковете за заплащане на обезщетение за вреди, предявени по реда на чл.57, ал.3 ЗБН от синдиците на несъстоятелната банка, срещу бивши нейни администратори, както и въпроси, свързани с предпоставките за ангажиране отговорността на последните. По делото е постъпил писмен отговор от А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на КТБ АД /н/, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касация и основателността на частната касационна жалба. В проведено пред ВКС производство за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба и след двукратно дадени на частната касаторка указания за: уточняване на датата на узнаване на наложената обезпечителна мярка и ангажиране на доказателства в тази насока, в молба от 24.11.2020 г. се твърди, че датата на узнаване е 09.07.2020 г., в резултат на извършена от нея справка по имотната партида на бившия й съпруг Г. П. Х.. В подкрепа на това твърдение е приложена разпечатка от последната посочена дата, спрямо която се сочи, че касационната частна жалба е депозирана в срок. Освен това се изтъква, че след установяване на вписаната възбрана, е извършена и справка в Служба по вписванията, като в тази насока не са представени доказателства. Независимо от тези твърдения, в цитираната молба се поддържа първоначалното становище, че за третото лице, собственик на възбранения имот, срок за обжалване на определението за допускане на обезпечението не тече и отмяната му може винаги да бъде поискана. От ответника са депозирани отговори на уточнителните молби, с подробно мотивирано становище за процесуална недопустимост на частната касационна жалба. В отговор от 15.12.2020 г. се сочи, че приложената справка не съставлява годно писмено доказателство за съдържащите се в нея данни, нито доказателство за момента на узнаване от К. Б. за възбраната. В цитирания отговор се оспорват и твърденията за липса на срок за третото лице – собственик на възбранения имот, за обжалване на обезпечителната мярка, с позоваване на приложено от самата частна касаторка определение на състав на ВКС, ТК, първо отделение, по ч.т.д. № 3077/2018 г., според което, преклузивният срок за обжалване тече и за третото лице от получаването на съобщение за наложената обезпечителна мярка на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд по чл.396, ал.2, изр.2 ГПК и е подадена от трето лице, което, съобразно разясненията в т.6 от ТР № 6/2013 г., е легитимирано да обжалва налагането на обезпечителната мярка възбрана върху собствения му имот. Независимо от това, частната касационна жалба, депозирана след близо две години и осем месеца след постановяване на атакуваното въззивно определение, е процесуално недопустима, поради следното: В т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставен за тълкуване въпрос: кои лица са процесуално легитимирани да обжалват определение за допускане на обезпечение на иска. Прието е, че наред със страните по обезпечителното производство /в зависимост от неговия изход/, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот е и трето лице, което е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собственост на ответника. Този извод е изведен при съобразяване на регламентираното в чл.401 ГПК действие на обезпечителната мярка и извършеното с тази разпоредба препращане към способите за защита на трето лице срещу действия на съдебния изпълнител – чл.435, ал.4 и чл.440 ГПК. С оглед на обхвата на поставения пред ОСГТК на ВКС въпрос № 6, в този акт на нормативно тълкуване не е застъпено становище относно срока за обжалване на определение по чл.396, ал.2 ГПК от действителния собственик на възбранения имот. При постановяване на едно от определенията, приложени към частната касационна жалба, а именно, определение по ч.т.д. № 3077/2018 г. на ВКС, на състав на първо т.о., депозираната частна касационна жалба на трето за обезпечителния процес лице е възприета като процесуално допустима, т.к. е постъпила в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, считан от връчването на ответника на съобщение за наложената обезпечителна мярка. С така застъпеното становище е напълно отречено разбирането на САС в цитираното и приложено определение, че за третото лице срокът за обжалване по чл.396 ГПК не започва да тече. Дори и при прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 436, ал.1, изр.2 ГПК, в какъвто смисъл на частната касаторка са дадени изрични указания, не може да се приеме, че настоящата частна касационна жалба е подадена в едноседмичен срок от узнаване на вписаната възбрана върху процесния имот. Представената справка от Служба по вписванията по персоналната партида на Г. П. Х. не съставлява годно доказателство за момента на узнаване, от страна на К. Б., за вписване на процесната възбрана върху недвижимия имот, за който тя се легитимира като собственик по силата на договор за доброволна делба от 11.07.2014 г. Тази справка, макар и получена преди въвеждане на Единния портал за заявяване на електронни услуги /ЕПЗЕУ/, не обективира извършена от съдията по вписвания административна дейност, изрично регламентирана в чл.42 от Правилника за вписванията. Следва да се вземат предвид и разпоредбите на този правилник относно публичността на книгите за вписване, включително възможността за всяко лице да извърши справки за вписвания във всички книги и за издаване на удостоверение за наличие или отсъствие на съответно вписване. Освен това, твърдението на частната касаторка, че за дата на узнаване за наложената възбрана следва да се счете отбелязаната в справката дата на отпечатването й – 09.07.2020 г., не съответства на съдържащите се твърдения в подадено от нея заявление от 03.01.2018 г. до синдиците на КТБ АД /н/, както и на факта, че към последната дата е налице вписване на обезпечителната мярка /независимо от непълнотата на съдържащите се в справката данни относно условието/основанието за вписване на множество възбрани върху имота/. Твърденията в посоченото заявление, депозирано след малко повече от един месец след постановяване на сега атакуваното въззивно определение, сочат на извод за надлежно извършвани от частната касаторка периодични справки относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на бившия й съпруг. Предвид горното, следва да се счете за недоказано спазването на преклузивния срок за сезиране на ВКС с частна касационна жалба по чл.396, ал.2 ГПК от третото лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата от САС обезпечителна мярка. Затова, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение