Определение № 614 от 03.05.2012 г. на ВКС по д. № 1625/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4197/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение на осн. чл.270, ал.3, пр. посл. от ГПК е обезсилено първоинстанционното, с което са уважени исковете на касаторката срещу [фирма] с пр. осн.чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ, като е отменена с последиците от това заповедта за уволнение на ищцата №26/11.09.09 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че по процесуалните въпроси: кога първоинст. съд се е произнесъл по непредявени искове и налице ли е такова произнасяне в случая с оглед предмета на спора, заявен с исковата молба и уточнен в доклада по делото, след становища на страните / на л.43/ и за правомощията на въззивната инстанция, ако е налице или ако не е налице такова произнасяне липсва съдебна практика. Основанието не е заявено точно, за което е възразил и ответникът по жалба. Въпросите са разработени в практиката на съда, вкл. в тази на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. Р по т.д. №927/10 г. на първо т.о., по гр.д. №870/10 г. на четвърто г.о., по гр.д.№931/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №127/10 г. на четвърто г.о. и др.- а обжалването следва да се допусне поради противоречие на въззивното решение с посочените на ВКС, на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.