Определение № 803 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3727/2022 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по повдигнат от Софийския районен съд спор за подсъдност относно това кой съд е компетентен да разгледа подадената от И. И. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора [населено място], искова молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди затова, че на 14.02.2019г. неочаквано бил уведомен от надзорно-охранителния състав на Затвора – [населено място], че на 15.02.2019 г. ще бъде конвоиран в София. Неочакваното конвоиране го лишило от възможността да се подготви адекватно за провежданите следствени действия. С определение № 1426 от 21.02.2022г. по адм.д.№ 1159/2022г. Административният съд София-град, първо отделение, 69-ти състав е прекратил образуваното пред него дело по този иск срещу Националната следствена служба и го е изпратил по компетентност на Софийския районен съд. Мотивите на административния съд са, че този иск, обективно съединен с други искове по чл. 284 - 285 ЗИНЗС, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Националната следствена служба не е подсъден на административния съд. Превеждането е извършено въз основа на разпореждане от 04.02.2019г. на прокурор при С. градска прокуратура по пр.пр. № 17779/2017 г. въз основа на искане от 01.02.2019г. от Националната следствена служба за необходимост от извършване на процесуално-следствени действия с лицето И. И. К. – разпит в качеството му на свидетел и снемане на сравнителен материал от подпис и почерк. Разпоредено е осъденият И. И. К. да бъде преведен от Затвора – [населено място] в ареста на Националната следствена служба на [улица]София за времето от 11.02.219г. до 13.02.2019г. за провеждане на процесуално следствени действия по ДП 109/2018г. на Националната следствена служба. Според АССГ обстоятелствата, на които се основава искът не касаят административна дейност, а дейност на разследващите органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Прокуратурата и НСлС не са посочени и сред ответниците на претенциите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, тъй като не са специализирани органи за по изпълнение на наказанията. В изпълнение на дадените указания по гражданско дело 11774/2022г. на Софийския районен съд, 176-ти състав за уточнение на иска, ищецът е посочил с молба от 23.05.2022г., че ответниците по иска са Прокуратурата на република България и ГДИН като претендира солидарното им осъждане. След това уточнение, с определение от № 26011 от 04.10.2022г. Софийският районен съд, 176-ти състав е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135 ал.5 АПК с мотиви, че съгласно и т.8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, както и исковете за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, съгласно чл.285 от ЗИНЗС са подсъдни на административните съдилища. В същото време според Софийския районен съд, изрично в чл.2 от ЗОДОВ са предвидени основанията, на които може да се търси отговорност за вреди от действия на правозащитни органи, които искове са подсъдни на гражданските съдилища, но в конкретния случай не се твърди наличие на такова основание. По така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа предявеният от И. И. К. иск за неимуществени по т.1 от исковата молба вх.№ 10341 от 05.04.2019г. по описа на АССГ срещу Прокуратурата на Република България е Софийският районен съд. Според твърденията в исковата молба и направеното уточнение от 23.05.2022г., ищецът претендира неимуществени вреди от неочакваното му конвоиране в следствения арест при НСлС, което го е лишило от възможността да се подготви адекватно за провежданите следствени действия като ответници по този иск са Прокуратурата на Република България и ГДИН. Искът, който е изпратен за разглеждане на Софийския районен съд от АССГ е този, предявен срещу Прокуратурата на Република България. Първоначално посоченият при производството пред АССГ ответник Националната следствена служба не е надлежен ответник, защото не е юридическо лице, а звено в структурата на единното юридическото лице Прокуратурата на РБ съгласно чл. 136 ЗСВ, като нередовността на първоначалната искова молба е отстранена от ищеца пред Софийския районен съд и е посочен надлежния ответник. Този иск, отделен от основното исково производство от АССГ, не се основава на твърдения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация и не попада в хипотезата на т.8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, на която се е позовал Софийския районен съд. Превеждането на ищеца И. И. К. по разпореждане на наблюдаващ прокурор в изпълнение на правомощията му по чл. 145 ал.2 ЗСВ не е административна дейност и искът за вреди от това разпореждане не е подсъден на административните съдилища. Отсъствието на предпоставките на чл.2 ЗОДОВ не може да бъде определящо за подсъдността на иска, защото отговорността на Прокуратурата на РБ като юридическо лице не е ограничена единствено до основанията, предвидени в посочената разпоредба, тя може да бъде реализирана по реда на общите разпоредби за непозволено увреждане на ЗЗД. Уточнението от ищеца с молбата от 26.05.2022г., че насочва иска си и срещу ГДИН представлява предявяване на нов иск срещу нов ответник и по него Софийският районен съд следва да направи самостоятелна първоначална преценка за подсъдността му. В случай, че прецени, че не му е подсъден, следва да го изпрати на компетентния съд. Такъв иск не е предявен пред АССГ и съответно по подсъдността на този иск не е възникнал спор по реда на чл.135 ал.5 АПК, по който има правомощия да се произнесе настоящия състав. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл.135 ал.5 АПК