Определение № 153 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 962/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. срещу въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 260057 от 06.11.2020 г. по гр.д.№ 236/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Новопазарски районен съд по гр.д.№ 1431/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, [населено място], иск, квалифициран по чл.439 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата от 5 619,04 лв – главница, 2 142,59 лв – договорна лихва, 724,24 лв – мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на 08.10.2012 г. до окончателното плащане и направените от заявителя разноски в размер на 269,72 лв, за които е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013г. въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане № 452/ 09.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 804/2012 г. на Новопазарски районен съд, поради настъпила погасителна давност за вземанията. Жалбоподателката претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за приложението на нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД по време на висящността на изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и по време на висящността на дела, образувани след тази дата; и насроченият в покана за доброволно изпълнение опис на движими и недвижими вещи прекъсва ли давността, ако поканата не е връчена на длъжника и не е извършено действие, изграждащо изпълнителния способ. Счита, че в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално поддържа, че първият въпрос се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен и за преодоляване на това противоречие е образувано тълкувателно дело № 3/ 2020 г., ОСГК, ВКС, поради което моли производството да бъде спряно. Ответната страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, [населено място], оспорва жалбата като недопустима, тъй като според него въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Евентуално поддържа, че няма основания същата да бъде допусната до разглеждане, тъй като първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с актуалната практика на ВКС, а за втория не е обосновано да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът намира жалбата за допустима. Вярно е, че във въззивното решение е посочено, че то не подлежи на обжалване. Правото на жалба обаче възниква при определените в процесуалния закон предпоставки и не може да бъде погасено от грешната преценка на съда дали актът му подлежи на обжалване или не. В случая се обжалва въззивно решение, произнесено по главен иск с цена 5 619,04 лв, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен, съд съгласно условията по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес, редовна е и не е налице никое от изключенията по чл.280 ал.3 ГПК. Цената на обусловените искове е без значение, тъй като решението по тях не може да е различно от това по обуславящия иск. Затова жалбата е допустима. За произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване обаче е налице временна пречка. За да отхвърли иска, въззивният съд посочил, че споделя практиката, според която даденото с отмененото ППВС № 3/ 1980 г. тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт. Приел, че новото тълкуване ще се прилага от този момент за в бъдеще, като се позовал на решения по гр.д.№ 2382/ 2017 г. и по гр.д.№ 2917/2018 г., IV г. о. Извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/ 2013г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/ 1980 г. пораждала действие от датата на обявяването на тълкувателното решение /26.06.2015г./, като даденото с т.10 от тълкувателното решение разрешение се прилагало от тази дата. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен в настоящето производство правен въпрос е обуславящ, защото съдът е счел за приложима нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД по време на висящността на изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен практиката на която въззивната инстанция се е позовала за да направи този извод, съществува и друга - в противоположния смисъл. Понеже въпросът се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, за преодоляване на противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 3/ 2020 г., ОСГК, ВКС. Решението по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. По изложените съображения Върховният касационен съд