Определение № 69 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 922/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Веро България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, против определение №70 от 09.02.2022г. постановено по ч.гр.д. № 59/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 79 от 21.01.2022г. по гр.д. № 1676/2021г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането на частния жалбоподател - ищец за допускане на обезпечение на предявените от него против "Лесо Инвест" ООД иск по чл. 108 ЗС по отношение на скеле-материал и иск по чл. 73, ал. 1 ЗС, евентуално чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се прави искане за неговата отмяна и уважаване на исканията. Към същата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания, а именно вероятна недопустимост и очевидна неправилност на постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Определението на въззивния съд, с което потвърждава определение на първоинстанционен съд за оставяне без уважение молба за допускане на обезпечение на предявен иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК - не прегражда развитието на делото, не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определенията на съда по обезпечаване на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Затова е прието, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е извършена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно, касационно обжалване е допустимо само в хипотезата, когато въззивният съд за първи път уважи молбата за допускане на обезпечение. Ако първоинстанционният съд допусне обезпечението, но определението му бъде отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд откаже да допусне обезпечение и актът му бъде потвърден от въззивния съд, то така постановеното от въззивния съд определение не подлежи на обжалване пред ВКС. Настоящият случай попада във втория посочен пример. Поради това подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.