Определение № 304 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 1610/30.07.2014 г. по гр.д.№ 11305/ 2013 г. на Бургаски районен съд, потвърдено с решение № І-160/ 26.11.2014 г. по гр.д.№ 1747/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иска на Б. И. П. против Л. Д. Х. за разпределяне ползването на незастроената част от едно дворно място в [населено място], с идентификатор № 07079.611.48. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на съда, че между страните има договор за разпределение на ползването на имота и че не е настъпило такова изменение на фактическата обстановка, което да налага ново разпределение. Като основание за допускане на касационното обжалване се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите 1.Длъжен ли е възивният съд да направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди всички доводи и възражения на страните?, 2.Длъжен ли и съдът да обсъди заключението на вещото лице и да изложи мотиви дали го възприема или не ?, 3. Представлява ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логическите, опитни и научни правила изводът му че поставената в дворното място лодка не представлява промяна на фактическата обстановка, както и че чисто математически 2/3 от 309 кв. м. са 202 кв.м., а не 206 кв.м. ?, 4. Налице ли е изискването в производството пред съда, вкл. и по чл.32, ал.2 ЗС да се установи истината по делото, като съдът прецени всички релевантни факти и обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ?, 5 Следва ли съдът при разпределяне на ползването да се съобрази само и единствено с реално съществуващото положение на имота, без да вземе предвид промененото фактическо положение ?, 6.Правилно ли съдът е отхвърлил някои възражения като правно ирелевантни, като това че договорът за разпределение не би могъл да се приведе принудително в изпълнение?. По разрешаването на тези въпроси касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС- ТР № 1 от 04.01.2011 г. и ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, р. № 68-13 по т.д. № 78/2012, ІІ т.о., № 198-14 по гр.д.№ 1619/2013 г., ІІ г.о., р.№ 268-11 по гр.д.№ 191/ 2011 г., ІІ г.о., р.№ 108-11 по гр.д.№ 1814/ 2009, ІV г.о., р.№ 338-09 по гр.д.№ 176/2008г., ІІІ г.о., р.№ 467-10 по гр.д.№ 166/2010 г., І г.о. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Производството е по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на едно дворно място в [населено място]. Видно е, че първоначално мястото е било съсобствено на три лица, при равни права по 1/3 ид.ч. На 8 март 2002 г. те са подписали договор, с който са си разпредели ползването на имота, като са обособени три реални дяла. Впоследствие с нот.акт № 146 от 2003г. едната от съсобственичките З. И. П. прехвърлила на сестра си Б. И. П. / която е и съсобственик/ своите 1/3 ид. ч. от имота и по този начин Б. П. станала собственик на 2/3 ид.ч. Владението е било осъществявано според договора от 8 март 2002 г. и последващото прехвърляне на частта на единия съсобственик. В исковата молба на Б. П. не е посочено какви обстоятелства налагат ново разпределение. Впоследствие е направено уточнение, че ответницата не спазва договореното разпределение, както и че същото не отчита квотите в съсобственост. При посещение в имота вещото лице е установило, че ответницата е монтирала в мястото една лодка, която застъпва и съседната реална част, ползвана от ищцата. Съображенията на съда за отхвърляне на иска са, че не е настъпила промяна във фактическата обстановка, при която е подписано първото споразумение за ползването на имота. Прието е, че придобиването от единия съсобственик на дела на другия съсобственик не води до извод за необходимост от ново разпределение. Отчетено е и обстоятелството, че частите, определени от това разпределение за двамата съсобственици са съседни, така че с нищо не се променя частта, определена за реално ползване от третия съсобственик. По въпроса за лодката е взето предвид, че тя представлява преместваем обект и за ищците има друг ред за защита, за да приведат фактическото състояние в съответствие с договора от 08.03.2002 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решаващи за крайния извод на съда са въпросите за това дали монтирането на лодката по такъв начин, че застъпва и частта, ползвана от ищцата, представлява промяна във фактическото положение на имота, налагащо ново разпределение – т.5, както и въпросът свързан с довода на касатора, че договорът за разпределение от 08.03.2002 г. няма изпълнителна сила– т.6 от изложението. По тези въпроси е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 13/ 2012 г., където е посочено, че договорът за разпределение не може да се приведе в изпълнение, ако не се съблюдава доброволно от останалите съсобственици, както и с практиката, че при промяна във фактическото положение е налице основание за ново разпределение- напр. Решение № 430 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г., I г. о., във връзка с което следва да се отговори и на въпроса дали монтирането на лодката и засягането на частта на ищцата представлява такова променено фактическо състояние. Останалите въпроси по същността си представляват оплаквания за необоснованост на решението и допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, по които съдът следва да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Констатираното противоречие със задължителната практика на ВКС дава основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение