Определение № 1482 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение28.03.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 22.12.2022 г. по в. гр д. № 375/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Да се съобщи на касатора за задължението му в седмичен срок да внесе 72 лв държавна такса по сметка на ВКСза разглеждане на жалбата. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. И. представляван от адв. Н. М. срещу въззивно решение № 229 от 22.12.2022 г. по в. гр д. № 375/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторът не е доволен от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №606 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 2015/2021 г. на Бургаския окръжен съд и искът му се отхвърля за разликата над 12 000 лв. до размера на сумата 30 000лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 29.04.2021г. и причиненено от водач, застрахован при ответника ОЗК-Застраховане” АД за риска „ гражданска отговорност”. За да постанови решението в обжалваната понастоящем негова част /относно размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД/, апелативният съд е взел предвид, че към момента на ПТП ищецът е на 24-годишна възраст, трудово ангажиран и клинично здрав. Според възприето заключение на вещи лица и предвид останалите представени доказателства,включително показания на свидетели, въззивният състав е приел за установени травматични увреждания в причинна връзка с произшествето Ищецът е получил увреждания с комплексен характер – контузия на става ,счупване на лъчева кост, контузия на коляно, предизвикали интензивни болки ,като и понастоящем е отбелязан болков синдром в травмираните участъци,а според показания на доведения свидетел К. ищецът е търпял ограничения в битов и семеен план за известен период С тези мотиви въззивният съд е приел, че за счупване на кост на крайник и обездвиждане на ръката – при установена гипсова имолибизация за 35 дни,след което е поставена шина; травма на коляно и „ненапълно отшумели последици от тези увреди” /според заключение на СМЕ липсват данни за пълно костнно срастване, макар обемът на движение на ръката да е възстановен/ обезщетението следва да се определи на 12 000лева. В жалбата си касаторът поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по два въпроса, свързани с прнилагането на чл. 52 ЗЗД (1).За задължението на съда да съобрази указанията в т.11 от ППВС №4/1968г, да обсъди и анализира конкретни за случая обективно съществуващи обстоятелства ;
при определяне справедливия размер на обезщетението да вземе предвид икономическата конюнктура в страната. Въззивният съд не е отчел в пълнота травматичните увреждания, в т.ч контузията на лява гривнена става ,подутините и посиняванията които са били твърде болезнени,накуцването с десния крак ,ищецът не се е възстановил от травмата напълно ,костта на ръката не е добре зарастнала. Освен това не е отчел момента на настъпване на вредите при съобразяване на обществено-икономическите условия,което е в противоречие с формирана практика на ВКС в реш.№99/2013г по т.д №44/2012г и реш. № 66/2012г по т.д №619/2011г на Второ т.о на ВКС. Ответникът по касационната жалба е депозирал отговор чрез адв Н. Ш. .Обезщетение е определено по относимите по този въпрос критерии и основание за допускане до касационно обжалване по въпросите не е налице Върховен касационен съд, Трето г.о намира ,че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване Поставените въпроси са обусловили волята на съда в обжалваното решение, и дават основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на поддържаното основание. Водещи указания в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД ,включително по въпроса за съобразяване размера на обезщетението с обществено-икономическите условия в страната, не са съобразени в пълна степен при постановяване на въззивното решение. Справедливостта /като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди/не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, това е присъщо на обществения критерии за справедливост и затова следва да се съобразява установената съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД в сходни хипотези.В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. по т. д. № 3586/2015 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т. о по гр.д.№ 902 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. на ВКС/./ е възприето, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Към настоящето дело е присъединено производство, образувано по частна жалба срещу определение № 101 от 08.03.2023г в частта за разноските / чл. 248 ГПК /. По разноските съдът следва да се произнесе след приключване на касационното производство. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.