Определение № 318 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 491/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Г. Б. от АК - Пловдив касационна жалба на М. К. Р. (ответник в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 68/17.05.2022г. по възз. гр.д.№ 124/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.С въззивното решение в обжалваната част, след отмяна на решение № 260974/08.11.2021г. по гр.д. № 180/2021г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на Кооперация „Добрила-Д“, [населено място], за размера от 26 548,44 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на кооперацията, е постановено друго, с което М. К. Р. е осъдена да заплати на Кооперация „Добрила-Д“, [населено място], обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от дейността на М. К.Р. като председател на кооперацията, представляващи изплатените на трети неучастващи лица обезщетения за претърпени от тях имуществени вреди от извършено на 15.04.2015г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ в размер на 26 548,44лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.03.2019г. до окончателното й изплащане и 2 129лв. разноски по делото. Обжалваното въззивно решение е постановено с участието, като трети лица - помагачи на М. К. Р., на „Авио дизайн“ ЕООД, [населено място], както и на членовете на УС на Кооперация „Добрила-Д“ - А. К., В. П. и М. Б..В ОСЗ на 21.06.2021г. пред първоинстанционния съд производството по делото е прекратено по отношение на конституираните в качеството на трети лица помагачи членове на УС на Кооперация „Добрила-Д“ - С. К., Л. К. и Х. Д.. Преди всичко в касационната жалба е въведено основанието за касационно обжалване по чл.281, т.2 – недопустимост.Последователно поддържаната от ответницата теза е, че искът по чл.24, ал.1 ЗК е недопустим, предвид наличието към момента на настъпване на вредите за кооперацията на трудово правоотношение с председателя на кооперацията, поради което евентуално отговорността й е възможно да се търси само чрез исковете по КТ.Евентуално, в касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно.Въведени са всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Искането е за обезсилване на решението и за прекратяване на производството, евентуално за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на предявения обратен иск.Претендира се за присъждане на разноски. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 по следните въпроси: 1.Разходите за такси и разноски в изпълнителното производство и за принудително изпълнение на съдебното решение, които кооперацията е могла да избегне чрез доброволно изпълнение на съдебното решение, представляват ли пряка и непосредствена последица от поведението на председателя на управителния съвет, което се твърди да е причина за завеждане на исковите производства от трети лица и да е довело до осъждането на кооперацията, и включват ли се в обхвата на обезщетението за имуществени вреди по чл.24, ал.1 от Закона за кооперациите? По този въпрос касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 204/11.03.2019г. по гр.д.№ 586/2018г., III г.о. 2.Задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК? Касаторът намира, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с решения, постановени по чл.290 ГПК. 3.Въззивният съд има ли задължение при преценка на събраните гласни доказателства да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? По този въпрос се поддържа основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, евентуално, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. 4.Следва ли дефиницията за „въздушно пръскане“ по см. на § 1, т.11. от ДР на Закона за защита на растенията да се тълкува разширително – по начин, който включва в нея прилагане на продукти за растителна защита от мотоделтапланер? По този въпрос е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. 5.Наличието на трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател създава ли отношение на иска по чл.24, ал.1 ЗК към исковете по Кодекса на труда като специален към общ и позволява ли предявяване на иска по чл.24, ал.1 ЗК в тази хипотеза? Въведено е основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. 6.Кой е началният момент, от който ответникът по иска по чл.24, ал.1 ЗК може да предяви регресен иск по чл.54 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите и допустимо ли е предявяване на обратен иск по чл.54 ЗЗД в производството по чл.24, ал.1 ЗК преди наличие на плащане по главния иск? По този въпрос са въведени едновременно основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 117/03.12.1962г. по гр.д.№ 89/1962г. на ОСГК на ВС и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. 7.При предявен иск по чл.24, ал.1 ЗК от кооперация срещу неин председател за вреди, причинени от последния на кооперацията, съставлява ли наличието на прието решение от ОС на кооперацията за ангажиране отговорността на председателя необходимо условие за допустимост и/или основателността на иска? Въведено е основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Наред с това, са въведени основанията за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. С подадения чрез адв.В. А. от САК писмен отговор Кооперация „Добрила-Д“ оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. С писмен отговор „Авио Дизайн“ ЕООД чрез адв.Г. А. от АК- Варна счита, че са налице въведените основания за допускане на обжалването и жалбата е основателна.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Обжалваното решение е постановено при следните безспорни факти: Ответницата М. Р. е избрана за председател ищцовата кооперация с решение на ОС от 29.04.2010г.През м.април 2015г. между кооперацията, представлявана от ответницата като председател, като възложител, и третото лице-помагач „Авио дизайн“ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за третиране с хербицид чрез делтапланер на стопанисваните от кооперацията ниви в землището на [населено място], Пловдивска област.Поетото договорно задължение от „Авио дизайн“ЕООД е изпълнено на 15.04.2015г.С две влезли в сила решения / гр.д.№ 615/2015г. на РС - Карлово и гр.д.№ 621/2015г. на РС - Карлово/, постановени с участието на „Авио дизайн“ЕООД, като трето лице помагач на страната на ответника, е ангажирана отговорността по чл.49 ЗЗД на ищцовата кооперация за причинени вреди на трети лица от възлагането на „Авио дизайн“ ЕООД да извърши въздушното пръскане с хербицид, осъществено на 15.04.2015г.Въз основа на издадените по двете дела изпълнителни листове са образувани изпълнителни производство против кооперацията, които са приключени, след постъпване по сметката на ЧСИ на заплатените от кооперацията суми за присъдените обезщетения за вреди, законните лихви, такси и разноски.Общо заплатените от кооперацията суми във връзка с двете изпълнителни дела, вкл. заплатените извън изпълнителните дела, директно на взискателите, са в размер на 26 548.44лв.На извънредно ОС на кооперацията на 04.09.2018г. е взето решение за ангажиране на имуществената отговорност на М. Р. за причинените вреди на кооперацията от действията й като председател на кооперацията, изразяващи се във възлагане на „Авио дизайн“ЕООД на въздушното пръскане, извършено на 15.04.2015г. В обжалваното решение поставеният правен спор между главните страни е разгледан и разрешен въз основа на въведените твърдения на ищцовата кооперация, че ответницата, в качеството си на председател на кооперацията и член на УС, е причинила вреда на кооперацията, изразяваща се в заплатените на третите увредени лица суми по повод възложеното от ищцата като председател на кооперацията и извършено на 15.04.2015г. въздушно пръскане с хербицид.Въззивният съд е обсъдил и въведените от ответницата твърдения за наличие на трудови правоотношения между нея и кооперацията, но е счел за неоснователно основаното на тях възражение на ответницата за недопустимост на главния иск, респ. за недопустимост на първоинстанционното решение по него. По съществото на спора съставът на апелативния съд е приел, че ответницата е имала качеството на член на УС на кооперацията, тъй като е била избрана с решение на ОС на кооперацията за неин председател, а, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗК, председателят на кооперацията е и председател на УС. Намерил е за доказано причиняването на вреда на кооперацията, съизмерима със заплатените от нея във връзка с образуваните две изпълнителни дела суми за присъдените на третите лица обезщетения за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските в исковите и изпълнителните производства в общ размер от 26 548.44лв.Счел е, че с поведението си кооперацията не е дала повод за увеличаване на вредите, тъй като е заплатила сумите по двете изпълнителни дела още след получаване на ПДИ, а част от тях - и преди това. Приел е за установено въз основа на протокола от 04.09.2018г. на ОС на кооперацията, че е било взето решение за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата за причинени вреди на кооперацията в резултат от предприетите от нея действия в качеството й на председател на кооперацията, изразяващи се във възлагането на „Авио Дизайн“ ЕООД да извърши въздушното пръскане с хербицид върху стопанисвани от кооперацията земеделски имоти, осъществено на 15.04.2015г. За установяване противоправността и виновността на поведението на ответницата въззивният съд е анализирал подробно дадените пред първоинстанционния съд показания на св.К. и К..Отчел е, че св.К. е член на УС на кооперацията, а св.К. е бил член на УС на кооперацията до 2018г.Съставът на апелативния съд е приел, че, като председател на кооперацията, ответницата е имала правомощия да ръководи текущата дейност на кооперацията, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 3 от ЗК, в т.ч. да извършва преценка дали и кога да се провежда третиране на земеделските култури с препарати за растителна защита, за което не е било необходимо да иска предварително разрешение от Управителния съвет, по арг. на чл. 21, ал. 2 от ЗК. На база събраните по делото доказателства и на легалната дефиниция на понятието „въздушно пръскане“ в § 1, т.11 ДР на Закона за защита на растенията въззивният състав е приел, че извършеното на 15.04.2015г. прилагане с моторен делта планер на продукти за растителна защита се приравнява на извършено от самолет или хеликоптер, доколкото разпръскването на хербицида е станало от въздуха.Намерил е, че по делото не са събрани достатъчно доказателства нито за твърдяната от ответницата хипотеза – невъзможност за използване на специализирана наземна техника, поради преовлажнени терени и площи и др. неблагоприятни агроклиматични условия, нито за издаване на разрешение на директора на ОДБХ за въздушното пръскане, при спазване на необходимите условия за това.В тази връзка въззивният съд се е позовал на показанията на св.К., от които е приел за установено, че плевелите не са били толкова много и не е било фатално пръскането да изчака няколко дни.Показанията на св.К., че не е било възможно да се навлезе в нивите със селскостопанска техника, не са кредитирани от състава на апелативния съд, приемайки, че са неконкретни и неточни относно времето, конкретното количество, интензитета и продължителността на валежите на посочената дата.Съобразено е, че ответницата е могла да представи официална справка от Националния институт по метеорология и хидрология за валежите в землището на [населено място] към момента на пръскането или разрешение от директора на ОДБХ, както и фактът, че ответницата е агроном по професия.Направен е извод, че при възлагането на въздушното пръскане ответницата не е положила дължимата грижа на добър стопанин в пълен обем при изпълнение на вменените й като председател на кооперацията задължения, съответно е налице противоправно поведение на ответницата, което се изразява в действие, извършено в нарушение на нормативните изисквания/чл.107, т.3 Закона за защита на растенията/ - нареждане да се извърши въздушно пръскане с продукт за растителна защита, без да са налице предпоставките за това, и бездействие - непредприемане на мерки за издаване на писмено разрешение на директора на ОДБХ при наличие на предпоставките на чл.109, ал.1, т.1, б.“а“ и т.2 ЗЗР. Наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпването на вредите за кооперацията е обосновано от въззивния състав с това, че, ако пръскането беше извършено чрез притежаваната от кооперацията наземна техника, е щяло да се предотврати настъпването на вредите за третите лица, а вината на ответницата - с необорената презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.По всички тези съображения е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на търсената имуществена отговорност на ответницата по чл.24, ал.1 ЗК.Без да обсъжда допустимостта на обратния иск на ответницата против „Авио дизайн“ЕООД, с правно основание чл.54 ЗЗД, въззивният съд го е разгледал и отхвърлил, като недоказан. Настоящият състав не намира обжалваното решение да е вероятно недопустимо.Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата за имуществени вреди, причинени от дейността й като председател и член на УС, изразяващи се в заплатените от кооперацията суми на трети неучастващи лица по повод извършеното въздушно пръскане с хербицид на 15.04.2015г. Този извод по никакъв начин не се променя от въведените твърдения за наличие на трудово правоотношение между главните страни и основания на тях довод, че отговорността на ответницата може да се търси само по реда на КТ. Извън хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК - с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените от касатора допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая нито един от поставените от касатора правни въпроси не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въведените твърдения от ответницата за наличие на трудово правоотношение с кооперацията и основаният на тях довод, че отговорността й за вредите следва да се търси само по КТ, каквато е последователно поддържаната от нея тези в хода на производството, не могат да обосноват значимостта на въпрос № 5 за крайния изход по делото.В специалния ЗК не е регламентирано правоотношението, което възниква между член-кооператор и кооперацията въз основа на избор.Когато това правоотношение не е уредено и в устава на кооперацията, субсидиарано приложение за него намират разпоредбите на КТ.В КТ са регламентирани два вида имуществена отговорност на работниците и служителите – ограничена и пълна, като преценката за ангажирането им е на работодателя.В случая, поставеният пред съда имуществен спор е очертан от въведените от ищцовата кооперация твърдения за причинени вреди на кооперацията от ответницата при осъществяване на дейността й като неин председател, изразяващи се в заплатените на третите лица суми във връзка с въздушното пръскане на 15.04.2015г. Въззивният съд не е отказал да обсъди и въведените от ответницата твърдения за наличие на трудови правоотношения с кооперацията. Като краен резултат, с обжалваното решение е реализирана регресната пълна имуществена отговорност на ответницата за вредите, които е причинила на кооперацията, с правно основание чл.211 КТ, към която обща разпоредба препраща специалната, но бланкетна разпоредба на чл.24, ал.1 КТ. Поради изложеното, даването на отговор на поставения въпрос с нищо няма да промени крайния изход на делото. Въпрос № 1 също не притежава характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд.Видно от мотивите на въззивното решение, в него не е разсъждавано дали кооперацията е могла да избегне чрез доброволно изпълнение на съдебните решения разходите за такси и разноски в изпълнителното производство и за принудително изпълнение на съдебното решение.От друга страна, правилността на изводите, че с поведението си кооперацията не е дала повод за увеличаване на вредите, тъй като е заплатила сумите и по двете изпълнителни дела още след получаване на ПДИ, а част от тях - и преди това, е предмет на самия касационен контрол в производството по чл.290, ал.1 ГПК, съответно не може да обоснове допускането му. Общата предпоставка за допускане на обжалването не е обоснована и по въпроси № 2 и № 3. В тази връзка са релевирани оплаквания за неизвършване на преценка на показанията на свидетелите по чл.172 ГПК.Те касаят дейността на съда по обсъждане на събраните по делото доказателства, проверката на която е изключена в производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането на касационен контрол. Анализът на мотивите на въззивния съд не позволява да се направи извод и за значимостта на въпрос № 4 за крайния изход по спора. Изводът на въззивния съд, че прилагането с моторен делта планер на продукти за растителна защита следва да се приравни на такова от самолет или хеликоптер е основан, освен на дадената легална дефиниция на „въздушно пръскане“ в § 1, т.11. от ДР на Закона за защита на растенията, и на обсъдените от въззивния съд доказателства по делото.Правилността и на тези изводи не може да бъде проверявана в това производство. Въпрос № 6 също не е обсъждан от въззивния съд.Видно от мотивите на въззивния съд, допустимостта на предявения обратен иск не е обсъждана, респ. не е обсъждано кой е началният момент, в който този иск е могло да бъде предявен. Не покрива общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК и въпрос № 7.Въззивният съд не е отрекъл необходимостта от вземане на решение на ОС на кооперацията за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата, а е приел, въз основа на анализ на протокола на ОС на кооперацията, че такова решение в случая е взето.Правилността на тези изводи на въззивния съд също е изключена от предмета на настоящото производство. Не е налице и въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, неправилността по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол.В случая въведените от касатора доводи не могат да обосноват нито една от проявните форми на очевидна неправилност, изведени от съдебната практика, а съставляват основания за касационно обжалване. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход разноски на касатора не се дължат. На кооперацията не се присъждат разноски, тъй като не такива са доказани.Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по обратния иск – „Авио Дизайн“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 2000лв., доказани с договора за правна помощ. Мотивиран от това, съставът на I т.о.