Определение № 411 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2157/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 20, постановено на 18.01.2013г. по т.д. № 302/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено Решение № 168 от 04.10.2012г. по т.д. № 104/2012г. на ПлОС, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] ( несъстоятелност), [населено място], сключеният на 26.02.2010г. договор между същото дружество и [община], отразен в нотариален акт № 174, том І, рег. № 1227, дело № 94 от 2010г. на нотариус С. Иванова, по силата на който се учредява в полза на [община] вещно право на ползване върху ½ ид.част от недвижим имот – Автогара П., за срок от 20 години. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано. Допускането на касационно обжалване обосновава с твърдения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Адвокатско дружество „М.” оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, както и не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сделката, предмет на предявения иск по чл.647, т.7 ТЗ, е извършена в срока по посочената разпоредба, между свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ, както и че въпреки своя възмезден характер, вместо да доведе до увеличаване на имуществото на дружеството в несъстоятелност, разпореждането с вещното право на ползване върху имота е довело до възникване на нови негови задължения в значителни размери. Предмет на предявения от Адвокатско дружество „М.” иск е сделка, сключена на 26.02.2010г., с която [фирма] (н) е учредило в полза на [община] вещно право на ползване върху собствения си недвижим имот – ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], с административен адрес площад „И. Миндиликов” № 7, заедно с ½ идеална част от описаните самостоятелни обекти, находящи се в построената в имота сграда с идентификатор 56722.653.2.1. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 56722.653.2.1.3., както и върху сграда с идентификатор 56772.653.2.2, за срок от 20 години. С решение от 08.08.2011г., постановено по т.д. № 120/2011г. на Плевенски ОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на [фирма] (в ликвидация) и е обявена начална дата на неплатежоспособност 01.03.2010г.. След образуване на касационното производство, с §9 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С оглед новата разпоредба на чл.649, ал.3 ТЗ, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато за проверка относно евентуалната недопустимост на исковете, предявени от кредитора Адвокатско дружество „М.”. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл.649, ал.6 ТЗ, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,