Определение № 3427 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3659/2024 г.

Производство по чл.250 ГПК. А. Е. Н. е поискал с молба от 30.04.2025 г. допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с произнасяне попосочени в молбата въпроси; направил е възражение за прекомерност на заплатеното от Д. К. адвокатско възнаграждение, което е осъден да й заплати. Препис от молбата е връчен на Д. К., която оспорва молбата в становище. С молба от 19.05.2025 г. Н. е поискал отправяне до СЕС на преюдициално запитване по въпроса: Следва ли вземанията от авторски права върху компютърна програма, създадена от единия съпруг преди брака, да се считат за лично имущество съгласно чл.2 от Директива 2009/24/ЕО и Бернската конвенция, независимо че по националното законодателство те се третират като съпружеска имуществена общност, ако са реализирани по време на брака? Молбата по чл.248, ал.1 и чл.250 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По искането за допълване: С определение № 2161 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3659/2024 г. Върховният касационен съд, Второ отделение на ГК не е допуснал до касационно обжалване решение № 145 от 14.03.2024 г. и решение № 287 от 17.05.2024 г., постановени по в. гр. дело № 895/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК въззивното решение на окръжния съд е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК. Изложените в молбата доводи са, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационният състав не е обсъдил всички формулирани от жалбоподателя правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Молбата за допълване на определението е неоснователна. Настоящият състав на ВКС се е произнесъл с определението си по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК под № № 1, 2 и 9 процесуалноправни и материалноправен въпроси, като са изложени конкретни съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по тези въпроси. Изложеното в молбата не отговаря на мотивите на определението по чл. 288 ГПК, които съдържат обсъждане на всички въпроси и съображения, посочени в изложението. По първите два въпроса е изложен обобщен отговор след съобразяване мотивите на въззивния съд, в които са обсъдени относимите обстоятелства. Обстоятелството дали определен имот е съсобствен с трети лица, не е от значение в първата фаза на делбата, по аргумент от чл.345 ГПК, следователно въззивният съд не е дължал отговор по този въпрос. Независимо от горното, изложените в молбата доводи не могат да обосноват изобщо непълнота на определението по чл. 288 ГПК. По реда на чл. 250 ГПК може да бъде допълнен съдебен акт, с който съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Касационното производство е фаза на исковото производство и поради това неговият предмет се определя от предмета на исковото производство и от неговото развитие в предходните инстанции, респ. от обхвата на касационната жалба. В производството по чл.288 ГПК съдът се произнася за допускане или недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Когато допуска обжалване, съдът посочва основанието, съобразно различните хипотези по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Когато съдът констатира, че не е налице някоя от тези хипотези, той не допуска обжалване. Непълнота на определението по чл. 288 ГПК може да бъде налице само когато касационната инстанция не се е произнесла, и то в разпоредителната част на определението, по допускането на конкретна касационна жалба или по отношение на конкретен иск, по който въззивното решение е обжалвано. Въвеждането на различни основания за допускане на касационно обжалване (чл. 280 ГПК), отнасящи се до определен иск или част от въззивното решение (съобразно предмета на касационното производство), не води до множество жалби, по чието допускане касационната инстанция да се произнася поотделно с оглед различните основания по чл. 280 ГПК. По всички изложени съображения молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК е неоснователна. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство не е свързано с конкретно искане до съда. Независимо от липсата на искане по чл.248, ал.1 ГПК, следва да се посочи, че възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно. Неоснователно е и искането по глава LIX ГПК, доколкото делото не е висящо пред ВКС. Както се посочи, с постановяване на определението по чл.288 ГПК исковото производство пред ВКС е приключило, а въззивното решение е влязло в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение