Определение № 253 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 879/29.03.2022 г. по ч.гр.д. №3722/2021 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил определението от 14.10.2021 г. по гр.д.№ 16221/2018 г. на Софийски градски съд за спиране на производството по иска с правна квалификация чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу Д. И. Л. и Е. Б. Л., до приключване на наказателното производство за престъплението по чл. 202, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, станало повод за образуване на производството по ЗПКОНПИ. Определението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: Осъществява ли привременна пречка за допустимост на иска по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) висящото наказателно производство, станало повод за производството по ЗПКОНПИ (отм.), когато законът предвижда отнемане на предмета на престъплението (чл. 53, ал. 1, т. 2 НК) и същото имущество е включено в предмета на иска? Касаторът счита, че въпросът обуславя определението и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол). По същество се оплаква, че определението противоречи на чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, който § 5, ал. 2 ПЗР от ЗПКОНПИ в случая е приложим. Ответниците съпрузите Д. и Е. Л., ответници и по частната касационна жалба, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет – определението е въззивно, преграждащо по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК), и е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. (чл. 274, ал. 3 ГПК); от легитимирана страна – касатор е ищецът; при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въпросът има претендираното значение. Съображения: За да остави без уважение частната жалба срещу определението на първата инстанция за спиране на производството, въззивният съд се е мотивирал с това, че чл. 53, ал. 1, т. 2 НК предвижда отнемане в полза на държавата на част от имуществото, включено в предмета на иска по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), и доколкото преценката по § 1, т. 7 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм.), изясняваща наличието или липсата на основание на правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество по гражданскоправен ред, изисква изследване на цялото имуществено състояние на проверяваното лице, производството следва да се спре до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното наказателно производство за престъплението по чл. 202, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. При тези мотиви на въззивния съд въпросът обуславя определението, а е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Установените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) обуславят допускане на касационния контрол. Настоящият състав намира, че отговорът на въпроса е отрицателен. Съображения: § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (действащата редакция) изисква предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза държавата на основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) да се разгледа по реда на ЗПКОНПИ (отм.). Това е така, защото производството е заварено към влизане в сила на това изменение на ЗПКОНПИ. След влизането в сила на ЗИДЗПКОНПИ (ДВ, бр. 1 от 3 януари 2019 г.) следва да се приеме, че наказателното производство, по което проверяваното лице е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), е повод (законово основание) КПКОНПИ да започне проверката за наличието на значително съответствие в имуществото на проверяваното лице в смисъла по § 1, т. 7 на ПЗР от ЗОПДНПИ (отм.), изяснен с решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV-то ГО – аргумент от сравнителният анализ на чл. 5, ал. 2 ЗКПОНПИ и чл. 22 ЗОПДНПИ (отм.). Изключена е всяка друга връзка на производството за отнемане на незаконното имущество в полза на държавата на основание чл. 62 ЗОПДНПИ по гражданскопроцесуален ред с наказателното производство, включително възможността висящото наказателно производство да осъществи привременна пречка (основание за спиране) по този иск. Обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд го е постановил в нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗКПКОНПИ, приложим по предявения иск по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) – арг. от § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗКПКОНПИ. Касационният състав е длъжен да го отмени, ведно с потвърденото определение на първата инстанция за спиране на производството. При тези мотиви, съдът