Определение № 4186 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2022 г.

Обжалвано е определение от 11.05.2022 г. по ч.гр.д. № 1150/2022 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 284691/18.10.2021 г. по гр.д. № 10907/2021 г. на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба на Л. Л. К. срещу въззивното решение. Тълкувателното решение № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС задължава настоящият състав да приеме, че т. 10 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС има запазено (задължително) действие, а след ЗИДГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) в компетентността на Върховния касационен съд остават частните жалби срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба. Следователно настоящият състав е длъжен да допусне определението на апелативния съд до касационен контрол (налице е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), да го обезсили като недопустимо (постановено при липса/иззета функционална компетентност) и да разгледа по същество частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба. Частната жалба срещу разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба е неоснователна. В правилното приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК Софийски градски съд е приел, че въззивното решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че разпореждането по дело, което е разпределено в нарушение на принципа по чл. 9 ЗСВ, е нищожно. За валидността на разпореждането е достатъчно да се посочи, че към момента, в който е постановено, съдията-докладчик е част от състава на съдиите в Софийски градски съд. При тези мотиви, съдът