Определение № 4393 от 30.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Ж. Д., чрез процесуален представител адв. Д., против определение №559 от 13.08.2025г. по ч.гр.д. № 421/2025г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 529 от 07.07.2025г. по гр.д. № 185/2025г. на Окръжен съд-Добрич. С последното производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК. В частната жалба се твърди, че всички указания на съда са изпълнени и прекратяването е незаконосъобразно. Изтъква се, че по отношение на И. Б. К., сочена за наследник на Е. Д., в базата данни е налице само дата на раждане 22.05.1929г., липсва ЕГН или каквато и да е друга идентификация. При това положение ищецът не е в състояние да посочи данни за това лице, за да бъде конституирано като страна. Съдът от своя страна не е дал на ищеца конкретни и ясни указания какви действия да предприеме за да се идентифицира това лице като участник в процеса. Следователно не може да се приеме, че има непосочен от ищеца наследник, което да е основание за прекратяване на производството поради неотстранени нередовности. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът повдига въпроса за неизпълнението на дадени от съда указания, водещи до нередовност на исковата молба като основание за връщането й и по-конкретно за задължението на съда служебно да указва на страната в какво се състои нередовността и как може тя да бъде отстранена, като указанията следва да бъдат ясни, точни и категорични. Този въпрос касаторът счита разрешен в противоречие с определение по ч.гр.д. № 600/2010г. на ІV г.о. и определение по ч.т.д.№ 151/2012г. на ІІ т.о. Сочи и правни въпроси, които ще доведат до развитието на правото и създаването на практика по подобни казуси, а именно: 1/ ако в удостоверението за наследници липсват идентификационни данни за сочен наследник, извън датата на раждане, чие е задължението да установи и издири тези данни - на ищеца или на административния орган; 2/ може ли съдът да прекрати производството като вмени такова задължение на ищеца, без да е приложил правата си по чл.385, ал.2 ЗСВ, във връзка с чл.3 от Наредба №14/18.11-2009г. за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението, като не е извършил справка в НБД от която да е видно дали това лице съществува; 3/кога и при какви условия, съдът има задължение при поискване от страната да направи справки в НБД, след като страната няма данни за това дали лицата са живи, какви са техните адреси и какъв е техния статус; 4/ налице ли е нарушение на процесуалните правила при отказ на съда да извърши справка, както и поради липсата на мотиви в обжалваното определение по възраженията в жалбата; 5/ може ли съдът да върне исковата молба заради неизпълнение на указания за отстраняване на евентуални нередовности по нея, каквито указания съдът не е давал изрично (по отношение на И. К.) ясно и категорично. Поставя и въпроса за задължението на съда да обсъди възраженията на страната, както и всички доказателства за правнорелевантните факти. Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Препис от частната жалба не е връчван на ответните страни на основание чл. 129, ал.3,пр.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав е участвал в постановяването на определение № 2560 от 30.05.2024г. по гр.д. № 3610/2023г. на ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 290/2023г. С последното е обезсилено първоинстанционното решение на Варненски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане за конституиране като задължителни необходими другари на участниците в атакуваната спогодба от 25.01.2002г., респ. техните правоприемници. Участието на състава в това производство по чл. 288 ГПК не съставлява основание за отвод по чл. 22, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е разгледан същия правен спор. В настоящето производство стои единствено въпросът дали са отстранени нередовностите на исковата молба, заради които нередовности е било постановено обезсилването и връщането на делото на първата инстанция. Производството по гр.д. № 185/2025г. на Окръжен съд-Добрич е образувано след определянето по реда на чл.23, ал.3 ГПК на този съд за компетентен да разгледа спора по предявения от С. Д. иск по чл. 28 ЗЗД за унищожаване на съдебна спогодба за делба на съсобствен недвижим имот, одобрена на 25.01.2002г. по гр.д. № 1236/1994г. на Районен съд-Варна, като сключена поради грешка в предмета. Първоначално е предявен искът за собственост от същия ищец против С. А. И., в който са наведени твърдения за нищожност на съдебната спогодба от 25.01.2002г. С решение на Върховния касационен съд, І г.о. по гр.д. № 706/2022г. е обезсилено решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1405/2021г. като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане, при което да се уточни предявен ли е иск по чл. 28 ЗЗД наред с иска за собственост. С решение на Окръжния съд-Варна по в.гр.д. № 290/2023г. е обезсилено решението на районния съд и делото върнато за предприемане на действия по отстраняване на нередовности на исковата молба, включително насочване на иска по чл.28 ЗЗД срещу всички страни по съдебната спогодба, имащи качеството на необходими задължителни другари. В резултат на изпращане на делото по родова подсъдност на окръжен съд и направени отводи от съдиите от Окръжен съд-Варна делото е изпратено за разглеждане като първа инстанция от Окръжен съд-Добрич. Този съд е установил, че нередовностите на исковата молба по чл.28 ЗЗД са останали неотстранени въпреки даваните предходни указания. Затова с разпореждане № 294 от 03.04.2025г. е указал на ищеца в едноседмичен срок да насочи иска си срещу всички страни по спогодбата (посочени с молба вх. № 75017/19.09.2024г. на РС-Варна), а ако са починали - срещу техните универсални правоприемници, ведно с посочване на имената и адресите им за призоваване, както и да заплати следващата се държавна такса. Постъпила е коригирана искова молба с посочени ответници: С. И., Д. Х. и „Емералд Айл“ ЕООД, тримата явяващи се частни правоприемници на страни по оспорената спогодба. По отношение на участвалата в спогодбата Е. Б. К. е посочено, че е починала и е поискано извършване на справка в НБД „Население“. Това искане е уважено. С разпореждане от 07.05.2025г. отново са дадени указания за насочване на иска срещу всички задължителни необходими другари. Поискано е от ищеца продължаване на срока и извършване на служебни справки в НБД относно лицата, страни по спогодбата. Срокът е продължен, но второто искане не е уважено поради това, че наследниците на починалата Е. Б. не могат да бъдат установени с такава справка, а при поискване ще бъдат издадени съответните съдебни удостоверения на ищеца. С разпореждане от 12.06.2025г. са дадени указания в срок до 30.06.2025г. ищецът да насочи иска си и срещу наследниците на Е. Б., които могат да бъдат установени чрез удостоверение за наследници, но не и чрез справка в НБД. След направено искане и издадено съдебно удостоверение на 24.06.2025г. е представено удостоверение за наследници на това лице, според което наследници са: Е. Б. К. /племенник/ и И. Б. К. /сестра/. За последната е посочено, че в СО-Район „Оборище“ не разполагат с други данни освен за датата й на раждане, която е 22.05.1929г. Въз основа на тези данни с молба от 27.06.2025г. ищецът е заявил, че поради липсата на данни за сестрата следва да се приеме, че такова лице не съществува или че е чужд гражданин, поради което и не насочва иска си срещу нея, а само срещу наследника Е. К.. При тези обстоятелства Окръжен съд-Добрич е приел, че нередовностите на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.28 ЗЗД не са отстранени и същият не е насочен срещу всички задължителни необходими другари - страни по оспорения договор, поради което е постановил прекратяване на производството по този иск. Въззивният съд, в сега обжалваното определение, е споделил този извод. Изтъкнал е, че на ищеца многократно е била давана възможност и надлежни указания. В издаденото удостоверение за наследници на Е. Б. изрично са посочени двама наследници, а ищецът е заявил, че насочва иска си само срещу единия от тях. Твърденията, че посоченото като наследник лице И. Б. К. не съществува, са голословни. Според съда вписаното от страна на административния орган, че не разполагат с други индивидуализиращи данни, не сочи на такъв извод. Ищецът не е поискал възможност да ангажира доказателства за изясняване на този въпрос, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да дава нови указания на страната. В резултат законосъобразно е приложил последицата на чл.129, ал.3 ГПК. Съобразявайки представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Определящо значение за изхода на процесуалния спор има въпросът за задължението на съда служебно да указва на страната в какво се състои нередовността на исковата молба и как може тя да бъде отстранена, като указанията следва да бъдат ясни, точни и категорични; съответно въпросът може ли съдът да върне исковата молба заради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности, за които не са дадени конкретни и ясни указания. По този въпрос е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради несъобразяване с посочената от касатора практика, както и с друга такава, известна на състава. Следва да се възприеме разрешението в трайната практика на Върховния касационен съд, че исковата молба подлежи на връщане съгласно чл. 129, ал.3 ГПК само ако на ищеца са дадени ясни, изчерпателни и конкретни указания за нередовностите на исковата молба и как те могат да бъдат отстранени. Съдът е длъжен да даде указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от него; неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително прекратяване на делото. В този смисъл е както сочената от касатора практика: определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г. на ІV г.о. и определение № 1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№ 151/2012г. на ІІ т.о., така и Решение № 50099 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 3362/2022г. на ІV г.о., Решение № 142 от 14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019г. на ІV г.о. и Решение № 50034 от 22.03.2023г. по гр.д. № 1375/2022г. на І г.о. Обжалваното определение не кореспондира с тази практика. Съдът е приел, че указанията за посочване като ответници на всички участници в делбата, чиято унищожаемост се претендира, не са изпълнени, без да е съобразил особеностите на конкретната възникнала ситуация и без да е дал на ищеца адекватни указания. След като от приложеното удостоверение за наследници на Е. Б. К.-Д. е видно, че за един от наследниците й, нейна сестра - И. Б. К. няма други данни в общината, съотв. в НБД“Население“ освен дата на раждане, която е през 1929г., липсва и единен граждански номер, то съдът е следвало да посочи на ищеца откъде може да почерпи друга информация за идентифициране на това лице, за да бъде то конституирано като страна. Такива указания по отношение на И. Б. К. не са дадени на ищеца и в тази ситуация последният не е бил наясно какви други действия е длъжен да предприеме. Затова е счел, че такова лице не съществува и е поискал делото да продължи без негово участие. Извършеното от съда прекратяване на производството преди на ищеца да са дадени конкретни и изчерпателни указания и да му е оказано необходимото съдействие, е незаконосъобразно. Обжалваното определение и потвърдения с него акт на първата инстанция следва да бъдат отменени и делото върнато на Окръжен съд-Добрич, който да даде ясни и конкретни указания на ищеца откъде и по какъв начин да се снабди с данни относно лицето И. Б. К., [дата на раждане] Ако въпреки това такива данни не бъдат открити, то производството ще следва да продължи без нейно участие. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.