Определение № 1797 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 663/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 175/28.10.2022 г. по гр.д. № 333/2022 г., с което Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 153/17.05.2022 г. по гр.д. № 693/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Д. В. срещу М. М. И. (наследник и приемник на първоначалния ответник М. К. И.), за разваляне на договора по н.а. №107/22.06.2016 г., с който М. В. прехвърля на М. И. 1/2 ид. части от един апартамент в [населено място] срещу задължението на М. И. да поеме издръжката и гледането на М. В. лично или чрез трето лице. Решението се обжалва от М. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси: 1. Как се разпределя доказателствената тежест по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу задължение за гледане и издръжка, и в частност, ищецът ли следва да докаже неизпълнението на това, за което приобретелят се е задължил, или ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си точно? 2. Какво е значението на обстоятелството, че след сключване на алеаторния договор прехвърлителят има собствени доходи да се издържа и може сам да се грижи за себе си? 3. Изправен ли е приобретателят и освобождава ли се от задълженията си, само защото прехвърлителят не му е оказал необходимото съдействие? и 4. Следва ли съдът да развали алеаторния договор при безспорно и доказано неизпълнение на задълженията на приобретателя? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: първите два – с Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. IV-то ГО и с Решение № № 494/16.11.2011 г. по гр.д. № 642/2011 г. IV-то ГО, а третия – с Решение № 363/26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. III-то ГО (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Счита, че четвъртият въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните доказателства, установяващи пълното неизпълнение на договорните задължения на приобретателя (съществено процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК), и в нарушение на материалния закон (на чл. 87, ал. 3 ЗЗД) – касационните основания по чл. 281, т. 1 и 2 ГПК. Претендира разноските по делото. От ответника М. И., ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и са налице всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че: 1) с договора по н.а. № 107/22.06.2016 г. ищецът М. В. прехвърля на първоначалния ответник М. И., починал в хода на делото, на когото наследник е ответникът М. И., 1/2 ид. части от един апартамент в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, лично или чрез трето лице; 2) постигнато е съгласие за нетипично съдържание на задължението на приобретателя – страните да останат да живеят в отделни домакинства, като приобретателят помага на прехвърлителя във водене на домакинството му, а поема пълната грижа за него и за обслужването му, когато доходите на прехвърлителя значително намалеят и здравословното му състояние се влоши; 3) уговореният обем на задължението, значително по-тесен от обичайното за тези ненаименовани алеаторни договори, е в пределите на договорната свобода (чл. 9 ЗЗД); 4) искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основан на твърдения, че приобретателят е в пълно неизпълнение на задължението си да полага пълни грижи за домакинството и за пълното обслужване на прехвърлителя; 5) изискуемостта на задължението предполага настъпила неблагоприятна, негативна промяна в личните доходи и в здравословното състояние на прехвърлителя в сравнение с тези, които е имал към сключване на договора; 6) установяването на промяната е в тежест на ищеца и 7) той не я е провел успешно, доколкото събраните доказателства не установяват категорично релевантното обстоятелство. При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса (процесуално-правнтият и първия материално-правен) не обуславят решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), доколкото са несъответни на уговорения с договора по н.а. № №107/22.06.2016 г. по-тесен от обичайния обем на задължението за гледане и издръжка и с конкретните твърдения, с които според решението искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е обоснован, - настъпила след сключване на договора негативна промяна в личните доходи и в здравословното състояние на ищеца-прехвърлител, респ. произтичащото от тази промяна неизпълнение на задължението на приобретателя за издръжка и гледане в пълен обем. Не е налице и несъответствие на обжалваното решение с първите две решения на Върховния касационен съд. В тях се приема, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени от закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото между страните съгласие. При тълкуване на волята на страните съгласно изискванията по чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в дължимата издръжка и гледане, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Точно така е намерил и въззивният съд, приемайки че към сключването на договора задължението на приобретателя е в по-тесен от обичайния за този вид ненаименовани договори обем, а искът е основан на твърдения за настъпила неблагоприятна промяна в личните доходи и в здравословното състояние на прехвърлителя, пораждаща изискуемостта на задължението приобретателя да престира пълните грижи за домакинството и пълното обслужване на прехвърлителя. В никое от решенията на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава, не е прието, че такава подобна уговорка е несъвместима със свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Не е и изяснено разпределението на доказателствената тежест при подобна уговорка и твърдения по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съответно не се свързва с обжалваното решение и приетото в тях, че за иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е без значение дали прехвърлителят има собствени доходи и възможност сам да се грижи за себе си. Следователно по първите два въпроса са изключени и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият повдигнат въпрос не обуславя решението. При решаването на правния спор въззивният съд не е установил да е настъпила изискуемостта на задължението на приобретателя за полагане на пълните грижи за домакинството и за пълното обслужване на прехвърлителя, лично или чрез трето лице. Респективно разсъжденията му за предпоставките по чл. 95 ЗЗД и за последиците от т.нар. „забава на кредитора“ при този вид алеаторни договори са хипотетични, а не обуславят крайния изход на спора. Следователно по въпрос № 3 (вторият материално-правен) е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и обжалваното решение не е в несъответствие и с третото решение, на което касаторът се позовава. В него Върховният касационен съд е изяснил последиците от неоказаното съдействие прехвърлителят да приеме предложеното му от приобретателя/от длъжника изпълнение. По начинът, по който е формулиран, четвъртият повдигнат въпрос се свежда до касационно оплакване. Според касатора, при събраните доказателства въззивният съд е бил длъжен да приеме за доказани твърденията в исковата молба за неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора по н.а. №107/22.06.2016 г. поради настъпила неблагоприятна промяна в личните доходи и в здравословното състояние на прехвърлителя, включително като съобрази, че първоначалният ответник не е оспорил тези твърдения, и да уважи иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 1 и 2 ГПК. В тази фаза на настоящото производство обаче Върховният касационен съд няма правомощието да разглежда касациионните основания (т. 1 от ТР № 1/ 09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Следователно и този въпрос не обуславя решението. Касаторът се позовава, но не обосновава в какво се изразява „очевидната неправилност“ на решението. Действително, законът не изисква при „очевидна неправилност“ да са налице предпоставките по ал. 1 ГПК, но това не освобождава касатора от задължението да мотивира в какво точно се проявява основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Задължението произтича от конституционно уреденото право на участие/на защита и на ответника по касация във всеки стадий на исковия процес (чл. 122, ал. 1 КРБ). Немотивираното позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение изключва възможността ответникът по касация да упражни правото си на защита във фазата по селектиране на касационната жалба. Това е достатъчно, за да изключи възможността касационния контрол да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ищеца остават направените разноски пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът