Определение № 4527 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 282 от 13.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 145 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 16-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3469 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 3865 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, I-4 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Н. С. К. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, прил.2, ал.2, вр. ал.1 НК, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г., впоследствие променена на “подписка“, за което е призната за невиновна с влязла в сила присъда по НОХД № 22804/2016 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че определеният размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на действително претърпените от ищцата вреди. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. За определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства – за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. По този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

2. За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ? Сочи се противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, изразена в решения № 50073 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 3257/2022 г. на ІII ГО, № 50209 от 02.11.2022 г. по гр. д. 811/2022 г. на ІV ГО и № 60245 от 18.01.2022 г. по гр. д. № 996/2021 г. на ІII ГО на ВКС.

Н. С. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба Н. С. К. е изложила, че с постановление от 29.11.2016 г. по ДП № 3383 ЗМК 872/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 1194/2016 г. по описа на СРП, е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.129, ал.2, прил.2, ал.2, вр. ал.1 НК. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“, променена на „задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г., впоследствие променена отново в “подписка“. Въз основа на внесен от Прокуратурата на Република България обвинителен акт е образувано НОХД № 22804/2016 г. по описа на Софийския районен съд, по което с присъда от 11.02.2021 г., влязла в сила на 04.12.2021 г., К. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Ищцата е посочила, че претърпеният стрес, безпокойство и негативните преживявания я възпрепятствали да се грижи пълноценно за двете си деца, които отглежда сама и които имат здравословни проблеми. С експертни решения на ТЕЛК на едното от тях е определена 50 % степен на увреждане с чужда помощ, а на другото – 50 % степен на увреждане без чужда помощ, поради което се нуждаят от непрекъснати грижи от своя родител. По време на наказателното преследване ищцата родила и трето дете, за което трябвало да полага грижи. К. изпитвала несигурност, отчаяние, загубила вяра в правосъдието и справедливостта. Уронени са честта и достойнството й и се чувствала злепоставена пред близки и познати. Ето защо е предявила иск против Прокуратурата на Република България за обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение, както и за незаконно взетата спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г., впоследствие променена на “подписка“.

Първоинстанционният съд е счел, че е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България, като е присъдил на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Спорът относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е бил отнесен до Софийския апелативен съд, който е потвърдил първоинстанционното решение. За да се съгласи с присъдения размер на обезщетението, този съд е взел предвид, че ищцата е била обвинена в извършването на тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до шест години“. Съобразил е, че наказателното производство е продължило приблизително пет години, в който период на ищцата са били наложени мерки за неотклонение "задържане под стража" и „подписка“. От заключението на приетата по делото комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза е установено, че емоционалната доминанта в негативните преживявания при воденото наказателно производство при ищцата е свързана със задържането й под стража в периода 05.10.-24.10.2017 г. Изпитвала е чувство за шок, напрегнатост, гняв, безпомощност, социална изолираност, силно безпокойство за децата й, фрустрация от невъзможността да полага пълноценни грижи за тях, предвид техните заболявания, които изисквали повече грижи. Във времето на воденото наказателно производство, до влизането в сила на оправдателната присъда на 04.12.2021 г., ищцата е изпитвала притеснение, тревожност, напрегнато очакване, раздразнителност, изразени колебания в равнището на активност и лабилност на настроението; като остатъчни последици е изпитвала емоционална лабилност и накърняване на обществения образ. Въззивният съд е взел предвид възрастта на ищцата – 31 г., към момента на повдигане на обвинението срещу нея, отражението на наказателното производство върху личността й и начина й на живот – тя станала по-затворена, а също и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Съдът не е пренебрегнал значителните неудобства, които е причинило задържането на ищцата под стража по време на бременност и невъзможността да полага грижи за двете си деца със здравословни проблеми през този период, като е отчел от друга страна сравнително краткия период на тази мярка за неотклонение – 20 дни.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси, които касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за претърпени вреди. В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, към момента на увреждането, като съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, както и да изложи мотиви за причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други, включително посочените от касатора. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено-икономическата конюнктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство – около 5 години, тежестта на престъплението - незаконното обвинение е за тежко престъпление, наложените мерки за процесуална принуда - "задържане под стража" и „подписка“, негативните изживявания на ищцата, възрастта, както и отражението на наказателното производство върху психологическото й състояние. Взети са предвид неудобствата, които са причинени на ищцата при задържането й под стража в състояние на бременност. Не е пропуснал да вземе предвид и обстоятелство, че ищцата е майка на две малолетни деца със здравословни проблеми, които отглежда сама и които изискват постоянни грижи, каквито не е могла да полага през периода на задържането й под стража, като е отчетен и сравнително краткият период, за който е наложена тази мярка за неотклонение. Противно на твърдението на касатора, икономическата конюнктура също е съобразена от въззивния съд. Размерът на обезщетението отговаря на ускорените инфлационни процеси към момента на увреждането - 2021 г., а с оглед средната месечна работна заплата от 1583 лв. през същата година по данни на НСИ присъденото обезщетение не може да се окачестви като прекомерно и водещо до неоснователно обогатяване. Ето защо по поставените от жалбоподателя въпроси касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора на адвокат Д. Т. от АК - Благоевград, който е представлявал безплатно Н. С. К., следва да се присъди съгласно чл.38, ал.1, т.2, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 1 800 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,