Определение № 460 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 652/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДП „Т”, [населено място] срещу решение № 93/12.04.2012г., постановено по гр.д.№ 189/12г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1057/28.11.2011г. по гр.д.№ 4715/10г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за сумата от 22899.01 лв., платена без основание за неизпълнени СМР по договор от 14.08.2006г. и за сумата от 1791.48 лв. – лихва за забава, както и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 18496.51 лв., представляваща неплатен остатък от договорено възнаграждение за извършени СМР по договор от 10.08.2006г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът – настоящ касатор е възложил извършването на СМР на ответника. Изложени са съображения, че работата е изпълнена и приета от възложителя без възражения, поради което първоначалният иск за недължимо платено възнаграждение и насрещният иск за заплащане на остатък от възнаграждение са съответно отхвърлен и уважен. Решаващият състав е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно обсъдените доказателства за приемане на работата, за остойностяване на извършените СМР и за платените суми за възнаграждение на изпълнителя. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Заявленията на касатора в изложението представляват изцяло съображения по съществото на спора и по правилността на въззивното решение. Правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е формулиран, като евентуалната неправилност на обжалваното решение не е основание за допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не за преценка на фактите по конкретния спор. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд