Определение № 3547 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3698/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Р. И. – инспектор - юрист към ТД на КПКОНПИ – Бургас против решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 810 228,49 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на основния извод на въззивния съд, че в случая липсва значително несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им доход по смисъла на §1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./ съответно на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и на изводите на въззивният съд, че паричните средства, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, но не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваните лица, не попадат в предметния обхват на закона и не подлежат на отнемане. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 3/ Следва ли съдът да изгражда решаващите си правни изводи, при липса на доказателства и въведени от ответниците твърдения за развивана посредническа дейност; 4/ Следва ли да се приема като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, въпреки разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ; 5/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 6/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не установено преобразуването им в друго имущество. По поставените процесуалноправни въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. 2220/2015 г. на II т.о., решение № 111 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 362/2020 г. на III г.о., решение 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на II т.о. и др. конкретно посочени в изложението. По останали въпроси, без конкретна и ясна обосновка се поддържа, че същите имат значение за точното прилагане на закона. Твърди се и наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение и по-конкретно явна необоснованост на използвания от съда подход при определяне налице ли е значително несъответствие или не, при който от имуществото на проверяваното лице се изключват всички парични средства, които не са налични в края на проверявания период, а като приходи са включени сумите, получени от разпореждания с движимо и недвижимо имущество, за което не е установен законен източник на доходи за придобиването му. С молба вх. № 13869 от 02.11.2023 г. процесуалният представител на касатора – ищеца КПКОНПИ представя решение № 1146/01.11.2023 г. на Комисията за частично оттегляне на депозираната касационна жалба срещу решение № 4/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Ответниците по жалбата – Р. М. Р. и Т. В. Р., не са депозирали отговор на касационната жалба. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че при признатите източници на финансиране за проверявания период в размер на 730 117,20 лв. и при признати обичайни и извънредни разходи за проверявания период в размер на 124 111,92 лв., нетният доход на проверяваните лица възлиза на 606 005,28 лв. При това положение, при общо разходи за придобиване на активи в размер на 815 538,5 лв., се получава несъответствие в размер на 209 533,22 лв., което е под прага от 250 000 лв. по §1, т.7 /преди изменението от м.12.2016г./ вр. с §15 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и не обосновава отнемане на имущество. По отношение на вноските по банкови сметки, направени от ответниците и от трети лица, въззивният съд е приел, че те изразяват само стойност и не могат да бъдат възприемани нито като приход, нито като разход, а могат да бъдат коментирани само във връзка с източника на средства и конкретното им предназначение. Приел е, че след като тези суми не са налични в края на проверявания период, тяхната равностойност не подлежи на отнемане. С определение № 60285 от 09.11.2021 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство е възобновено с определение № 50164 от 23.05.2023 г. на настоящия състав на ВКС. При така изложените решаващи изводи на въззивната инстанция, формулираните от касатора материалноправни въпроси /4,5 и 6-ти/ се явяват обуславящи, но по отношение на същите не е налице допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК на НКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено изрично и следното: Не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края му – което съществува в патримониума в края на периода, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантно несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Не обуславят допускане на касационно обжалване и формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, доколкото всички обосноваващи ги доводи касаят конкретните факти на спора, като касаторът прави фактически доводи различни от тези на съда и оплакванията му в тази насока представляват доводи за необоснованост на съдебния акт, а този порок не е сред касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК, с изключение на хипотезите, обхванати от понятието „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Възприетата от съда фактическа обстановка не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на правилност и и обоснованост на съдебното решение. Макар и изводите на въззивния съд да са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт и съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението материалноправни въпроси, съответно и по процесуалноправните такива, обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност поради видимо тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимия към спора материален закон. Независимо, че исковата молба е била депозирана в съда на 12.05.2017 г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, ред. ДВ, бр.103 от 2016 г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период във вр. §15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ /ДВ, бр.103 от 2016 г./. Въззивният съд обаче не е съобразил влезлия в сила на 7.01.2019 г. ЗИД на ЗПКОНПИ, според който „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон“ - §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, а част от реда по този закон е и разпоредбата на §1, т.3 ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. Предвид изричното изявление на касатора-ищец, обективирано в представеното решение № 1146/01.11.2023 г. на Комисията за частично оттегляне на депозираната касационна жалба, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.264, ал.1, предл.1 ГПК за прекратяване на касационното производство, образувано по касационната жалба на КПКОНПИ срещу решение № 4 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Бургас в частта му, с която като е потвърдено решението от 28.03.2019 г. по гр.д. № 705/2017 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 730 128,49 лв. Производството следва да продължи по касационната жалба, насочена срещу въззивното решение в частта, с която като е потвърдено решението на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против Р. М. Р. и Т. В. Р., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.Н., представляващ апартамент № 3 с идентификатор *****.***.***.*.* в сграда с идентификатор, описан в нот.акт № ***, том ***, дело №503 от 30.11.2009 г.; лек автомобил „Ауди А8“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба на 11.06.200г. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба на 10.10.2013 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,