Определение № 395 от 05.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2043/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Ц. Г. С. срещу определение № 2712 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д. №4587/2012 на САС, с което въззивият съд е потвърдил по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските, с което е отказано присъждане на договорено, но не заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложените изложения се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Съгласно граматическото тълкуване на чл.78 ал.1 ГПК във връзка с ал.3 липсва основание за присъждане като съдебни разноски на договорено между страната еи нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение, чието плащане е отложено занапред. Въпросите от значение за изхода на спора, формулирани от самия касатор-ищец са за това: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, респективно не е заплатила. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява от констатациите в мотивите на Разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №6/2012 г., т.1 на ВКС-ОСГТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. Следва да се допусне касационно обжалване и по насрещната касационна жалба, поради процесуалната обусловеност на разглеждането на двете касационни жалби по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение