Определение № 520 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 419/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Р. и И. Т. Р. срещу решение №.2454/8.11.19 по г.д.№.474/19 на Софийски апелативен съд /САС/, 10с. - с което е потвърдено решение №.6905/6.11.18 по г.д.№.3103/17 на СГС за солидарното осъждане на касаторите да платят на основание чл.45 ЗЗД 27000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.09.15 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна И. Д. Б. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците са налице, като спорът е концентриран върху размера на дължимото обезщетение и евентуалното наличие на съпричиняване. От фактическа страна е изяснено, че на 17.09.15 в [населено място] около 4.00ч. ответниците са нанесли побой над ищеца – като с определение от 14.02.17 по нохд.№.8690/16 на СРС е одобрено споразумение, с което те са признати за виновни-за това, че на 17.09.15 в съучастие като извършители са причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на преден горен зъб вляво и преден горен зъб вдясно, което е затруднило дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК - за което на всеки от подсъдимите е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6м., чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 НК. На база заключение на медицинска и психологическа експертиза въззивната инстанция е приела, че в резултат на претърпяното увреждане на ищеца са били извършени две операции: първа - непосредствено след приемането му за лечение в „Пирогов“ - при която са поставени шевове на горната устна в дясно, и втора, една година по-късно - за поставяне на зъбни импланти; същевременно при освидетелстването му след инцидента е установено и наличие на кръвонасядане и охлузване по лицето /по отношение на твърдяните дихателни и кожни увреждания е прието, че те не са в причинна връзка с престъпното поведение на ответниците/. От друга страна нанесеният побой и причинените увреждания представляват значимо житейско събитие за пострадалия - с характер на психотравма, нарушила психическото му равновесие за продължителен период от време, като последиците не са напълно отзвучали и към деня на извършеното изследване /17.09.18г./. Ищецът е компенсирал частично двата зъба с поставяне на импланти и изкуствени зъби. От правна страна е намерено, че предвид одобреното от наказателен съд споразумение /задължително за гражданския съд/ е установено твърдяното виновно противоправно поведение на ответниците, което е причинило описаните по-горе вреди на ищеца. Същевременно, доколкото те са признати за виновни по чл.129 ТК, а не по чл.132 ал.1 т.2 НК, това изключва основателността на твърденията им, че ищецът е упражнил по отношение на тях насилие или тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици, и е предизвикал у тях състояние на силно раздразнение, като по този начин сам е станал причина за настъпване на вредоносния резултат. Същевременно обстоятелството, че пострадалият е бил алкохолно повлиян в момента на инцидента, само по себе си не може да се окачестви като допринасящо за настъпване на вредата. При тези обстоятелства е формиран извод, че всички елементи от деликтния състав на чл.45 ЗЗД са налице, като размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно чл.52 ЗЗД. Предвид критериите на ППВС 4/68г., както и конкретните данни по делото – вкл. възрастта на пострадалия и общественото му положение, вида и броя на получените травматични увреждания, продължителността на периода, в който болките са били интензивни, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, наличието на негативни последици за психическото здраве на ищеца и обществено-икономическите условия, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 27000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск по чл.45 ЗЗД?“ /ППВС 4/61, реш. от 7.05.14 по г.д.№.42814 на ОС Враца, реш.№.188/2.11.15 по г.д.№.440/15 на АС Пловдив, реш.№.223/1.12.15 по г.д.№.580/15 на АС Пловдив/; 2.“Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД след като бъдат анализирани събраните по делото доказателства и се обсъдят правнорелевантните доводи и възражения на страните?“ /опр.№.590/ 25.10.18 по т.д.№.169/19, ІІ ТО, реш.№.219/19.11.19 по г.д.№.714819, ІІІ ГО, реш.№.221/7.11.19 по г.д.№.1148/18, ІV ГО/; 3.“Следва ли съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази с обществено-икономическите условия в страната, да ги обсъди в мотивите си?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/. В цитираната от касатора във връзка с първия въпрос т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Същевременно, следва да се има предвид, че справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с увреждането. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, и е взел е предвид релевантните факти за определяне размера на дължимото обезщетение. Съобразил е възрастта на пострадалия и общественото му положение, вида и броя на получените травматични увреждания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период и на периода, в който болките са били интензивни, наличието на негативни последици за психическото здраве на ищеца, обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането. Отделно от изложеното, приложените от касатора решения /повечето нецитирани в изложението и без данни за влизане в сила/ не касаят идентични по вид увреждания, интензитет и продължителност на болки и страдания, респективно остатъчни последици /т.е. не се касае за сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.10 по г.д.N.1898/09, ІV ГО/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос практика за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането; съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивната инстанция не се е отклонила от сочената практика. Посочила е кои факти приема за установени и на база на какви доказателства, като е изложила, макар и кратки, мотиви във връзка с възраженията на страните (в това число за липса на причинна връзка и за съпричиняване – като първото възражение е намерено за основателно относно част от претендираните увреждания) и обстоятелствата, на чиято база извършва преценка за дължимия размер на обезщетението. Отчетени са младата възраст на ищеца /23г./, вида на нанесените увреждания при извършения побой /средна телесна повреда - избиване на преден горен зъб в ляво, преден горен зъб в дясно, довело до затрудняване на дъвчене и говорене, и множество леки телесни повреди – кръвонасядания и охлузвания по лицето /подробно описани в експертизата, на която се е позовал съда - на дясна челна половина, на ляво слепоочие, на долен клепач на дясно око–с оток, на клепачите на лявото око, притварящо очната цепка–с оток, кръвоизлив под очната лигавица на лявата очна ябълка във външната й половина, оток с кръвонасядане на лявата лицева половина, оток с кръвонасядане на горната и долната устни, разкъсно-контузни рани в дясната половина на горна и долна устна – обработени хирургически, кръвонасядане в дясната половина на шията, охлузване на дясната предмишница, дясното коляно и лявата ръка/, продължителността и интензитета на търпяните болки и страдания /претърпени две операции, болки и страдания – като хирургичната обработка чрез зашиване разкъсно-контузната рана на горната устна съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а избиването на резците – трайно затрудняване на дъвченето и говоренето/, периода и степента на възстановяване - частично компенсиране на двата зъба с поставяне на импланти и изкуствени зъби /вещото лице изрично сочи, че избиването на двата горни резци е физиологически невъзстановимо; останалите вреди, при съществуване на смущения в кръвотворния апарат, търпят обратно развитие в зависимост от локализацията и заеманата площ в рамките на 2-4 седмици, като е ползвано медикаментозно обезболяващо лечение; затруднения в дъвкателната способност и невъзможност за пълноценно отхапване след поставянето през м.06.2017 на импланти - изискващи повторна преценка от специалист с квалификация по имплантология/ и изживявания психически стрес /психотравма, нарушила психическото равновесие за продължителен период от време, и неотзвучала напълно вкл. към момента на прегледа от вещото лице на 17.09.18 – в това число предвид търпяните болки и неудобства по време на болничния престой, страх от трайно обезобразяване, напрежение, потиснато настроение, чувство за унижение, неудобство от вида пред околните, нарушение на обичайния стереотип на движение, общуване, спорт, активност и забавления на млад човек, адаптационна реакция в отговор на травматичното събитие, травматичен спомен, който ще остане траен/. Предвид изложеното не са налице твърдяните отклонение от цитираната практика и хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с третия въпрос касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения въпрос вече е формирана задължителна практика на ВКС /реш.№.88/ 17.06.14 по т.д.№.2974/13, ІІ ТО, реш.№.480/23.04.13г. по г.д. №.85/12, ІV ГО и др./, съгласно която като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи и икономическият растеж и стандарта на живот към датата на увреждането. В случая обществено-икономическите условия са взети предвид и по същество съобразени от въззивната инстанция, като съдът изрично ги е отграничил и като един от критериите при определяне на обезщетението. Предвид изложеното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1150лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,