Определение № 38 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1082/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от „Еколайт“ АД, [населено място], А. Д. К. и Т. С. Б. срещу решение №170/16.01.2020г., постановено по в.т.д. №3147/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №1346 от 24.02.2019г. по гр.д.№6165/2014г. на СГС. С първоинстанционното решение е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК по иск, предявен от „Българска банка за развитие“ АД, че „Еколайт“ АД – кредитополучател, А. Д. К. и Т. С. Б.- поръчители дължат солидарно на ищеца сумата 306 775.13 евро- част от дължима главница в общ размер от 413 821.69 евро по договор за банков кредит №582/11.09.2009г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК /11.12.2013г./ до окончателното плащане. Един от поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК е „при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД- от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на крайния срок за издължаване на главния дълг“. Настоящият съдебен състав констатира, че е образувано тълкувателно дело №5/2019г. на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?”. Поставеният за решаване въпрос има преюдициален характер за настоящото дело, поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.292 ГПК за спиране производството до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК