Определение № 2740 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап.15, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. М., против Решение №448 от 14.11.2025г. по в. гр. д. №589/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 480 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5860/2024 г. по описа на Районен съд- Плевен е признато за установено, че А. И. В. дължи на А. Д. Р., ЕГН [ЕГН], Н. Е. Г., ЕГН [ЕГН], и М. Е. Г., ЕГН [ЕГН] /наследници на Е. Г. Й., ЕГН [ЕГН]/ сумата от 7182,44 лв., представляваща неизплатен договорен резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата главница, обезщетение за забава и лихва, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Районен съд- Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея А. Д. Р., ЕГН [ЕГН], Н. Е. Г., ЕГН [ЕГН], и М. Е. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. Х. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. ответникът А. И. В. е упълномощил адв. Е. Г. от САК, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г., за осъществяване на процесуално представителство във връзка с предявен иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. В посоченото пълномощно и договор страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., за което документът представлява разписка, че е заплатено в брой, както и резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на делото, на основание чл.36 ал.4 от ЗА, в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/ след получаването им по посочената банкова сметка. От адв. Е. Г. от името на А. И. В., като пълномощник на И. И. Ц., била подадена искова молба с вх. № 90651/04.09.2020 г. на СГС против „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], въз основа на която било образувано гр. д. № 9413/2020 г. по описа на СГС. Във връзка с така предявения иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД между А. И. В., като пълномощник на И. И. Ц., и адв. Е. Г. били подписани и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 7789 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022. на САС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 5841 лв. за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист; адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграгдение в размер на 3654 лв. за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на същото. По предявения от И. И. Ц., представлявана от А. И. В., чрез адв. Е. Г., иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било постановено влязло в сила решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, с който „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. И. Ц. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.408, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 61 582,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 319,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018г. до 03.09.2020г. По подадена от И. И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г., молба срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било образувано изп. дело № 20239240402066 по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие- СГС. По посоченото изпълнително дело А. И. В. е упълномощил адв.Е. Г. за завеждане на делото и за процесуални действия по него, включително с правото да получи сумите по него по своя банкова сметка. С молба от 27.05.2024г. до съдебния изпълнител А. И. В. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, да се върне изпълнителния лист, да се преустановят всички действия по принудително изпълнение, и е заявил, че оттегля пълномощията си от адв.Е. Г.. С постановление от същата дата ЧСИ прекратил изпълнителното дело въз основа на така депозираната молба, а на 29.05.2024г. предал изпълнителния лист на пълномощника А. И. В.. На 27.05.2024г. И. И. Ц. упълномощила А. И. В., който същия ден е преупълномощил адв. Р. А., като на 31.05.2024г. от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е била преведена сумата от 117 744,12 лв. по сметка на адв. Р. А., преупълномощен от А. И. В.. Според съда с така извършените от ответника действия по упълномощаването на адв. Р. А., който да получи сумата от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, А. И. В. не е изпълнил сключения с адв. Е. Г. договор, в който е бил уговорен резултативен хонорар в размер на 7,5% при получаване на платените обезщетения /главница и лихви/ по посочена от него банкова сметка. Изложил е съображения, че сумата действително не е постъпила по сметката на А. И. В., нито по сметката на адв.Е. Г. предвид оттегленото му пълномощно, но това е станало по изрично волеизявление на самия ответник сумата да постъпи по сметка на негов изричен пълномощник- адв.А., поради което същата следва да се приеме за получена от В., макар и чрез трето лице. Съдът е приел, че предвид влязлото в сила решение по предявения иск е бил налице краен положителен за ответника в настоящото производство изход на делото, поради което той дължи на упълномощения адв. Е. Й. 7,5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/, като резултативен хонорар, договорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираната от него сума поради това, че по образуваното съдебно производство той не е притежавал процесуалното качество страна и в негова полза не са присъждани каквито и да са парични суми. Изложил е съображения, че исковата молба против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е била подадена от А. И. В. в качеството му на пълномощник на И. И. Ц., а със сключения договор за правна помощ от 05.08.2020г. той лично се е задължил да заплати на адв. Е. Г. освен сумата от 6000лв. в брой и резултативен хонорар от 7.5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/ незабавно след получаването им по посочената банкова сметка. За неоснователни са приети и възраженията на ответника за недължимост на претендираната сума поради невъзможен предмет на договора, както и за прихващане с другите изплатени по същото дело адвокатски хонорари на адв.Г.. Съдът е посочил, че в Закона за адвокатурата е предвидена възможността клиентът и адвокатът до договарят възнаграждение, както като абсолютна сума, така и като процент от определен интерес предвид изхода на делото, като законът допуска това да стане алтернативно или кумулативно. В представения договор за правна помощ е ясна волята на страните, че се договаря адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. и допълнително резултативно възнаграждение от 7.5% от размера на обезщетението. Според съда страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Така уговореното възнаграждение е отнесено към всички действия на адвоката, насочени към постигане на обезщетение във връзка с причинените на ищцата вреди. С процесния договор А. И. В. е предоставил на адв. Е. Г. широк кръг правомощия за реализиране на крайната цел, вкл. и получаване на сумата на присъденото обезщетение от застрахователната компания по посочена от него банкова сметка. При тълкуване на договора в съответствие с изискванията на чл.20 от ЗЗД се стига до извода, че волята на страните е с него да се уредят правата и задълженията на всяка от тях за постигане на резултат, а именно- получаване на застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществено застраховане „Каско+“, поради настъпило на 06.09.2017г. застрахователно събитие „Кражба“ на застрахован лек автомобил от застрахователя „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. Срещу извършване на всички извънсъдебни и съдебни действия, които адв. Е. Г. се е задължил да извърши с цел постигане на целения резултат, ответникът А. И. В. се е задължил да заплати като резултативен хонорар възнаграждение в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения. За неоснователно е прието възражението на ответника А. И. В. за прекъсната комуникация с адв. Е. Г., тъй като доказателства в тази насока не са събрани по делото, а и според съда същото е ирелевантно за изхода на спора предвид постигнатия краен положителен изход на делото. Съдът е посочил, че адв. Е. Г. е бил ангажиран с делото пред три инстанции, както и е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, поради което е осъществил в пълен обем задълженията си по договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., а към датата на оттегляне на пълномощията му делото е било приключило с влязло в сила решение. За неоснователно е прието и възражението на А. И. В., че едва след запознаване с материалите по делото в хода на касационното обжалване установил, че не е страна по делото срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, както и че всички суми са били присъдени в полза на И. И. Ц., а не в негова полза. Според съда от исковата молба срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е видно, че същата е депозирана от А. И. В., в качеството му на пълномощник на И. И. Ц., а не в лично качество, а отново като пълномощник на ищцата И. И. Ц. А. И. В. е упълномощавал адв. Е. Г. да я представлява по делото срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. По възражението за прихващане със сумата от 6000лв., която е била платена по същия договор за правна помощ, съдът е посочил, че е неоснователно доколкото няма пречка да се договори кумулативно възнаграждение от абсолютна сума, платима при сключване на договора и резултативен хонорар, дължим след приключване на делото и получаване на обезщетението, поради което няма основание за приспадане на едното от другото, а се дължат заедно. Приел е, че дължимият резултативен хонорар в размер на 7,5%, уговорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., следва да бъде определен върху сумата от 95 765,88 лв., представляваща главница в размер на 61 582,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020г.- 21.06.2023г. и неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./ в размер на 16 319,23 лв., като същият възлиза на 7182,44 лв., поради което е уважил предявения иск в посочения размер, а за разликата до предявения размер от 7824,78 лв. го е отхвърлил. В касационната жалба срещу така постановеното решение, с което искът срещу него е бил уважен, касаторът излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че не дължи претендираната сума поради липсата на изпълнение на договора по отношение на него от упълномощения адв. Е. Г., тъй като не е бил страна по образуваното съдебно производство и в негова полза не са били присъждани суми. Твърди, че от съдържанието на договора се налага изводът, че заплащането на адвокатско възнаграждение е било обвързано с краен положителен за него, а не за трето лице, изход на делото. Излага и доводи, че съдът неправилно не е обсъдил и уважил и възраженията му за прихващане на претендираната сума със заплатените от него на адв. Г. адвокатски възнаграждения за трите инстанции по делото и за изпълнителното производство, както и не е изследвал евентуалната нищожност на договора му с адв. Г. поради невъзможен предмет, тъй като не е бил собственик на автомобила- предмет на застрахователната претенция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че надлежна страна по договора за правна защита и съдействие е лицето, което е страна по делото и в чийто интерес се води процесът, а задължението за заплащане на възнаграждението на процесуалния представител възниква за тази страна, а не за пълномощника. Обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е формулирал следните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1.Заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от трето лице, което не е страна по делото, подлежи ли на връщане от страна на довереника, респ. на съдебно прихващане? 2.Налице ли е нищожност на договор за правна защита и съдействие, сключен от лице, което не е собственик на вещта- предмет на застрахователна претенция, поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД? Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението, уточнен от настоящия състав на съда съобразно правомощията му, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., предвид доводите в изложението и касационната жалба, а именно- за способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на договор и действителната обща воля на страните. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по посочения въпрос, обективирана в Решение №85 от 24.07.2015г. по гр. д. №1207/2014г., III г. о.; Решение №416 от 11.05.2016г. по гр.д. №2612/2015г., IV г. о.; Решение №77 от 04.04.2019г. по гр.д. 2632/2018г., IV г. о.; и цитираните в тях съдебни актове. По втория въпрос от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,