Определение № 253 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 8/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1023/07.06.2021 г. по в. гр. д. № 1516/2020 г. Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 689/13.02.2020 г., поправено с решение № 2075/02.06.2020 г., двете по гр. д. № 1928/2019 г. на Варненския районен съд:

• в частта, с която е прието за установено, че Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. са собственици на 1 454 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .........., находящ се в [населено място],[жк], м. „З.“, целият с площ 1 455 кв. м., и К. С. С. и М. С. З. са осъдени да предадат владението на имота на собствениците му, при условие, че собствениците заплатят сумата 6 298.27 лева, представляваща увеличената стойност на имота след извършени подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения, като правото на задържане е отхвърлено за разликата до претендираните 23 000 лева като увеличена стойност на извършените в имота подобрения вследствие на извършени строителни работи;

• в частта, с която Д. Н. Х. е осъден да заплати на К. С. С. разликата над 59.74 лева до 444.38 лева или сумата 384.63 лева, представляваща стойността на извършени подобрения- подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която К. С. С. е осъден да заплати на Д. Н. Х. 166.67 лева - обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Д. Н. Х. остатък е в размер на 217.96 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. С. С. за осъждане на Д. Н. Х. да заплати стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения размер от 1 342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която Д. Н. Х. е осъден да заплати на М. С. З. разликата над 59.74 лева до 444.28 лева или сумата 384.63 лева, представляваща стойността на извършени подобрения- подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която М. С. З. е осъдена да заплати на Д. Н. Х. 166.67 лева - обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Д. Н. Х. остатък е в размер на 217.96 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на М. С. З. за осъждане на Д. Н. Х. да заплати стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения размер от 1 342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която И. Н. П. е осъден да заплати на К. С. С. разликата над 59.74 лева до 444.38 лева или сумата 384.63 лева, представляващи стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която К. С. С. е осъден да заплати на И. Н. П. 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота, за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от И. Н. П. остатък е в размер на 217.96 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. С. С. за осъждане на И. Н. П. да заплати стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения размер от 1 342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която И. Н. П. е осъден да заплати на М. С. З. разликата над 59.74 лева до 444.28 лева или сума от 384.63 лева, представляваща стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която М. С. З. е осъдена да заплати на И. Н. П. 166.67 лева обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от И. Н. П. остатък е в размер на 217.96 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на М. С. З. за осъждане на И. Н. П. да заплати стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения размер на 1 342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която Н. П. Н. е осъден да заплати на К. С. С. разликата над 29.87 лева до 222.19 лева или сумата 192.32 лева, представляваща стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която К. С. С. е осъден да заплати на Н. П. Н. 83.34 лева обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Н. П. Н. остатък е в размер на 108.98 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. С. С. за осъждане на Н. П. Н. да заплати стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която Н. П. Н. е осъден да заплати на М. С. З. разликата над 29.87 лева до 222.19 лева или сумата 192.32 лева, представляваща стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която М. С. З. е осъдена да заплати на Н. П. Н. 83.34 лева обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Н. П. Н. остатък е в размер на 108.98 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на М. С. З. за осъждане на Н. П. Н. да заплати стойността на подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която Т. П. Н. е осъден да заплати на К. С. С. разликата над 29.87 лева до 222.19 лева или сумата 192.32 лева, представляваща стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която К. С. С. е осъден да заплати на Т. П. Н. сумата 83.34 лева обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Т. П. Н. остатък е 108.98 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. С. С. за осъждане на Т. П. Н. да заплати стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в частта, с която Т. П. Н. е осъден да заплати на М. С. З. 192.32 лева, представляваща стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и в частта, с която М. С. З. е осъдена да заплати на Н. П. Н. 83.34 лева обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 09.05.2014 г.-05.02.2019 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след извършено прихващане до размера на по-малката сума дължимият от Т. П. Н. остатък е 108.98 лева;

• в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на М. С. З. за осъждане на Т. П. Н. да заплати стойността на извършени подобрения, изразяващи се в подмяна на покрив на къща през 2017 г. и засаждане на трайни насаждения, за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС;

• в останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ответниците по първоначалните искове К. С. С. и М. С. З..

От ответниците по касация - първоначалните ищци по делото И. Н. П., Н. П. Н., Т. П. Н., както и от процесуалните правоприемници на Д. Н. Х.: Г. Н. Х., Н. Д. Х. и Н. Д. Х., е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Ищците по иска за ревандикация черпят права в качеството им на наследници на Н. П. Х., починал на 12.04.1979 г., от влязло в сила на 14.05.1999 г. решение от 18.03.1999 г. по адм. д. № 1413/1998 г. на Варненския районен съд, придружено със скица, с което в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху имот с площ 4.503 дка в м. „Б. Б.“ в землището на[жк], съставен от няколко имота, сред които част от имот пл. № ....с площ 1.454 дка. Въз основа на съдебното решение е постановено решение № 1390/26.07.2006 г. на общинската служба по земеделие и гори, с р. ІІ, т. 2 на което е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като е посочено, че имотът попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С влязло в сила на 17.09.2009 г. решение № 1151/03.07.2009 г. по в. гр. д. № 1898/2008 г. на Варненския окръжен съд е признато за установено по иск на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., че К. С. С. и М. С. З. не са собственици на място с площ 1 454 кв. м., представляващо поземлен имот № 39 по ПНИ на СО „З.“.

Със заповед № Г-ПР-152/16.04.2014 г. на кмета на район „А.“ при [община], издадена на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в сила на 09.05.2014 г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. П. Х. за 1 454 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ....по ПНИ на м. „З.“, идентичен с имот с идентификатор ...........по кадастралната карта, целият с площ 1 455 кв. м.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че фактическата власт в ърху спорния имот се упражнява от ответниците по иска за ревандикация.

Ответниците са се позовали на н. а. № ........./09.04.1964 г., с който К. С. И. е признат за собственик на хавра в м. „К.“ от 1.800 дка, при граници: панорамен път, А. Ст. С. и И. Я. К., дадена му от Т. комисия в замяна на мястото му от 0.900 дка в същата местност. С договор, сключен с н. а. № .../19.05.1964 г., К. С. И. дарил на С. К. И. 900 кв. м. от хавра в м. „Карантината“, а с договор, сключен с н. а. 21/01.10.1997 г., приобретателят дарил на децата си - ответниците по иска за ревандикация, придобития имот, съставляващ имот № ...по плана на м. „З.“ /бивша „К.“, ведно с построената в него сезонна постройка, изградена съгласно пар. 104 от СПН на основание позволителен билет № 136/10.04.1968 г. и одобрен архитектурен проект от с. д. Имот пл. № ....е бил предмет на съдебна делба по гр. д. № 2117/2006 г. на Варненския районен съд, като от него са образувани два имота и всеки от съделителите е получил реален дял от 727.50 кв. м.

Със заключение на техническа експертиза е установено, че процесният имот с идентификатор .........по кадастралната карта е идентичен с имота, предмет на отрицателния установителен иск, като разликата е 1 кв. м. Вещото лице е намерило съвпадение по местонахождение на имота по н. а. № ..../1964 г. и по решение № 1390/26.07.2006 г. на общинската служба по земеделие и гори, приблизителна площ и две граници: панорамен път и И. Я. К..

Със заключение на оценителна експертиза е установено, че средната пазарна наемна цена за процесния имот за периода 09.05.2014 г.- 05.02.2019 г. /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба- 06.02.2019 г./ е в размер на 1 440 лева. Стойността на подобренията е в общ размер на 22 967.96 лева. Стойността на имота без подобренията е определена на 82 000 лева, а с подобренията - на 105 000 лева.

Друга оценителна експертиза е определила стойността на трайните насаждения в имота 10 507.53 лева, към момента на тяхното извършване е 2 044.65 лева, а стойността на строителните подобрения е 724.23 лева. Средната пазарна цена на имота без подобренията е 81 897 лева.

Въззивният съд е приел, че съобразно действалата към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакция съгласно публикация в ДВ, бр. 98/1997 г., административното производство по възстановяване на собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приключва с решението на административния орган, съответно - със съдебното решение по осъществения съдебен контрол, и е актът, завършващ процедурата по възстановяването. В случая решението на съда е достатъчно, за да се приеме, че административното производство е завършило с влязъл в сила административен акт, който легитимира ищците като собственици на възстановения имот, който е индивидуализиран така, че да може да бъде различен от всеки друг имот по земната повърхност, като изрично е посочено къде се намира, каква е площта и части от кои имоти по действащия кадастрален план от 1997 г. обхваща, като сред тях е и част от имот пл. № ...с площ 1.454 кв. м., и съдебното решение е придружено със скица, представляваща неразделна негова част. Прието е, че при това положение решение № 1390/26.07.2006 г. на общинската служба по земеделие е без правно основание и има само констативно, но не и конститутивно действие. Без правно значение за спора е и заповед № Г-ПР-152/16.04.2014 г. на кмета на район „А.“. Най-късно от влизането в сила план на новообразуваните имоти за спорния имот започва да тече придобивна давност, когато за ищците вече са налице защитими права.

Ищците са се позовали на протокол № 619/28.03.1940 г. на Съвета при отделение за поземлена собственост и комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти, с който съгласно чл. 22 от Закона за т. з. с. и комасация е взето решение за одобряване на извършени промени в оземляване на някои оземлени лица, като под № 36 е посочен Н. П. Х., който е оземлен с два имота, единият от които е от 6.600 дка в м. „Б. Б.“ при граници: И. В., М. Г. и П. Г. - парцел № ...., на стойност 1 980 лева. Ответниците са оспорили правата на наследодателя ищците относно това извършил ли е същият дължимото плащане, за да придобие собствеността, бил ли е одържавен и включен в ТКЗС имотът, предмет на оземляване, още повече, че Законът за т. з. с. и комасация не е посочен в нито една разпоредба на чл. 10 ЗСПЗЗ; възразили са и срещу идентичността между претендирания от ищците имот и този, на който твърдят да са собственици те, като считат, че ищците следва да докажат на общо основание правото на собственост на своя праводател.

Въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика, посочил, че режимът на оземлените по ЗТПС, Закона за трудовите земеделски стопанства и Закона за т. з. с. и комасация, действали преди ЗТПС от 1946 г., е еднакъв с режима на оземлените по ЗТПС от 1946 г., поради което следва да се съобразят разясненията по приложението на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ, дадени с ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС, според т. Б.2 на което правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС от 1946 г., се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски, защото ЗСПЗЗ не въвежда изключение за възстановяване правото на собственост по отношение на лицата, които са били оземлени. Единственото изискване е те да не са отземлени. Ето защо ирелевантно е обстоятелството дали оземленият е станал член на ТКЗС и кога. След като в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ законодателят е предвидил протоколите и решенията за оземляване по ЗТПС от 1946 г. и правилника за неговото приложение като годно доказателство за установяване правото на собственост с оглед възстановяването му по ЗСПЗЗ, то следва да се приеме, че оземлените, ако не са били отземлени, са придобили правото на собственост върху дадените им земи и те подлежат на реституция. Освен това, позовавайки се на разрешението по ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд посочил, че след като ответниците не се позовават на свои противопоставими права, изобщо не може да се слушат и не следва да се обсъждат от съда възражения относно това наследодателят бил ли е собственик на имота, с който е оземлен, станал ли е член кооператор, идентичен ли е придобитият от него имот с възстановения с влязлото в сила съдебно решение, в какъвто смисъл са основните възражения на ответниците по иска за ревандикация.

С оглед на изложеното въззивният съд приел, че първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

Налице е втората предпоставка, доколкото имотът се държи от ответниците.

Въззивният съд приел за доказана и третата предпоставка. Съдът посочил, че ответниците се позовават на придобиване на имота по силата на сделка в тяхна полза, евентуално - по давност като добросъвестни владелци, текла от 09.04.1964 г. /датата на н. а. № ........../1964 г. за замяна по ЗТПС/, присъединявайки владението на праводателите си. Зачитайки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 17.09.2009 г. съдебно решение, с което е уважен предявеният от настоящите ищци отрицателен установителен иск, че настоящите ответници /сега касатори/ не са собственици на спорния имот, съдът отрекъл ответниците да са собственици на основание дарствено разпореждане в тяхна полза и техните възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани. Зачитайки същото решение, следва да бъде прието още, че са отречени правата им и на всяко друго основание, включително и на ненаведените основания, като например изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци или не. До 17.09.2009 г. ответниците не могат да се легитимират като собственици на никое правно основание. След като искът за собственост е уважен, в периода до влизане в сила на решението давността е била прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. След 17.09.2009 г. е започнала да тече нова давност, но тя винаги е 10-годишна, и до датата на завеждане на настоящото дело - 06.02.2019 г., изискуемият срок не е изтекъл, ако и ответниците да осъществяват фактическа власт. По тези съображения въззивният съд приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

По противопоставеното от ответниците по иска за ревандикация възражение за право на задържане въззивният съд е приел, че към 01.10.1997 г. - датата на сключване на договора за дарение, ответниците са имали качеството на добросъвестни владелци. Добросъвестното им владение е продължило до узнаване на предявения срещу тях отрицателен установителен иск, което, при липса на данни кога им е връчен препис от исковата молба, следва да се приеме, че е най-късно една седмица преди откритото съдебно заседание на 12.10.2007 г., т. е. 04.10.2007 г. Оттук съдът заключил, че само за извършените от 01.10.1997 г. до 04.10.2007 г. подобрения следва да им се признае право на задържане до заплащане на увеличената стойност на имота за конкретно посочени в мотивите трайни насаждения.

Ответниците са изложили, че всички подобрения в имота до 01.10.1997 г. са извършвани от праводателя им /приобретател по договора за дарение, сключен с н. а. № ......../1964 г./, което се установява и от разпита на свидетелите. Поради това ответниците нямат вземане за направата им, а оттук - и право на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, тъй като кредитор по това вземане може да бъде лицето, което е обедняло - извършителят на подобренията или универсалните му правоприемници, каквито ответниците не са, а не неговите частни правоприемници при липса на твърдения и доказателства правото на разноски за подобренията да им е било прехвърлено. Ето защо ответниците нямат вземане за подобренията и трайните насаждения, извършени в периода 1965-1995 г., конкретно посочени в мотивите. За тези подобрения исковата претенция и възражението им за право на задържане на имота до заплащането им следва да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд е посочил, че в периода от 04.10.2007 г. до предявяване на иска за ревандикация на 06.02.2019 г. ответниците са имали качеството на недобросъвестни владелци, тъй като те вече са узнали за предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост и той е бил уважен. По делото няма твърдения и доказателства ищците да са знаели за подобренията, които се извършват в имота, при което да не са се противопоставили, за да е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС и ответниците да бъдат приравнени на добросъвестни владелци. Ето защо не може да бъде допуснато право на задържане до заплащане на стойността на подобренията, извършени в периода 2005-2017 г. Стойността на тези подобрения може да бъде търсена само чрез предявения иск по чл. 74 ЗС.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 72, ал. 1 ЗС на добросъвестния владелец се следва увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения, която възлиза на 8 703.48 лева, но с оглед на диспозитивното начало следващата се сума е 6 298.27 лева. До заплащане на тази сума следва да бъде уважено искането за право на задържане на имота и отхвърлено за разликата до претендираните 23 000 лева. Въззивният съд посочил, че в отхвърлената част до размера от 23 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а в частта за горницата над 23 000 до претендираните, но отхвърлени 35 722.52 лева решението не е било обжалвано.

По насрещния иск с правно основание чл. 74 ЗС за заплащане на подобрения за периода след 04.10.2007 г. въззивният съд посочил, че ищците по този иск са били наясно, че срещу тях е заведен иск за собственост, който впоследствие се е оказал основателен, като е прието, че ответниците по този иск не са собственици, но са продължили да подобряват имота без знанието на насрещната страна. Претенцията за заплащане на тези подобрения, след приспадане на признатите суми по възражението за право на задържане, възлиза в общ размер на 8 055.61 лева. Въззивният съд посочил, че съгласно чл. 74, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Във връзка със спора дали се дължи обезщетение за изградената в имота сграда и за извършения ремонт на покрива ѝ, въззивният съд посочил, че те подлежат на заплащане като необходим разход въпреки изразеното нежелание от собствениците на имота за запазването ѝ, тъй като по делото не е установено да е налице акт на компетентен орган за премахването на сградата. Поради това на ищците следва да се присъди сумата 2 307.79 лева, а за разликата до 4 000 лева претенцията следва да се отхвърли. Следващата се стойност на трайните насаждения възлиза на 358.52 лева, които са присъдени от първоинстанционния съд и в тази част не е подадена въззивна жалба от ответниците по насрещния иск, поради което първонстанционното решение е влязло в сила. Въззивният съд посочил, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която в тежест на първоначалните ищци - ответници по насрещния иск, е възложена сумата 2 307.79 лева, разпределена между тях предвид квотите им в съсобствеността. За разликата над 2 666.31 лева /сборът от сумите 2 307.79 лева и 358.52 лева/ до пълния размер на претенцията от 8 055.61 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД въззивният съд приел за безспорно обстоятелството, че процесният имот се държи от ответниците К. С. и М. З., включително и в исковия период от възстановяване на 09.05.2014 г. на собствеността до предявяване на иска на 06.02.2019 г. /неправилно посочено „05“/, без основание. Доколкото в исковия период ответниците нямат качеството добросъвестни владелци, за тях не е налице хипотезата на чл. 71 ЗС. Ищците са били лишени от възможността да ползват имота си съобразно предназначението му и да извличат ползите от него, което е достатъчно, за да се приеме, че ответниците им дължат обезщетение за ползите, от които са ги лишили. За разлика от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е нужно отправяне на покана от собственика с искане за ползване на имота, поради което съдът приел за неоснователно възражението на ответниците, че не са били поканени да предадат имота. За неоснователно приел и възражението, че претенцията е погасена по давност, тъй като 5-годишният срок не е изтекъл до датата на предявяване на иска. Според заключението на вещото лице за размера на средния пазарен месечен наем дължимото обезщетение възлиза общо на 1 440 лева, но искът следва да се уважи до претендирания размер от 1 000 лева, дължим според квотата на всеки от ищците в съсобствеността.

От К. С. и М. З. своевременно е било направено възражение за прихващане, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, но въззивният съд е приел, че не съществува пречка той да разгледа възражението за пръв път. Посочил, че прихващане следва да бъде извършено между вземанията по чл. 74 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера на по-малкото от тях и посочил съответните суми, които се дължат.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси:

1. Може ли протокол от 1940 г. на Съвета при отделение за поземлена собственост и комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти и позволително за влизане във владение от 14.05.1940 г., съставени по реда на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г., да представляват документ за правото на собственост преди евентуалното обобществяване на посочените в тези документи имоти и преди изтичането на установения в този закон 20-годишен срок на придобивна давност;

2. Подлежи ли на възстановяване собствеността върху земеделски земи в полза на наследниците на лице, което е било оземлено през 1940 г. по реда на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г., при положение, че не е изтекъл срокът за тяхното изплащане към датата на обобществяването им и няма данни да е изплатена тяхната пълна стойност, нито има данни оземленият да е станал член на ТКЗС;

3. При липсата на изрично посочване на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г. сред нормативните актове, даващи право на възстановяване на собствеността, намира ли приложение земеделската реституция за недвижими имоти, оземлени по този закон, които към момента на тяхното обобществяване все още не са били изплатени;

4. При наличие на конкуренция на права по отношение на имоти, придобити чрез замяна по ЗТПС, и имоти на лица, оземлени по Закона за т. з. с. и комасация, чии права следва да имат предимство - тези на заменения собственик, или тези на оземления владелец; в такива случаи има ли значение фактът, че не е изтекъл предвиденият в закона срок за придобиване по давност на оземления стопанин;

5. При оспорване правото на собственост, възстановено на наследодателя на ищците в административно производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в което ответниците не са участвали, следва ли съдът да разгледа този спор по същество или е обвързан от предходното съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

По тези въпроси касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВКС и на решение № 109/06.02.2009 г. по гр. д. № 391/2008 г. на ВКС, І-во г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В цитираното от въззивния съд решение № 909/24.01.2011 г. по гр. д. № 1288/2009 г. на І-во г. о., Върховният касационен съд е имал случай да се произнесе по приложението на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г., като е приел, че правният режим на земите, послужили за оземляване по реда на този закон, е еднакъв с правния режим на земите по ЗТПС от 1946 г., а според ТР № 2/25.06.1996 г. по гр. д. № 2/1996 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост на оземлените по последния закон се възстановява и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Следователно, оземляването по реда на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г. е валидно основание за придобиване право на собственост. А щом това е така и щом ЗТПС от 1946 г. е сред хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ, даващи право на възстановяване на собствеността, то в съответствие със съдебната практика е становището на въззивния съд, че наследниците на Н. П. Х., оземлен през 1940 г. по реда на Закона за т. з. с. и комасация от 1924 г., имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, който не предпоставя възстановяването от факта на членство в ТКЗС или от включването на земеделската земя в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Освен това от значение в случая е разрешението, дадено с ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, приложимо поради принципното си значение не само по отношение на ползватели на земеделски земи в качеството им на ответници по иск за собственост, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ, според което допустимите възражения в този случай са само във връзка с техните противопоставими права. В настоящата хипотеза касаторите противопоставят права от оземляване по ЗТПС през 1964 г., отречени с влязло в сила решение, поради което обосновано въззивният съд е приел, че не следва да разглежда възраженията дали наследодателят на ищците е бил собственик на имота, станал ли е член кооператор и идентичен ли е придобитият с възстановения имот. Като разрешени в съответствие със съдебната практика първи, втори и трети въпроси не разкриват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос е поставен при предпоставка, която не е налице по делото, тъй като със сила на пресъдено нещо между страните по настоящия спор е отречено касаторите да притежават право на собственост, произхождаща от замяна по реда на ЗТПС от 1946 г. Съобразявайки влязлото в сила решение, следва, че ответниците не притежават права, противопоставими на правата на ищците по иска за ревандикация, за да е налице подлежаща на разрешаване конкуренция, поради което и въпросът, включително и втората му част, не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По петия въпрос следва да се посочи, че спорът във връзка с противопоставимите от ответниците права е разгледан и разрешен с влязло в сила решение, което е пречка за повторното му разглеждане в производството по иска за ревандикация, независимо от обстоятелството, че ответниците не са участвали в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Решение № 109/06.02.2009 г. по гр. д. № 391/2008 г. на ВКС, І-во г. о., на което касаторите се позовават, не променя този извод. С него е прието, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие по отношение на обособяването на имота, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, но по отношение на това на кои лица принадлежи този имот, съдът може да бъде сезиран, за да бъде разрешен спорът кому принадлежи правото на възстановяване. Решението обаче е постановено в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквото настоящото не е, и даденото с него разрешение е неприложимо към настоящия случай. Ето защо по петия въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

6. Имат ли право ответниците по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да се бранят с възражения срещу правото на собственост на наследодателя по отношение на земеделски имот, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, когато не са били настанени като ползватели на процесния имот въз основа на актове на МС, а претендират самостоятелни права на собственост; намира ли в този случай приложение нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ по отношение разпореждането със заменени от Т. комисия земеделски земи; обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал. 3, предл. 2-ро ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот.

По този въпрос касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на решение № 80/20.03.2009 г. по гр. д. № 5855/2007 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 60/31.05.2010 г. по гр. д. № 694/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 57/05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 52/09.02.2009 г. по гр. д. № 4599/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решение № 80/20.03.2009 г. по гр. д. № 5855/2007 г. на ВКС, І-во г. о., е постановено в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, какъвто не е предметът на настоящото дело. Затова то не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Решение № 60/31.05.2010 г. по гр. д. № 694/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., застъпва становището, че ответникът по ревандикационен иск, основан на реституция по ЗСПЗЗ, може да се брани и да възразява, като оспорва правото на собственост на ищеца, в т. ч. дали са били налице предпоставките на закона за възстановяване на собствеността, тъй като поради неучастие в административното производство по възстановяване на собствеността не е могъл да защити правата си. Случаят, пред който страните по настоящото дело са изправени, разкрива тази специфика, че противопоставените от ответниците права, основани на замяна и последвали разпоредителни сделки, които според тях съставляват пречка за реституция, са предмет на влязло в сила решение, обвързващо настоящите страни със сила на пресъдено нещо, с която тези права са отречени.

Решение № 57/05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 52/09.02.2009 г. по гр. д. № 4599/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., разискват проблеми по приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според който при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земя, получена при замяна по реда на ЗТПС от 1946 г., замяната остава в сила. Пречка за възстановяване на собствеността е само разпореждане, което е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В случая с част от земята, получена по замяна през 1964 г., през същата година, т. е. преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, е извършена разпоредителна сделка, но правата на прехвърлителя - приобретател по замяната, са отречени с влязло в сила решение. С него е прието, че не е установено на праводателя на ответниците К. С. да е било дадено по реда и при условията на ЗТПС в замяна място от 1 800 кв. м. в м. „К.“, поради което последващите прехвърлителни сделки, сключени с н. а. № ..../1964 г. и н. а. № ..../1997 г., не са произвели целения с тях транслативен ефект.

Липсва противоречие между обжалваното решение и цитираната от касаторите съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. ГПК по шестия въпрос.

7. Допустимо ли е придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, с изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС; какъв е видът/срокът на придобивната давност по отношение на недвижим имот в случаите, когато владението е придобито въз основа на дарение, извършено в предвидената от закона форма чрез нотариален акт - дали това е добросъвестно владение и съответно давностният срок е краткият петгодишен; когато праводателят по нотариална сделка е притежавал също нотариален акт за собственост, който към датата на сделката е бил валиден /не е бил отменен или оспорван/, приобретателят на правото на собственост добросъвестен или недобросъвестен е; какво ще е в този случай владението - добросъвестно или недобросъвестно;

8. Уважаването на отрицателен установителен иск за собственост на ответниците освобождава ли ищците от задължението да установят по положителен начин правото на собственост на техния праводател в исковото производство по чл. 108 ЗС; прекъсва ли се придобивната давност с уважаването на отрицателен установителен иск, без да е загубено владението, ако ищците не могат да установят по положителен начин правото на собственост на техния наследодател; всеки ли установителен иск прекъсва давността или само такъв, по който с влязло в сила решение е установено правото на собственост на ищците в неговия диспозитив; дава ли права на ищците съдебно решение, с което е било установено, че ответниците не са били собственици на спорния недвижим имот.

По тези два въпроса според касаторите обжалваното решение противоречи на ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1/20.03.2014 г. по гр. д. № 4798/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 221/13.01.2014 г. по гр. д. № 2033/2013 г. на ВКС, І-во г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Питанията, които съставляват поставения седми въпрос, са намерили отговор в съдебната практика. Така, с ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен. Разяснения по приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ са дадени и в цитираното от касаторите решение № 1/20.03.2014 г. по гр. д. № 4798/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Необходимо условие за приложението на краткия давностен срок е владението да е добросъвестно. Кога едно владение е добросъвестно е посочено в чл. 70 ЗС, на който се позовава другото посочено от касаторите решение № 221/13.01.2014 г. по гр. д. № 2033/2013 г. на ВКС, І-во г. о., като законът не поставя ограничение относно начина придобиването на правото на собственост - възмездно или безвъзмездно. В този смисъл и договорът за дарение, на който касаторите се позовават, е основание за добросъвестно владение. В случая обаче правно значение има настъпилият междувременно факт, а именно влизането в сила на съдебно решение, с което правата на касаторите, основани на договора за дарение, са отречени, а давността, която започва да тече след влизане в сила на този съдебен акт, е 10-годишна, както е приел и въззивният съд.

Една част от питанията, поставени с осмия въпрос, не съответстват на данните по делото, тъй като наличието на влязлото в сила решение, с което правата на ответниците по иска за ревандикация /сега касатори/ са отречени, не е послужило като мотив на въззивния съд да приеме, че ищците са освободени от тежестта да докажат фактическия състав на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение е факт, който е съобразен от съда при преценката дали ответниците имат противопоставими на ищците права, които да съставляват пречка за възстановяване на собствеността. По останалата част на въпроса е налице трайна съдебна практика, според която прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и чрез предявяването на ония искове като например иск за делба, с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението за допускане на делбата. Едно от действията, изрично посочени в чл. 116 ЗЗД /приложим в случая съгласно чл. 84 ЗС/, с които давностният срок на владение се прекъсва, е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната, а ако се уважи, след влизане в сила на решението започва да тече нова давност, а изтеклата губи своето значение /решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 92/21.06.2013 г. по гр. д. № 327/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 170/11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на ВКС, І-во г. о.; решение № 39/25.04.2016 г. по гр. д. № 3611/2015 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 150/16.01.2019 г. по гр. д. № 3906/2017 г. на ВКС, II-ро г. о./. Както е прието в решение № 216/28.10.2016 г. по гр. д. № 2182/2016 г. на ВКС, I-во г. о., една от най-важните последици от предявяването на установителните или осъдителните искове за собственост е смущаването на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при уважаване на исковете, като съдебната практика не прави разлика дали установителният иск е положителен или отрицателен.

Съответствието на обжалваното решение със съдебната практика изключва възможността за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

9. Как да се установи идентичност на недвижими имоти от вещото лице и имат ли предимство едни критерии пред други - в случая границите или площта са определящи; достатъчно ли е да бъде приета за доказана идентичността на два имота с наличието на съвпадение само между две граници.

Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на решение № 33/26.02.2021 г. по гр. д. № 1878/2020 г. на ВКС, І-во г. о., и цитираните в него решения, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първата част на въпроса е изяснена в съдебната практика, включително и в цитираната от касаторите /решение № 672/07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I-во г. о., решение № 206/4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2007 г., I-во г. о., решение № 1171/22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I-во г. о., решение № 389/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I-во г. о., решение № 1/31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2013 г., I-во г. о./, според която индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Относно втората част на въпроса от заключението на вещото лице е установено наличие на идентичност между процесния имот и имота по влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният срещу касаторите отрицателен установителен иск. А предмет на влязлото в сила решение е имотът, който е придобит от праводателя на ответниците чрез замяна от Т. комисия през 1964 г. Ето защо становището на вещото лице, че за идентичност с имота, даден по замяна /с н. а. № ......../1964 г./, може да се говори предвид съвпадението по местонахождение /местностите попадат в околовръстния полигон на с. о. „З.“/, приблизителна площ и две граници - панорамен път и И. Я. К., не води до извод, че идентичността е установена в противоречие със съдебната практика - само по две съвпадащи граници.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по деветия въпрос не е налице.

10. Може ли една законова презумпция - че е придобито и следва да бъде възстановено правото на собственост върху земеделските земи на оземлен стопанин /чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ/, да бъде оборена от друга законова презумпция за възстановяване на собствеността върху придобитите по замяна на Т. комисии земеделски земи /чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ вр. чл. 18з ППЗСПЗЗ/; как следва да се реши въпросът при конкуренция на законови презумпции; кой в тези случаи носи доказателствената тежест да установи дали оземленият имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други образувани от тях организации.

Според касаторите отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така зададен, въпросът не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите, на които касаторите се позовават, не установяват презумпции, а регламентират хипотези на отнемане на земеделски земи, които подлежат на реституция по реда и при условията на ЗСПЗЗ, съответно - установяват пречки за възстановяване на собствеността по реда на посочения реституционен закон. Ето защо въпросите, свързани с приложението на законови презумпции / десети въпрос /, не стоят за разрешаване в разглеждания случай.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация Т. П. Н. следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 6/03.11.2021 г. /серия Б, № [ЕГН]/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.