Определение № 159 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 828/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 437/34294 от 04.02.2014г. на М. И. М. от [населено място] срещу разпореждане от 10. 01. 2014 г. на Окръжен съд [населено място]. С това разпореждане е върната като просрочена подадена от М. И. М. частна касационна жалба вх.№ 4277/ 33697 от 27.12.2013г. против разпореждане от 19.08.2013г., с което е върната негова молба вх.№ 2518/ 26.07.2013г. по гр. д. № 70224/2012 г. на Районен съд Монтана. С частната жалба се излагат съображения за основателност на подадената молба вх.№ 2518/ 26.07.2013г. за определяне подходящ срок за извършване на процесуални действия по гр. д. № 70224/2012 г. на Районен съд Монтана ,както и съображения с какъв акт следва да се произнесе съдът. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че предмет на същата е разпореждане, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване - арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Районен съд Монтана, с определение от 27.06.2012г. е прекратил производството по гр. д. № 70224/2012 г., образувано по искова молба на М. М.. Определението е влязло в сила. На 30. 05. 2013г. М. е подал молба вх. № 5215 за отмяна на прекратителното определение. С влязло в сила определение същата е оставена без разглеждане. Въпреки това М. продължил да сезира съда с множество молби от различен характер - за уточняване на исковата молба, за продължаване на срок за изпълнение на указания, за връщане на внесени държавни такси и др. На 26.07.2013г. същият е подал до Окръжен съд Монтана молба вх.№ 2518/ 26.07.2013г. на основание чл.255 ГПК с искане за определяне на подходящ срок при бавност. С разпореждане на М. от 29.07.2013г. молбата е оставена без движение, като на молителя са дадени указания за отстраняване на нередовности по същата. С разпореждане от 19.08.2013г. на М. е разпоредено връщане на молбата поради неизпълнение на указанията. Това разпореждане е връчено на молителя на 21.08.2013г. На 27.12.2013г. М. М. е подал чрез Окръжен съд [населено място] до ВКС частна жалба вх.№4277/33697 против разпореждането от 19.08.2013г. Администриращият жалбата съд с атакуваното разпореждане е постановил връщане на същата поради просрочие. Така постановеното разпореждане е правилно. Срокът за обжалване на разпореждането съгласно чл.279 във връзка с чл.275 ГПК е едноседмичен от съобщаването му. Съобщението за постановяване на разпореждането от 19.08.2013г. е връчено надлежно на М. на 21.08.2013г. Преклузивният срок е изтекъл на 28.08.2013г. Частната жалба е подадена четири месеца след изтичането му – на 27.12.2013г. С оглед данните по делото администриращият жалбата съд правилно е възприел и обсъдил датата, на която е заведена частната жалба, както и датата, на които е изтекъл срокът за подаването й от жалбоподателя, и е достигнал до извод, съответстващ на наличните към този момент данни. Предвид изложеното обосновано и правилно е постановено връщането й с обжалваното разпореждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение