Определение № 386 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1930/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. С., чрез особен представител, срещу решение № 625 от 27.05.2024 г. по в.гр.д. № 3366/23 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261208 от 09.10.2023 г. по гр.д. № 5122/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД, за следните суми:

• на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, пр. първо от ЗЗД - сумата от 58 754, 33 лева, представляваща сбора от незаплатени задължения за месечен наем, за всеки месец в периода: от месец август 2014 г. до месец декември 2015 г. включително; от месец февруари 2016 г. до месец март 2016 г. включително; от месец юли 2016 г. до 25.12.2016 г. включително, заедно със законната лихва върху дължимите суми, считано деня следващ подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до деня на окончателното плащане;

• на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 238 от ЗЗД - сумата от 4 893, 61 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот в периода от 30.12.2016 г. до датата на фактическо предаване 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане;

• на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 232, ал.2, предл. второ ЗЗД - сумата от 116, 15 лева, представляваща главница по неизплатени консумативни разходи за стойността на потребената електроенергия в процесния имот, в периодите: от 08.07.2016 г. до 07.08.2016 г. и от 08.08.2016 г. до 07.09.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.04.2018 г. до деня на окончателното плащане; сумата от 300, 71 лева, представляваща сбор от неплатени консумативни разходи за електрическа енергия в процесния имот, в периодите 08.09.2016 г. - 07.10.2016 г.; 08.11.2016 г. - 05.12.2016 г.; 08.10.2016 г. - 07.11.2016 г.; 06.12.2016 г. - 13.12.2016 г. и сумата от 76, 44 лева, представляваща дължими такси за временно преустановяване и възстановяване на снабдяването с електрическа енергия в процесния имот е основателна, заедно със законната лихва, считано от деня след предявяването на иска на 18.04.2018 г. до деня на окончателното плащане;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 17 626, 23 лева, представляваща сбор от дължимите суми за неустойка, изчислени върху неизплатените наемни суми, съответно за всеки ден просрочие, считано от датата, следваща съответния месечен падеж на главното задължение за период от 150 дни, до уговорения в договора за наем максимален размер на тази неустойка;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 21 041, 04 лева, представляваща сбор от дължимите суми за неустойка, която се дължи върху заплатените с просрочие наемни суми, съответно за всеки ден просрочие, считано от датата, следваща съответния месечен падеж на главното задължение за период от 150 дни, до уговорения в договора за наем максимален размер на тази неустойка;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 34, 84 лева, представляваща сбор от неизплатени суми за неустойка, начислена върху дължимите консумативни разходи за потребена електрическа енергия, за периодите 08.07.2016 г. - 07.08.2016 г. и 08.08.2016 г. - 07.09.2016 г.;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 50, 05 лева, представяща сбор от дължими суми за неустойка, начислена върху просрочените главници за консумативни разходи за потребена електрическа енергия в процесния имот, за периодите 10.04.2014 г. - 09.05.2014 г.; 10.05.2014 г. - 09.06.2014 г.; 10.06.2014 г. - 09.06.2014 г.; 01.07.2014 г. - 08.07.2014 г., които са заплатени от ответника на 13.10.2014 г.;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 325, 46 лева, представляваща сбор от дължими суми на неустойката, начислена върху просрочени главници за консумативни разходи за потребена електрическа енергия в процесния имот, за периодите 08.11.2014 г. - 08.12.2014 г.; 09.12.2014 г. - 08.01.2015 г.; 09.01.2015 г. - 07.02.2015 г.; 08.02.2015 г. - 10.03.2015 г.; 11.03.2015 г. - 07.04.2015 г.; 08.04.2015 г. - 08.05.2015 г.; 09.05.2015 г. - 08.06.2015 г.; 09.06.2015 г. - 07.07.2015 г., които са заплатени от ответника на 23.11.2015 г.;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 240, 08 лева, представляваща сбор от дължими суми на неустойката, начислена върху просрочени главници за консумативни разходи за потребена електрическа енергия в периоди 08-07.2015 г. - 31.07.2015 г.; 01.08.2015 г. - 07.08.2015 г.; 08.08.2015 г. - 07.09.2015 г.; 08.09.2015 г. - 07.10.2015 г.; 08.10.2015 г. - 31.10.2015 г.; 01.11.2015 г. - 07.11.2015 г.; 08.11.2015 г. - 08.12.2015 г.; 09.12.2015 г. - 08.01.2016 г.; 09.01.2016 г. - 08.02.2016 г.; 09.02.2016 г. - 09.03.2016 г.; 10.03.2016 г. - 09.04.2016 г., които са заплатени от ответника на 20.06.2016 г.;

• на основание чл. 92 ЗЗД – сумата от 71,24 лева, представляваща сбор от дължими суми за неустойка, начислена върху просрочени главници за консумативни разходи за потребена електрическа енергия в периодите 10.04.2016 г. - 10.05.2016 г.; 11.05.2016 г. - 08.06.2016 г.; 09.06.2016 г. - 30.06.2016 г.; 01.07.2016 г. - 07.07.2016 г., които са заплатени от ответника на 01.11.2016 г.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но в една част се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

Очертаният с исковата молба спор е търговски, тъй като произтича от неизпълнение на наемно задължение, а едната страна по договора притежава търговско качество. В същото време ответникът по исковата молба е физическо лице, който действа извън търговско качество поради което е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП /така и в решение по дело C-488/11 на СЕС/, съответно спорът следва да бъде разгледан по общия ред за граждански дела. При тези изводи прагът за касационно обжалване е над 5 000 лв. Част от предявените от ищеца „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД кумулативно съединени претенции за реално изпълнение, неустойка и законна лихва са в размери под 5 000 лв., поради което по отношение на тях подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС