Определение № 27 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ,, чрез ТД на Комисията гр. София срещу решение №274 от 25.03.2021г по в гр.д № 2276/2020г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3033 от 14.05.2020г на Софийски градски съд за отхвърляне искове на КОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата от Ж. С. Б. на основание чл. 74, ол.1 от ЗОПДНПИ(отм) С исковете, отхвърлени изцяло е претендирано отнемане на ищущество на обща стойност 247 210лв, от които 210 000 Комисията е формирала като пазарна стойност на продаден през 2014г недвижим имот, останалото представлява два придобити леки автомобила и суми по банкови сметки. На свой ред въззивният съд е приел ,че при ответника не се установява значително несъответствие между имущество и доходи по смисъла на приложимата в случая редакция на §1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ ,действала първоначално ,т.е надвишаващо 250 000 лева за целия проверяван период, в случая от 16.06.2004г до 11.07.2013г През 2004г ответникът е бил още убченик, през 2005г е завършил средното си образование в Националвната търговско -банкова гимназия, а непосредствено след това ,през периода 2006-2009г ответникът е бил издържан от баща си, докато е пребивавал в Германия(2006-2008г),В тази страна доказано е посещавал курсове и се е обучавал единствено в изучаването на езика, без данни да е следвал, или работил. На свой ред въззивният съд е приел че издръжката за този период, която по статистически данни и заключение на ССЕ е 105 199 лв, е била поета от бащата на ответника. Последният е изслушан и като свидетел и при съвкупна оценка на доказателствата съдът е приел за изяснено включително това, че същият е имал материална възможност да осигури средставата за издръжка на сина си в чужбина ,,като тези средства, освен че са генерирани преди проверявания период ,включително при продажба на наследство на значителна стойност,като цяло аргументират възможността да се осигури подобна издръжка,а и не са пряк предмет на проверка относно имущественото състояние на свидетеля в този процес .След завръщането си от Германия ответникът е живял в едно домакинство с баща си. Към 2011г съдът е приел за установен негов доход по договор за уеб- маркетинг (договор за поръчка с възложител в чужбина и възнаграждение ,платено със заверяване на сметка,по банков път) Доходът не е съобразяван при иска и е оспорван от Комисията .Въззивният съд не е приел за установяващи попълване на приходната част парични средства от дарение от дядото на ответника, но са взети предвид декларирани през 2013г заеми ,при това не като приходи .Установено е погасяването им (банкови преводи за 73 600 лв.)Източникът на следства за връщане на заемите също е приет за установен и законен Ответникът Б. е продал свой имот на стойност по- голяма от заеманата общо сума.При отчитане на изчисленията по допълнително прието заключение на ССЕ при което са взети предвид постъпилите доходи в имуществото на ответника (и доказателствата за тях), стойността на заемите и тяхното погасяване ,след приспадане на приходна и разходна част, несъответствието във всички случаи е значително под прага от 250 000 лв и това е така ,дори към размера на несъответствието да се прибави и сумата по даренията, които съдът не е приел за са получени. Комисията е поддържала в исковото производство ,че несъответствието надвишава 250 000 лева основавайки се на оспорване на всички конкретни доказателства за източници на доходи на ответника като законни, както и основавайки се на предварително заключение относно стойността на продадения имот. Оплакванията в касационната жалба са за неправилното кредитиране на доказателствата, ангажирани от ответника. Показанията на бащата С. Б. се сочат като кредитирани в нарушение на чл.164 ГПК,тъй като било допуснато с тях да се опровергава съдържание на официален документ – писмо на НАП. Деклариране на имущество пред НАП не го превръща в законно ,респ източник на законен доход .Трансформираните следства от породажбата на недвижим имот не са законен източник за погасяване на заемите ,не мога да бъдат възприети за законни и също подлежат на отнемане. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос: отпада ли забраната в 164 ГПК за допускане на свидетелски показания при доказване на изброените в първата алинея факти и обстоятелства и изискването за изрично съгласие на другата страна за допускане на свидетелски показания, по делата за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ,отм;ЗПКОНПИ). Изтъква се практика на ВКС в израз на теза,че ограниченията и условията на чл. 164 ал.1 ГПК следва да бъдат съобразявани (реш. № 163/2011г на 4- г.о., реш. № 64/2019г на 1-во г.о ,реш. № 39/2018г на 1-во г.о на ВКС и др.) Формулиран е въпрос: какво е съдържанието на понятието „обучение“ съгласно българското законодателство и какво следва да се разбира под „обучение в чужбина“. Сочи се основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК.Съображение за значението на въпроса е виждането на Комисията ,че съдът необсновано приема ответника Б. да е учил и бил студент по време на престоя си в Германия ,без последният да е посещавал образователна институция. Следвало е да се приеме ,че за това време ответникът е извършил разходи, за които не е представил доказателства,тъй като свидетелят е изслушан в нарушение на чл.164 ГПК и Комисията не е давала съгласие за събиране на тези гласни доказателства Частни диспозитивни документи също не са доказателства. Отговор е постъпил от ответника Ж. С. Б., чрез адв П.Ч. По първия въпрос се сочат решения, които нямат връзка с изводите на въззивния съд ,не става ясно кой официален документ касаторът счита за възприето опроверан от показанията св. Б., баща на ответника .Вторият въпрос не е обусловил правните изводи по предмета на спора Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При формулирането на въпросите касаторът не отчита решаващите съображения на съда,формирани в решаваща за изхода на делото насока. Установен в пракиката на ВКС е отговорът на първия процесуалноправен въпрос, че за целите на специалния закон изключение от правилата в чл. 164 ГПК не са предвидени и съдилищата следва да ги спазват,но от ограниченията за допустимост на свидетелски показания по чл. 164, ал.1 ГПК не следва ,че за осигурявана издръжка между родители и деца не може да се свидетелства. При кредитиране на доказателства въззивният съд не е оценявал свидетелските показания на С. Б. в насока опровергаване съдържанието на който и да било приет по делото официален свидетелстващ документ,тези вложени при поставянето на въпроса твърдения не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, нито с процесуална необходимост да се изложат мотиви по обсъждането на противоречиви доказателства. Вторият поставен въпрос няма обуславящо значение за изводите на съда по предмета на спора.В мотивите на въззивното решение е обсъдено оплакване на въззивния жалбоподател за неправилен изводна в първоинстанционното решение,че Ж. Б. е учил и е бил студент в Германия. Оплакванията на КПКОМПИ са ,че в решението на първоинстанционния Софийски градски съд тези твърдения са въпроизведени без оценка. Въззивният съд е изтъкнал,че ответникът е пребивавал в тази страна с цел обучение,като в случая въпросът за установяване формата на образование ,вида на обучителна степен и учебното заведение ,т.е за постъпките при реализация на посочената цел, са ирелевантни. Касаторът не обосновава връзка на поставения въпрос с предмета на делото и решаващите съображения на съда.В случая и при двата формулирани въпроса не е отговорено на общото изискване по селективния критерии за допускане до касационно обжалване в чл. 280 ал.1 ГПК, те не са решаващо произнесени.Отговорът на втория въпрос няма да промени оспорваните изводи в решението,при конкретно установените и рещаващо взети предвид обстоятелства от значение за успешно провеждане на иска. Следва да се присъдят разноски за ответника по касационната жалба, установени в размер на 1000 лева за адвокатска защита Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о