Определение № 60274 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Ц. Н., чрез пълномощника му адв. А. Г. против определение № 264380/08.03.2021 г. на Софийския градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 2451/2021 г., с което е потвърдено разпореждане № 20280572/18.12.2020 г. по гр.д. № 43563/2019 г. по описа на Софийския районен съд за връщане на частна жалба, подадена от К. Ц. Н. срещу разпореждане от 12.08.2020 г. по същото дело, с което е върната исковата му молба. В жалбата се твърди, че правата на жалбоподателя Н. са нарушени от извършена от ДСИ М. публична продан на несеквестируемия му недвижим имот, находящ се в [населено място]. В подписаните от адв. П. касационна жалба и допълнение към нея не се съдържат доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение. Такива доводи не се съдържат и в приложените към тях ръкописни текстове, подписани от жалбоподателя. Въпреки дадените от въззивния съд, в резултат на разпореждането от 27.04.2021 г. на Председателя на III г.о. на Гражданска колегия на ВКС, указания за прилагане на изложение съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, такива не са изложени от адв. П.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба на ищеца срещу разпореждане за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване нередовността на частната жалба са били надлежно съобщени на ищеца по реда на чл.44, ал.1 ГПК на 02.09.2020 г. на адреса, посочен от него по делото, но в предоставения срок, изтекъл на 09.09.2020 г., последните не са изпълнени, поради което подадената едва на 11.12.2020 г. частна жалба е просрочена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид съдържанието на частната касационна жалба съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай правен въпрос изобщо не е формулиран, поради което не следва да се допуска касационно обжалване Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,