Определение № 2928 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. В. Г. срещу определение № 1149 от 10.03.2026 г. по гр. д. № 769/2026 г. на Върховен касационен съд, III-то г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 25004596/15.02.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 20216762/29.11.2021 г. по гр. д. № 40246/2019 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав и производството пред ВКС е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, обуславящи нищожност на постановеното решение на СРС, чиято отмяна иска, както и неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Формулира изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и искане за отправяне на преюдициално запитване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Х. Г. е подал молба с вх. № 25004596/15.02.2024 г. за отмяна поради нищожност на решение № 20216762/29.11.2021 г. по гр. д. № 40246/2019 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми, за които в производството по ч. гр. д. № 5699/2019 г. на СРС е издадена издадена заповед за изпълнение. За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, предходният състав на ВКС е приел, че и след направените от молителя уточнения искането му е останало обосновано с доводи за нищожност на решението на СРС, за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Приел е, че въпреки дадените указания молбата за отмяна е останала нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на някое основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а сочените от молителя факти и обстоятелства не биха могли да бъдат субсумирани под някоя от предвидените в разпоредбата хипотези. Определението е правилно. Съгласно задължителните постановки на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС производството по отмяна е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК предпоставя нередовност на молбата, като на страната се дава срок за отстраняване на недостатъка. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява. В същото тълкувателно решение изрично е изяснено, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая въпреки дадените с разпореждане от 05.03.2024 г. и от 20.08.2024 г. по гр. д. № 40246/2019 г. на СРС от администриращия съд ясни указания, в молбата за отмяна молителят не е изложил фактически твърдения, които могат да бъдат подведени под която и да е хипотеза на чл. 303, ал. 1 ГПК. Лимитативно изброените основания за отмяна на влязлото в сила решение не могат да се тълкуват разширително и не се припокриват с касационните основания по чл. 281 ГПК, които частният жалбоподател навежда, включително и в частната жалба. Производството по Глава 24 ГПК е приложимо само по отношение на влезли в сила неправилни съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, а не по отношение на нищожни съдебни решения, защитата срещу които съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК може да се упражни чрез иск безсрочно или чрез възражение в отделно исково производство. Ето защо определението за ВКС, с което молбата за отмяна на частния жалбоподател е оставена без разглеждане като недопустима е правилно и следва да бъде потвърдено. По формулираното искане за отправяне на преюдициално запитване съдът не следва да се произнася, доколкото предмет на проверка от настоящия състав е единствено законосъобразността на извода за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, а не материалноправния спор относно дължимостта на сумите за топлинна енергия, в каквато връзка са поставените въпроси. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.: