Определение № 380 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 973/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. ЗА П., гр.София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1277 от 11.07.2012 год., по т.д.№ 3574/2011 год., с което е потвърдено решение № 103 от 03.08.2011 год., по т.д.№ 30/2011 год. на СОС за отхвърляне, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец,срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и Л. В. П. обективно съединени искове – главен, по чл.647, т.3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ответното ЮЛ-търговец, на сключения на 06. 10. 2008 год. с нотариален акт № 99, т.ІV, рег.№ 13897, дело № 675/2008 год. на нотариус В .В., с рег.№ 268 от регистъра на КЧН и район на действие СРС договор за покупко- продажба на недвижим жилищен имот, подробно индивидуализиран, заедно с паркомясто № 10, находящо се в подземен паркинг на вх.”А” и „Б”, с площ 12.50 кв.м., заедно с 0.21% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху описания УПИ и акцесорен - по чл.537, ал.2 ГПК, като са присъдени разноски. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В изложение на основанията за достъп до касационен контрол касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците [фирма] /н/, и Л. В. П., първият чрез пълномощника си адв.П.- САК, а втората чрез процесуалния си представител адв. М. –САК, са възразили срещу основателността на искането за достъп до касационен контрол, поради отсъствие на визираното селективно основание, като алтернативно са оспорили и основателността на поддържаните касационни оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното: След образуване на касационното производство по настоящето дело с § 9 ЗИДТЗ, обнародван в ДВ бр. 20/ 2013 год., са изменени разпоредбите на чл. 647 и чл.649 ТЗ, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ, в частта му „и исковите производства за попълване масата на несъстоятелността ” всъщност законодателят изрично е придал обратно действие на изменението, предвиждайки, че то е приложимо и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е настоящето. С решение № 4/11.03.2014 год., по к.д.№ 12/2013 год. К. съд на РБ е отхвърлил искането на ОСГТК на ВКС за обявяване противоконституционната на § 14, ал.1 и ал.2 и на § 15 ПЗР на ЗИДТЗ, в редакцията, обнародвана в ДВ бр.20/2013 год., поради което обратното действие на закона следва да бъде приложено. С оглед новата редакция на чл.649, ал.3 ТЗ, предявеният иск на кредитора Н., [населено място] се явява евентуално недопустим и касационният контрол следва да бъде допуснат, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, независимо от конкретно поставените от касатора правни въпроси и наличието или не на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса в случая не се дължи предварително, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС