Определение № 217 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4475/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 3114/13.09.2019 год. на К. С. Б. от [населено място], Б. С. Б. и М. С. К., последните двама от [населено място], [община] заявена чрез процесуалния им представител адв. П. С.- А. АК Б. срещу въззивно Решение № 2825 от 21. 06. 2019 година, постановено по гр.В.д. № 91/ 2019 год. на ОС – Благоевград в производство по чл. 108 ЗС, 124, ал.1 ГПК и чл. 537, ал.2 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил решение на първата инстанция, с която е приета за неоснователна и е оставена без уважение претенцията за признаване правото на собственост на ищците по иска - К. С. Б., Б. С. Б. и М. С. К., позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на имот пл. № 209 с площ от 499 кв.м., включен заедно с имот пл. № * в УПИ * от кв. 6 по плана на [населено място], целият с площ от 1060 кв.м. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните и материално-правни норми, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.235 ГПК касаеща точното приложение при преценка на доказателствата по делото, правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и останалите неизяснени въпроси за площта, с която всеки от включените в УПИ II имоти е бил. Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че обусловилият изхода на спора въпрос: След като по отношение на процесния недвижим имот пл.№ 209, заедно с имот пл.№ 207 след включването си в рег.план на града и урегулирането им в един УПИ – парцел *, в кв. 6 по плана на [населено място], не е могъл да бъде придобит по давност поради осъществено владение от страна на ищците К. С. Б., Б. С. Б. и М. С. К. и поради наличие разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ( отм.), следва ли да се уважи иска по чл. 537, ал.2 ГПК касателно искането за отмяна на констативния нотариален акт, въз основа на който единият въззиваем се легитимира като собственик на имот пл. № *“, произнесен в противоречие с разясненията на т.19 на ТР № 1/ 04.01.2001 година на ОСГК на ВКС. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по чл. 280, ал.2 предл-3 ГПК се поддържа с довод за очевидна неправилност. С отговора на касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК, ответникът по касация Б. М. К., чрез адв. Н. К.- Ч. АК Б. оспорва наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, както и релевираните основания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на възивния съд произнесено по иск за собственост, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. С дадените разяснения на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на приложение чл. 288 ГПК в касационното производство се прие, че за да бъде надлежно проведена селекцията по чл. 288 ГПК за допускане на една касационна жалба до обжалване пред касационната инстанция на първо място следва касаторът да е формулиран конкретен материално или процесуално правен въпрос, чието произнасяне е обусловило крайния правен резултат по делото. На втори място касаторът следва да посочи, че въпросът е произнесен в противоречие със задължителна практика на ВКС, или в противоречие с практиката на СЕС или на Конституционния съд на Република България, или произнасянето по посочения правен въпрос се налага поради липсата на съдебна практика или недостатъчната такава, за еднаквото и точно прилагане на посочен закон. Въпросът „ с лед като по отношение на процесния недвижим имот пл.№ *, заедно с имот пл.№ * след включването си в рег.план на града и урегулирането им в един УПИ – парцел *, в кв. 6 по плана на [населено място], не е могъл да бъде придобит по давност поради осъществено владение от страна на ищците К. С. Б., Б. С. Б. и М. С. К. и поради наличие разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ( отм.), следва ли да се уважи иска по чл. 537, ал.2 ГПК касателно искането за отмяна на констативния нотариален акт, въз основа на който единият въззиваем се легитимира като собственик на имот пл. № * „ с довод, че е произнесен в противоречие с разясненията на т.19 на ТР № 1/ 04.01.2001 година на ОСГК на ВКС, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Въпросът, така както е формулиран от касатора, се базира на факти, чието тълкуване се иска от касационния съд за първи път без да е налице произнасяне на въззивния съд, т.е. без да е налице произнасяне по конкретния въпрос от долната инстанция. По естеството си този въпрос тангира с довод за допуснато нарушение по приложение на закона. Ето защо, касационният съд не би могъл да се извърши селекцията на база на съпоставяне на изразените по този въпрос тези. Само по себе си на такова искане може да се отговори само ако самото касационно обжалване е допуснато. От друга страна, за да има произнасяне по искане по чл. 537, ал.2 ГПК ,то констативният нотариален акт, чиято отмяна изцяло или отчасти се иска, следва да касае спорното вещно право по конкретното дело и установената в хода на производството принадлежност на това спорно право на една от спорящите страни, а не да се отнася до признато по нотариалния ред право на собственост с констативен нотариален акт право на собственост на насрещната страна, предмет на друг исков процес. Не на последно място, този въпрос не би могъл да се квалифицира като въпрос, обусловил изхода на спора. Основният правен въпрос, който касае и констатациите по оспорения нотариален акт за собственост, произнесен от въззивния съд, е този по приложение на чл. 79 ЗС респ. ограниченията за придобиване право на собственост при действието на чл. 59 ЗТСУ ( отм.), а не този за значението на констативния нотариален акт, който легитимира една от страните като собственик. Въпросът за приложение разпоредбата на чл.235 ГПК касаеща точното приложение при преценка на доказателствата по делото, правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и останалите неизяснени въпроси за площта, с която всеки от включените в УПИ * имоти е бил, по естеството си оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради което не може да бъде и основание за допускане на касационното обжалване. Касационното обжалване не може да се допусне и на соченото основание чл. 280, ал.2 предл-3 ГПК. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване предполага порочен съдебен акт по степен, че да не може да бъде разпознат като такъв, отговарящ на основаните изисквания на закона .Обжалваното съдебно решение не може да се счита за съдебен акт от посочената категория, доколкото липсват данни за явни и очевидни несъответствия със закона от посочената категория. По искането за разноски от страна на ответника по касация.с оглед на констатацията, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване, искането се явява основателно. Това искане не може да бъде уважено доколкото по делото не са представени надлежни писмени доказателства, че действително са направени разноски за защита и техния размер, поради което същото се явява недоказано. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия