Определение № 396 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. О. П., чрез адв. С. П. и адв. С. Б., против въззивно решение № 2873 от 15.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 165/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отменено частично решение № 20210796 от 11.11.2021 г. по гр. д. № 11969/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като е определен режим на лични контакти на децата Ш. Д. Л. П.-Г., [дата на раждане], С. Р. М. К. Г., [дата на раждане] и С. Е. Д. Г., [дата на раждане], с майката Р. Г., както следва: 1. Първите 20 срещи между децата Д.-Л. М. П.-Г., С. М. М. П.-Г. и С. Е. М. П.-Г. с майка им да се провеждат в събота на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10:00 часа и 16:00 часа, в присъствие на психолог или друг специалист в контактен център към Институт за социални дейности и практики, намиращ се в [населено място], [улица], като от този период се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г.. Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена от служител на съответния център към Институт за социални дейности и практики, като страните следва предварително да бъдат уведомени за продължителността на съответните срещи и за начален час. Задължен е бащата М. О. П.-Г., при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна на служител на съответния център към Институт за социални дейности и практики, да организира воденето и вземането на децата до и от контактния център – лично или чрез упълномощено от него лице. Определените от съда дни от седмицата и посочени часови интервали могат да бъдат променени само при взаимно съгласие на страните и Институт за социални дейности и практики.; 2. След провеждане на горепосочените двадесет срещи по т. 1 от решението, за период от 4 месеца, считано от последно проведената среща, майката има право да вижда и взима децата събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10 часа до 14 часа на съответния ден, без преспиване, като от този период се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г. и 3. След изтичане на периода по т. 2 от решението майката има право да вижда и взима децата, както следва: събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване (режимът по т. 3 не се прилага за времето през лятото, когато бащата ползва платения си годишен отпуск); двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата М. О. П.-Г., които могат да бъдат разделени на два пъти по десет последователни дни, като бащата е длъжен до 30 април на съответната година да уведомява писмено майката кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, майката има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; през нечетните години по време на Великденските празници от 10:00 часа на Разпети Петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната ваканция с определена продължителност от Министерство на образованието и науката за съответната година; през четните години по време на Коледните празници и за част от Коледната ваканция, определена от Министерство на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 28-ми декември, с преспиване. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Р. Г.. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото са събрани писмени и гласни доказателства, комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, повторна комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, разширена с участието на вещо лице токсиколог, изслушани са страните и децата по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Установено е, че основни грижи за децата Д., С. и С. се полагат от техния баща М. О. П.. Същият разполага с добър родителски капацитет – свръхгрижовен, с висок резултат в посока приемане и сътрудничество, с дефицитни отчитания в посока неудовлетвореност от постигнатите резултати при децата, негативни преживявания към тях в някои ситуации, изискване за строги ограничения и дисциплина. Бащата е подпомаган в грижите от своето разширено семейство. Децата са изградили емоционална и доверителна връзка с него и се чувстват добре, което обстоятелство всяко от тях заявява по време на изслушването си. Бащата е сключил граждански брак с друга жена, с която живее и която децата познават, като в тази връзка не се констатира риск за децата. Установените, посредством изготвените социални доклади, жилищни условия при бащата са подходящи за отглеждане на децата. Доходите на последния му позволяват без затруднения да покрива собствените си и на децата материални нужди. Майката, от друга страна, формално разполага с родителски капацитет, но с някои особености. Видно от заключението на вещите лица по КСППЕ, тя е фиксирана в травматичните си преживявания – целият разказ при нея е бил свързан с опитите за зачеване и травмата преживяна от това, свързана с нейната болка. Според експертите тази фиксация в болката и травматичните преживявания на майката, ангажира цялото й време и внимание и на практика ограничава психичните й годности да се ангажира с друго и нарушава така общото й функциониране. Тя няма подкрепяща семейна и има ограничена социална среда на територията на страната, като среща затруднения в ежедневието си поради езиковата бариера. Като най-съществен проблем вещите лица са констатирали липсата на контакт между децата и майката. Не може да бъде направен извод за умишлено и целенасочено отчуждаване от страна на отглеждащия към момента родител спрямо майката на децата. В продължение на около 3-4 години съгласно експертното заключение е прекъснат контакта на децата с майката, причините за което се комплексни. Към момента на изготвяне на експертното заключение вещите лица са установили предимно негативно отношение на децата към майка им, което е резултат, както от действията на последната, така и от поведението на отглеждащия родител. Вещите лица са категорични, че при майката се наблюдава емоционална лабилност, нисък фрустрационен толеранс и дисфорична готовност, които не са регистрирани от експертите в контекста на психиатрично заболяване. Същевременно, тези аспекти от поведението на последната са посочени като плашещи за децата и са констатирани от вещите лица като основни обстоятелства, поради които те не желаят да осъществяват контакт с майка си. Съгласно заключението на КСППЕ децата не са съобщили живи, още по-малко позитивни, спомени, обхващащи времето им с майка им или въобще за нейната личност. В същото време според експертите те я преживяват като емоционално нестабилна и я възприемат като заплаха за сегашния им начин на съществуване, който е вече установен. Въззивният съд, кредитирайки експертното заключение е приел, че за преодоляване на констатираното отчуждение и за гарантиране сигурността, психологическото благополучие и възможност за възстановяване връзката деца-майка първоначално срещите следва да се осъществяват в защитена среда. Режима на лични отношения с неотглеждащия родител следва да бъде медииран от професионалисти за период от 20 проведени срещи, които следа да се осъществяват събота на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10 часа и 16 часа, в контактен център за период, посочен от служител на контактния център. Режимът на лични отношения следва да включва втори преходен период, през които майката да има право да вижда и взима децата през събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, във времевия интервал между 10 часа и 14 часа на съответния ден, без преспиване, от които период следва да бъде изключен един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. През този адаптивен период, който следва да продължи в рамките на 4 месеца, децата и майката ще имат възможност да провеждат своите срещи без професионална намеса и/или супервизия на трето лице, като това ще спомогне за изграждане и надграждане на доверителната връзка между тях. След изтичане на адаптивните период съдът е счел, че следва да бъде определен режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението, включващ период от време, през които майката да има право да вижда и взима децата, които да пренощуват при нея, включително през летния период, както и разпределяне празнуване на официалните празници. Върху бащата лежи задължението да подготвя децата за всяка среща, включително оказвайки им емоционална подкрепа. Те успешно ще се адаптират социално и емоционално, когато е гарантирана близостта им с двамата родители и е осигурен спокоен, ненатоварен с изискване за лоялност, контакт. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд, от една страна, когато се определя начина за упражняване на материални субективни права, а от друга страна изискването да се охранява интереса на децата в производството, служебно да назначи нова специализирана медицинска експертиза, при приети две противоречащи си експертни заключения и която да изясни страда ли Г. от коморбидност - персистиращо разстройство на настроението /F 34/, което налага императивно болнично лечение, заради рисковете за нейното здраве и синдром на зависимост към опиоиди /F 11.2/ и поставят ли тези обстоятелства децата в риск?”; 2. „Следва ли въззивният съд да защити най-добрия интерес на детето, като постигането на полезен резултат, като постанови в решението ползването на задължителна услуга от Г.?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за които съдът следи служебно?“ и 4. „Следва ли въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства; как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно режима на лични отношения с другия родител?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката, първият с т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а третият и четвъртият с Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС. Позовава се бланкетно на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване. По първите два от формулираните въпроси въззивният съд не се е произнасял. Съдът е приел, че експертните заключения са еднопосочни, че при родителите не се отчитат отклонения в психологичните тестове и не може да се твърди, че те страдат от психични заболявания в тесен смисъл. Не е установено и наличие на алкохолна и наркотична зависимост при тях, нито зависимост от лекарствени продукти. Тоест, не са установени психиатрични състояния при двамата родители, поставящи в риск децата и ограничаващи техния родителски капацитет. По тези въпроси не се осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият и четвъртият въпроси са относими, но са решени при съобразяване на задължителната за съдилищата практика. Въззивното решение е постановено в съответствие с постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Определяне мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Той запазва правата си на родител, но само не ги упражнява. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на настоящия състав. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., защото в интерес на децата режимът на лични контакти с децата е определен така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между децата и родителите и да не става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Съобразено е, че майката, макар да има известни личностни и поведенчески особености, в следствие на преживяното от нея, не е негодна като родител и не представлява опасност за децата. Най-висшия интерес на децата е да възстановят връзката си с нея и да изградят взаимоотношения основани на взаимно доверие и уважение. За осъществяването на това следва да положат усилия, както майката, така и бащата, който към момента е основната авторитетна фигура в техния живот. В обобщение, по въпросите не се осъществява поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на другите две основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение