Определение № 164 от 03.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. М. против въззивно решение № 42 от 17.05.2011 г. по гр. дело № 44/2011 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 520 от 20.12.2010 г. по гр. дело № 1841/2010 г. на Разградски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е отменено уволнението на жалбоподателя извършено със заповед № 023 от 24.09.2010 г. на Директора на Общинско предприятие „Р.” [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконно и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 585,14 лв. дължимо и незаплатено обезщетение по спогодба от 19.07.2010 г. сключена между страните, и е отменено решението в частта, с която е бил уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност, като иска е отхвърлен. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите - допустимо ли е съдът да се произнася по правен спор, за който не е бил сезиран от страните; необходимо ли е въззивният съд да излага подробни мотиви в случай, че отменя частично обжалваното решение, както и да обсъди всички доводи и възражения на страната, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешение в противоречие с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представена е и съдебна практика на ВКС, чрез която жалбоподателят обосновава приложното поле за допускане на касационно обжалване и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците Общинско предприятие „Р.” [населено място] и [община] не са представили писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Касационната жалба против решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 585,14 лв. е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касае до въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв., изключено от обхвата на касационния контрол. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран и не се е позовал на факти, извън наведените в исковата молба. С исковата молба е оспорено уволнението на ищеца извършено със заповед № 023 от 24.09.2010 г. на Директора на Общинско предприятие „Р.” [населено място]. Тази заповед е свързана със заповедта от 23.09.2010 г., с която директора на ОП „Р.” е отменил заповед № 2/16.02.2010 г., също за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като е прието, че работодателят не може да отмени заповедта си за уволнение, след като е предявен иск за неговото оспорване пред съда - чл. 344, ал. 2 КТ. Прието е, че след като ищецът е уволнен със влязла в сила заповед, повторно издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. В този смисъл решение по гр. дело № 278/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер. От изложеното е видно, че съдът не е излязъл извън предмета на заявения спор и постановеното решение е допустимо, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по въпроса - допустимо ли е съдът да се произнася по правен спор, за който не е бил сезиран от страните. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса относим към приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. С обжалваното решение съдът е преценил всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, определил е предмета на спора и приложимия закон, обсъдил е всички искания и възражения, които се основават на установени факти и доводите на страните, които имат значение за решаване на делото. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 208 ГПК (отм.) и чл. 188 ГПК (отм.) Наведените в изложението доводи по отхвърления иск за паричното вземане не подлежат на обсъждане, поради недопустимост на касационната жалба в тази част на решението. Следва да се посочи, че това вземане на жалбоподателя произтича от сключено между страните споразумение и при неизпълнението му от другата страна, пътят на защита за жалбоподателя е друг. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.