Определение № 8 от 17.03.2022 г. на ВКС по д. № 6/2022 г.

Производство по чл.135, ал.5 АПК. Образувано по спор за подсъдност между Районен съд Варна и Административен съд Добрич, повдигнат с определение № 1777 от 15.02.2022 г. по гр.д.№ 18261/2021 г. на Районен съд Варна. От данните по делото е видно, че в Административен съд Добрич е образувано производство по жалба на М. Г. Д. против отказ на ректора на Висше училище по меинджмънт, да се произнесе по заявление от 12.10.2021 г., с твърдения, че е налице мълчалив отказ, който има характеристиката на индивидуален административен акт, издаден от надлежен орган на управление по чл.24, ал.1 ЗВО, поради което подлежи на обжалване по реда на АПК. С определение № 372 от 21.12.2021 г. по адм.дело № 598/2021 г., Административен съд Добрич е приел, че исканията на жалбоподателя са във връзка с трудовото й правоотношение, което не е прекратено, поради което е налице трудов спор по чл.357, ал.1 КТ, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд Варна. С определение № 1777 от 15.02.2022 г. по гр.д.№ 18261/2021 г. на Районен съд Варна се повдига спор за подсъдност, по съображения, че в подадената жалба не се търси защита по чл.357 КТ, а се оспорва липсата на отговор на ръководителя на учебното заведение. Въпросът дали оспоравния мълчалив отказ има характеристиката на индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол е от значение за процесуалната допустимост на производството по АПК, а не към компетентността на съда, За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното: Срокове за издаване на индивидуален административен акт от орган на управление и случаите, при които непроизнасянето му в срок се смята за мълчалив отказ да издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя, респ. възможността той да бъде обжалван по административен ред, са предвидени изрично в закона. По аргумент от чл.58, ал.1 АПК, когато органът е сезиран по надлежния ред и има задължение да отговори в определен срок, но липсва произнасяне от негова страна, законът свързва с последици на отказ да бъде издаден индивидуален административен акт, поради което оспорването му по съдебен ред винаги е свързано с преценката на съда дали са били налице предпоставките за издаване на съответния акт. Не могат да бъдат споделени съображенията, че е налице трудов спор по чл.357 ГПК, при твърдения не за възникнал спор, който да бъде разрешен по реда на общия исков процес, след като се иска да бъде отменен отказ на орган на управление. В случая, жалбоподателят твърди, че е налице мълчалив отказ на ректора на Висше училище по меинджмънт да се произнесе по негово заявление от 12.10.2021 г. Съгласно чл.24, ал.1 Закона за висшето образование /ЗВО/, ректорът е орган за управление на висшето училище, чиито актове подлежат на оспорване по реда на АПК (чл.38 ЗВО), с оглед на което се налага извод, че жалбата на М. Г. Д. от [населено място] следва да бъде разгледана от съответния административен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав