Определение № 2298 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 348/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 275 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Апелативен съд-В. е отменено решение № 260000 / 05.01.2022 г., по т. д. № 86/2020 г. на Варненски окръжен съд в следните части: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК[ЕИК] да му заплати разликата над сумата 100000 лв. до 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и в частта, в която ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е осъдено да заплати на Д. С. Г. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 6387,78 лв. до присъдената сума от 7984.72 лв., представляваща стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, както и в частта относно присъдените разноски на ответника, за разликата над 1 983 лв. до присъдените 2 538 лв. и вместо това е постановено ново, с което:

1. ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е осъдено да заплати на Д. С. Г. сумата от още 100 000 лв, представляваща допълнително обезщетение на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в [населено място], по пътя В. -Б., в района на к.к. К. по вина на водача на лек автомобил "Ауди А7" с рег. [рег.номер на МПС] Неджит З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – Травматичен шок, Счупване на пубиса, Фрактура на хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на червата, абсцес на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното съчленение на таза, луксация на дясна кръстцовохълбочна става, счупване в областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на лявата раменна кост, ожулвания в областта на дясната предмишница, кръстцово-поясната област и други, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане;

2. Отхвърлен е иска на Д. С. Г. срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" за имуществени вреди за разликата над 6 387,78 лв. до присъдената сума от 7 984,72 лв, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби - стойността на направени разходи за лечение и медикаменти.

3. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалите части и е осъдено "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 6 059,57 лв. – за държавни такси и разноски по делото и на адв. П. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5950,25 лв. Ищецът Д. С. Г. е осъден да заплати на "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, в общ размер от 189,44 лева.

Касационни жалби са подали и двете страни.

„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД: обжалва решението в частите, с които: е присъдено допълнително обезщетение още 100000 лв., т.е. увеличил го е на 200000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за разликата над 120 000 лв., т.е. за 80 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. и за разликата над 3992,36 лв. до 6387,78 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на издаване на документа за всеки разход

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1./ Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93 от 26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 59 от 29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ІІ т.о., решение № 111 от 01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ІІ т.о., решение № 16 от 06.03.2012 г. по т.д. 461/2011 г. на ІІ т.о., решение № 129 от 29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г. на ІІ г.о., решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о., решение № 59 от 29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ІІ т.о., решение № 387 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 1411/2015 г. на ІV г.о., решение № 95 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 254 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1812/2016 г. на ІV г.о.

2./ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Твърди се противоречие по въпроса със задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в следните решения, постановени по чл. 290 ГПК: решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3334/2013 г. на ІІ т.о., решение № 114 от 03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о., решение № 101 от 03.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ІІ т.о., решение № 158 от 17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на І т.о., решение № 4 от 03.08.2015 г. по т.д. № 40/2014 г. на ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о., решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г., решение № 223 от 13.04.2017 г. по т.д. № 2273/2015 г. на ІІ т.о.

3./ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

4./ Следва ли да се отчете 50% и повече съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващи се в управление на нерегистрирано МПС, с превишена скорост, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания на ищеца и са били преимуществена причина за настъпване на същите. Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ІV г.о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г., решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о., определение № 750 от 30.11.2010 г. по т.д. № 442/2010 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба са изложени съображения, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба Д. С. Г. я оспорва, излага съображения, че не са налице сочените в изложението основания за допускане до касационно обжалване, както и че касационната жалба в частта за имуществени вреди е недопустима, предвид цената от 2 395.42 лв. По същество оспорва касационната жалба и твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон и допускането до касационен контрол. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание, като е представен в оригинал договор за правна помощ и съдействие, съгласно който е платено възнаграждение в брой в размер на 7 200 лв. с ДДС.

Ищецът Д. С. Г. обжалва въззивното решение с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, противоречие с материалния закон – чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения определен. Доводите са свързани с неправилни изводи за съпричиняване и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба е поставен следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Законосъобразно и допустимо ли е отчитане на съпричиняване от пострадалия, поради несвоевременно предприета от последния /респ. предприета при по-висока скорост/ „спасителна маневра“, като се има предвид характера на тази маневра – сочат се решение № 1132/1980 г., ІІІ н.о., решение № 505 от 25.11.2008 г. по н.д. № 348/208 г. на ВКС, ІІІ н.о. Твърди се противоречие на обжалваното въззивно решение и с решение № 147 от 05.12.2017 г. по т.д. № 60341/2016 г. на І г.о.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1./ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта. Твърди се противоречие по въпроса с решение № 147 от 05.12.2017 г. по гр.д. № 60341/2016 г. на ВКС, І г.о. и решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

2./ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици. Сочи се противоречие по въпроса с решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

3./ Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, които нормативно са му вменени в задължения, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – може ли приносът да е хипотетично предполагаем? Твърди се противоречие с практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о., решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 53091/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т.о., решение № 154 от 31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ІІ т.о., решение № 97 от 10.02.1968 г. по н.д. № 1359/1967г. на ІІІ н.о., решение № 322 от 28.02.1973 г. по н.д. № 234/73 г. на ІІІ н.о., решение № 407/87 г. по н.д. № 365/87 г. на ВС, решение № 260/83 г. по н.д. № 216/83 г. на ВС.

4./Поставени са и следните въпроси относно приложението на принципа на справедливост:

4.1./ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултата на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?

4.2./ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите.

4.3./ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. По тези въпроси се твърди противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о.

4.4./ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците.

4.5./ Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания. Сочи се противоречие с решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. и решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о.

4.6./ Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за пълноценен живот, какъвто е воден преди деликта и последвалото трайно влошаване на качеството на живот и липсата на възможност за пълноценен живот, какъвто е имало преди ПТП и посоченото представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа на справедливост. Твърди се противоречие по въпроса с горепосочената практика на ВКС. Изложени са съображения и за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса.

4.7./ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедливо еквивалент на същите или е достатъчно да се търси някакво компенсиране, както е направено в обжалваното решение. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.

4.8./ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.

5.1./ При определяне на справедливото застрахователно обезщетение по чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата; Нарушен ли е принципа на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определения такъв за напълно аналогични случаи /за период 2006-2009 г./, при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия; Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието; Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит – само формално соченото съобразяване с лимита достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащия лимит. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 27 от 15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г. на ІІ т.о. и решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о.

5.2./ Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити – сочи се противоречие с решение № 184 от 08.11.2011 г. по т.д. № 217/2011 г. на ІІ т.о. и определение № 360 от 29.03.2017 г. по гр.д. № 60316/2016 г. на ІV г.о.

5.3./ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“.

6./ Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта, с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост. Сочи се противоречие с решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 23 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ІІ т.о.

По горните въпроси се сочи противоречие на въззивното решение със следните решения на ВКС: решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ІV г.о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г., решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о., определение № 750 от 30.11.2010 г. по т.д. № 442/2010 г.

7./ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение.

8./ Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Посочено е, че горното съпоставяне липсва във въззивното решение, поради което не става ясно какви са причините за определяне на обезщетения в значително по-ниски размери от обичайните при компенсиране на вреди от този тип. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 111 от 01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ІІ т.о., определение № 271 от 12.05.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о., както и следната практика на съда: решение от 04.02.2014 г. по в.гр.д. № 2036/2013 г. на САС, решение № 835 от 11.04.2017 г. по гр.д. № 5979/2016 г. на САС, решение № 1775 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 2238/2017 г. на САС, решение от 04.02.2014 г. по в.гр.д. № 2036/2013 г. на САС и определение № 83 от 16.03.2015 г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на въззиното решение, решение № 136 от 15.01.2018 г., решение № 1398/2012 по гр.д. № 1393/2012 г. /определение № 759/2013 г. по т.д. № 1028/2012 г. на ВКС/, решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 9060/2009 г. на СГС и решение № 618 от 29.01.2013 г. по гр.д. № 13030/2011 г. на СГС.

В изложението се твърди още, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложени са и оплаквания по съществото на спора.

Ответникът по касация Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД излага съображения, че не са налице сочените в изложението основания за допускане до касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество и като такава следва да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационните жалби и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е съобразила следното:

Предявени са осъдителни обективно съединени искове от Д. С. Г., [населено място], срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. за присъждане на сумата 550 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. по пътя В. -Б., в района на к.к. К. по вина на водача на лек автомобил "Ауди А7" с рег. [рег.номер на МПС] Н. З., застрахован с валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК[ЕИК], изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2019 г., датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателното изплащане и на сумата от 7 984.72 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 04.08.2019 г. ПТП, подробно описани в справка по чл. 366 ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2019 г., датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателното изплащане.

Пред въззивната инстанция пострадалият обжалва отхвърлянето на иска за неимуществени вреди до размер 400 000 лв., а застрахователя – за сумата над 20 000 лв. за неимуществените вреди и за разликата над 3992,36 лв. до 7 984,72 лв. за имуществени вреди.

Следователно основанието на иска е установено между страните със задължителна сила - че на 04.08.2019 г. е настъпило ПТП в [населено място], по пътя В. -Б., в района на к.к. К. по вина на водача на лек автомобил "Ауди А7" с рег. [рег.номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", при което е пострадал водачът на мотоциклет марка К. без регистрация, управляван от водача Д. С. Г.. Започналото досъдебно производство не е приключило с влязла в сила присъда. Не е спорно наличието на валиден договор за застраховка ГО, сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество, че с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано пред ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК[ЕИК] с вх. № 2756 от 04.09.2019 г., пострадалият е изпълнил задължението по чл. 380 КЗ да отправи пред застрахователя по ЗЗ ГО писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу него. При застрахователя е образувана щета № 0801-003574/2019-01. Не е спорно, че вина за инцидента има водачът на "Ауди А7" рег. № РВ 51-50 КС. Не се оспорват и получените увреждания, проведеното лечение и рехабилитация, с изключение на приетата за установена причинна връзка между ПТП и обострянето на заболяването "витилиго".

Установен е и механизма на ПТП с изготвената САТЕ. Ударът между двете ППС е настъпил в условията на десен завой за лекия автомобил, който е навлязъл в насрещната пътна лента, като десните му колела са били върху непрекъснатата разделителна линия, поради маневра изпреварване или загуба на устойчивост на автомобила и ляв завой за мотоциклета. При ограничение на скоростта 90 км/ч, в дясната част от лентата за движение, скоростта на движение на мотоциклета е 99,62 км. П. поведение на водача на автомобила се изразява в нарушение на чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, съгасно който "единичната непрекъсната линия М1 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат". Водачът на лек автомобил Ауди А 7 пресича непрекъснатата линия и навлиза в насрещното движение, където реализира удар с движещия се правомерно в това платно мотоциклет К., управляван от ищеца. Прието е, че с поведението си, водачът на л. а. Ауди А 7 виновно е нарушил както чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата и не е съобразил поведението си с пътната маркировка и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за неговото приложение, като е пресякъл единичната непрекъсната линия М1 и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, управляван от ищеца. Това негово поведение е довело до възникване на процесното ПТП, от което е пострадал ищеца.

От приетите СМЕ със специалисти ортопед-травматолог, уролог и дерматолог са установени уврежданията на ищеца. Според заключението на в. л. д-р М., ортопед-травматолог в резултат на ПТП същият е получил следните увреждания: Травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето опасно за живота. Счупване на таза (счупване на ос пубис, изкълчване на дясна сакроилиячна става и раздалечаване на симфизата), обусловило трайно затруднение на движението на долните крайници за повече от три месеца. Счупване на лява брахиална кост, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от два месеца. Счупване на предната част на ставната ямка на дясната тазобедрена става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца. Счупване на 8 и 9 ребра в дясно, и хематом в малкия таз, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Белезите в резултат на ПТП-то обуславят загрозяване. Във връзка с тези увреждания, ищецът неколкократно е бил хоспитализиран. На 13.01.2021 г. е извършен преглед на ищеца от вещото лице, което е установило следното относно актуалното състояние на ищеца: - походката е с леко накуцване с десния крак: - Дясно коляно: нормална конфигурация. Движения 0-90 градуса, при норма 0-130 градуса. Оперативен белег на ляво рамо с дължина 7/5 см и страничната повърхност на левия брахиум с дължина 8 см и ширина 1 см, ясно видими. Напречен дъговиден белег с дължина 19 см в долната част на корема в областта на симфизата с дължина 19 см и ширина 5 см (ясно видим) и в областта на скротума в ляво вертикален с дължина 4 см. В дясна хълбочна област оперативен белег около 4 см. Според вещото лице, настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца са довели до последващите оперативни намеси, като извеждането на стома на корема от сигмата са в резултат на тежката травма на таза и органите, които са намират в малкия таз. Вещото лице докладва, че увреждането на дясното коляно, наложило оперативно лечение, е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. Пояснява, че в началото поради тежкото състояние и извършените операции, които изключват натоварване на долните крайници, увредата на коляното е останала неразпозната. Диагностицирана е по-късно - при прегледа на 07.11.2019 г. В обобщение вещото лице счита, че ищецът не е възстановен напълно и лечението не е приключило. /Предстои изваждане на метала от таза./ Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния мениск е увреждане на хрущяла на коляното води до намаляване на функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден. Загубва се мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането. Според вещото лице, настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Направените разходи, описани в приложените платежни документи също са във връзка с лечението на претърпените травматични увреждания с изкл. на Топер Дормео.

Специалистът-уролог по назначената СМЕ докладва, че според амнестичните данни към момента на прегледа по повод изготвяне на заключението, ищецът е съобщил, че страда от еректилна дисфункция с тежка клинично изявена форма, започнала по негови думи около шест месеца след катастрофата. Данните са получени в резултат на попълнен от освидетелствания Международен индекс за оценка на еректилната дисфункция. Вещото лице счита, че може да има причинно-следствена връзка между сиптомите, свързани с еректилната дисфункция и процесното ПТП, доколкото получените травми: счупването на таза и травматичното раздалечаване на лонното съчленяване на таза, могат да доведат до нарушена инервация на нервни окончания в тази анатомична област, вземащи участие в механизма на ерекция. Според вещото лице, ищецът е посещавал двукратно специалисти уролози, започнал е прием на лекарства, но сочи, че не би могъл да се определи период на възстановяване. По делото е прието като доказателство и медицинско направление, изд. на ищеца от доц. д-р Т. Г. от 22.08.2020 г. с диагноза Еректилна дисфункци II-III гр.

Вещото лице по назначената СМЕ със специалист по кожни и венерически болести пояснява, че съществува генетична предразположеност у хората, които развиват витилиго. Освен генетичното предразположение обаче рискови фактори за появата са стреса, оксидативния стрес, съчетаване с други автоимунни заболявания, токсични въздействия върху меланоцитите. По отношение на освидетелствания вещото лице докладва, че при извършения преглед е установено, че от пълна депигментация са обхванати екстензорните повърхности на горните крайници, вкл. пръстите и гърба на ръцете под формата на ръкавица почти до лактите. В областта на гърба се намират единични петна, конфлуиращи над дясна лопатка. По корема, около белезите, останали от изведена чревна стома, е налице обширна депигментация, обхващаща кожата на долния ляв коремен сигмент. Екстензорните повърхности на долните крайници също са ангажирани – депигментирани са коленете, предната повърхност на подбедриците и бедрата, изцяло кожата на двете ходила. В гениталната област се установяват витилигинозни промени по кожата на члена и частично по скротума. Лицето е почти изцяло обхванато от депигментацията, с единични малки островчена пигментирана кожа от 3-4 мм до 1 см по челото, периобритално и по слепоочията. Според вещото лице, по данни на ищеца, заболяването е започнало преди около 10 години на 21-22 г. възраст. Първоначално с депигментни петна по пръстите на ръцете и по долните крайници. През 2019 г. след претърпяната катастрофа е забелязал разпространение на витилигото по цялото тяло. Пред вещото лице ищецът е обяснил, че преди ПТП се е лекувал с локални средства; опитал е лечение с лазер във ВМА [населено място]. След ПТП през 2019 г. не е имал възможност за провеждане на специфична терапия. В момента ищецът прилага локално по откритите части фотозащитни средства, за да предотврати бързото и болезнено изгаряне от слънцето. Според ищеца в последните две години след обширното разпространение на витилигото е настъпило относително "стабилизиране" на промените, с появата на единични нови депигментни петна около вече формирани вече промени. В съдебно заседание вещото лице С. П. сочи, че стресът фигурира сред обстоятелствата, които благоприятстват обострянето на заболяването.

За доказване на претърпените неимуществени вреди - твърдяните болки и страдания, по делото са събрани и свидетелски показания, преценени от въззивната инстанция според изискването на чл. 172 ГПК. А. Г. /майка на ищеца/ сочи, че видяла ищеца при пристигането му с линейката. Бил в шок и целия в кръв. Приели го в реанимация, където пролежал около 10 дни, тъй като било трудно да го стабилизират поради множеството вътрешни кръвоизливи. Дори след преместването в отделението по ортопедия операцията не била извършена веднага поради голямата кръвозагуба. През това време търпял силни болки в таза; имал счупена ръка; няколко наранени ребра; боляло го коляното. Понеже ищецът не можел да става от леглото, през цялото време на престоя в болницата майката била допусната като придружител. След операцията на таза и ръката бил пренесен със специализирана линейка у дома. Вечер сънувал кошмари; потял се на сън; викал. Няколко дни след излизането от болницата, състоянието му се е влошило - като вдигнал висока температура в резултат на спукано черво. Здравословното състояние на ищеца било критично, тъй като въпреки спешната операция и назначеното антибиотично лечение имало опасност от достигане на гной до имплантите, с които бил съчленен таза. След прибирането му у дома лечебния процес бил придружен с големи болки и дискомфорт, тъй като откритите рани били почиствани от гнойта с метални шишове; освен това му били поставени катетри за извеждане на течностите от корема. Поддържането на хигиената било трудно, поради невъзможността на ищеца да става; ползвани били специални кърпи. След възстановяването от коремната операция и стабилизиране на общото му състояние, ищецът постъпил в клиника за рехабилитация в Златни пясъци. Доколкото поради наличието на метални импланти не било възможно да се извършват доста процедури, рехабилитацията била насочена към прохождане. Тогава ищецът започнал да чувства силни болки в коляното. След извършване на Я. се оказва, че има разкъсан хрущял и счупена капачка, което наложило провеждане на операция в болница в [населено място]. Според свидетелката, ищецът и неговата приятелка се разделили, като тя преценява, че причината е невъзможността му да води полов живот, понеже откакто катастрофирал, не може да има ерекция. Свидетелката е посочила също, че преди ПТП ищецът имал установено витилиго - по ръцете му се наблюдавали няколко бели петна. Твърди, че след катастрофата за един месец побелял целия – и тялото, и ръцете, и лицето, като кожен лекар й казал че това е провокирано от стрес. Освен това преди инцидента Г. бил много активен – работел, спортувал, веселял се, бил винаги усмихнат; всички се възхищавали на усмивката му и на неговото желание да се докаже. След ПТП двигателната му активност била ниска, уморявал се бързо; походката му била променена в резултат на поставените импланти. Станал свит и притеснен; страхувал се при пътуване с автомобил. Здравословното състояние на ищеца не било възстановено, тъй като предстояли още операции, вкл. и на коляното, тъй като болките в коляното продължавали. Предстои и премахване на имплантите от таза.

Св. В. Й. разказва същите факти, като допълва, че ищецът бил много отслабнал - краката му били станали като ръцете. След изписването, няколко дни престоял в тях, но по спешност отново бил приет в болница, заради изтъняване на дебело черво, където се събрали фекалии и се получила инфекция. След операция му изкарали торбичка на корема, в която да се изхожда, докато раната на червото зарасне. Това продължило около година и нещо. След прибирането си у дома, Г. не можел да стои прав и да върви, поради което само лежал. Заедно с майката на Д. му помагали за всичко – хранене, тоалетна, къпане, хигиена. Г. не можел да спи; вземал успокоителни; често се будел; сънувал катастрофата; поради липса на сън през деня бил уморен. Едва около девет месеца след катастрофата можел да се изправя сам на крака. Когато това се получило, започнал да изпитва болки в коляното. Наложило се да бъде извършена операция и на коляното. Когато започнал да става от леглото, първоначално ищецът ползвал инвалидна количка, в която го поставяли, като той не можел сам да я бута поради операцията на рамото. След инвалидната количка ползвал проходилка, а в последствие и патерици през дълъг период от време. Според свидетеля, ПТП е променило съществено живота на ищеца. Преди катастрофата той работил в магазин за дрехи като продавач-консултант, но не се е върнал на работа, тъй като от продължителното стоене прав получавал болки в таза или коляното. Преди Г. бил изключително активен физически – карал сноуборд, ходел на фитнес, футбол; карал мотор, като към настоящия момент имал лекарска забрана за тези активности поради "болтовете". Ищецът шофирал вече по-рядко; изпитвал стрес при звук от форсиране на мотор или автомобил. Свидетелят изнася, че преди ПТП ищецът имал малки бели точки от витилиго по ръцете, но сега го обхванали доста. Също Г. му бил споделял, че от ПТП-то не можел да получава ерекция.

Въззивната инстанция е съобразила, че предвид частите, в които се обжалва решението на първата инстанция от застрахователя е налице признание на основателността на иска - деяние, неговата противоправност и вината на водача на лекия автомобил, чрез което са нанесени уврежданията и на основание чл. 432 КЗ, отговорността за обезвреда на настъпилите увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. Спорът пред въззивната инстанция е бил за размера на обезщетението и наличието на съпричиняване.

При определяне на размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди, съдът е преценявал освен характерът на получените увреждания, установени с СМЕ и гласните доказателства, и силни болки и страдания и е получил силен стрес от ПТП. Въззивният съд е приел, че справедлив еквивалент на установените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на от 250 000 лв. При определяне на посочения размер, съдът е посочил, че съобразява настъпилите вследствие на ПТП негативни психически промени в характера на ищеца, както и вида на получените средни телесни повреди и други физически увреждания, интензитета и продължителността на възстановителния процес, множеството контузии в резултат на ПТП, които са довели до травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота - счупване на пубиса, Фрактура на хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на червата, абсцес на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното съчленение на таза, луксация на дясна кръстцово-хълбочна става, счупване в областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на лявата раменна кост, еректилна дисфункция. ожулвания в областта на дясната предмишница, кръстцово-поясната област, и други. Взел предвид и настъпилите усложнения, довели до продължително лечение - около 9 месеца. Извършени за няколко неотложни операции, в хода на които са приложени медицински изделия за вътрешна фиксация на таз и вътрешна фиксация на хумерус; изведена е стома на корема в резултат на настъпили усложнения от тежката травма на таза и органите на таза и впоследствие чревната проходимост отново е възстановена. Увреждането на дясното коляно е довело до отстраняване на орган – медиален диск. Провеждана е рехабилитация за прохождане. В продължение на около девет месеца ищецът е бил напълно ограничен в придвижването си извън леглото; след което започва раздвижване с количка, проходилка и патерици. Съдът е посочил, че според СМЕ, ищецът не е възстановен напълно и лечението не е приключило. Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния мениск е увреждане на хрущяла на коляното, което води до намаляване на функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден, поради което се загубва мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането. Освен посочените увреждания, с оглед на становището на вещото лице и гласните доказателства, въззивният съд е приел, че стресът, предизвикан от ПТП, като рисков фактор, е довел до обостряне на заболяването витилиго. Предвид становището на вещото лице – уролог, въззивният съд е приел, че счупването на пубиса и травматичното раздалечаване на лонното съчленение на таза са причина за настъпилата след ПТП еректилна дисфункция. Наред с получените увреждания, при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на неимуществените вреди, съдът е посочил, че ищецът е млад човек; в работоспособна възраст; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите е физически здрав и активен, като получените увреждания от ПТП променят живота му в негативен план: наложило се е да прекрати работа, а впоследствие е ограничен да върши трудоемка и по-продължителна физическа работа, както и да спортува. Съдът е приел, че към момента на постановяване на въззивното решение ищецът е в добро общо състояние и ходи без помощни средства, с леко накуцване с десния крак.

Относно обезщетението за имуществени вреди въззивният съд е приел въз основа на заключението на в.л. д-р М., че направените разходи, описани в приложените платежни документи са във връзка с лечението на претърпените травматични увреждания, с изключение на закупения с фактура № [ЕГН] Топер Дормео, поради което е уважена претенцията за имуществени вреди до 6387,78 лв.

Относно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване, въззивният съд е приел, че то е основателно само относно това, че ищецът се е движел с превишена скорост от 99,62 км/ч, в момента на удара, при разрешена скорост 90 кв./ч. а при скорост по-ниска от 92,88 км/ч мотоциклетистът е имал техническа възможност да предприеме мерки и да избегне удара в тези 80 метра - разстоянието от възприемане на лекия автомобил до мястото на удара. Успял е само да предприеме маневра да премине от ляво на дясно и така е избегнал челен удар, но при управление на мотоциклета с разрешената скорост от 90 км./ч. би имал възможност да избегне удара. Затова въззивният съд е счел, че след като ищецът се е движел с превишена скорост от 99,62 км/ч, а е могъл да избегне удара, ако се е движел с разрешената скорост, той също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, от което са настъпили вредите. За това нарушение е определил процент на съпричиняване от пострадалия, поради движение с превишена скорост в размер на 20%.

Не е прието съпричиняване, поради това, че в момента на удара мотоциклетистът е бил наклонен наляво, защото произшествието е станало в режим на завой и тъй като мотоциклетът е двуколесно МПС, следва да се наклони за да преодолее завоя. В изправено положение на водача и мотоциклета, същият се управлява само при движение по права линия.

Не е прието съпричиняване и защото мотоциклета е бил без регистрационна табела, защото този факт няма причинна връзка с ПТП и настъпилите от него увреждания.

При отчитане на 20 % съпричиняване от ищеца, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди е намалено до 200 000 лв., а размерът на имуществените вреди, е редуциран до 6 387,78 лв.

Лихва върху главницата върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена от 04.09.2019 г., тъй като няма данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахованото лице, съгласно чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Според разясненията в мотивите към т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Първият и третият въпроса от изложението към касационната жалба на застрахователя са смислово свързани и се отнасят до критериите, по които се определя, съгласно чл. 52 ЗЗД справедливия размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Те са обусловили изхода на спора, поради което изпълняват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице по тях поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В частта, в която е уважена претенцията за неимуществени вреди, решението на въззивната инстанция не противоречи със съдебната практика. По въпроса за критериите, по които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, свързан с въпроса за релевантността на лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната. е формирана задължителна и казуална съдебна практика на ВС и ВК. В ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Актуалната съдебна практика допълва, че съдът следва да вземе предвид и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение като по този начин съчетано приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от получените увреждания". При определяне на обезщетението се вземат предвид продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 50039 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 1941/2022 г. на ВКС, III г. о./

При съобразяване на вида, характера и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; вида и начина на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; невъзвратимостта на част от тежките увреждания и наличието на остатъчни явления; намалената двигателна способност; психическата травма от удара при ПТП, и впоследствие; възрастта на увредения; отражението на увреждането на пострадалия на трудоспособността му, не пълната степен на възстановяване, прогноза за здравословното състояние, съдът намира, че в осъдителната част въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД. Затова по този въпрос, по касационна жалба на застрахователя не се допуска касационно обжалване.

От изложеното по-горе за приетото от фактическа и правна страна в обжалваното решение е видно, че въззивнтият съд е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност, разгледал е заявените доводи и възражения на страните и изводите му са намерили отражение в мотивите на решението. Затова не е налице твърдяното във втори въпрос противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

По въпрос 4 в изложението по касационната жалба на застрахователя не се допуска касационно обжалване, тъй като съдът е приел съпричиняване, а определянето на процента не зависи от това кога е направено възражението. Определящо за това дали е налице съпричиняване и в какъв процент е дали е установена причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Съдът е отчел наличието на такава връзка поради превишаване на разрешената скорост, с която пострадалия е управлявал мотоциклета с девет км./ч. Затова съдът не е приел, че нарушението е грубо и не е определил по-голям процент. Установена е, че пострадалия не е могъл с тази скорост да избегне удара, но се е опитал да се отклони в дясно и така е избегнал челен удар. Тъй като въпросът не кореспондира на фактите по делото и на приетото от съда, по него не се допуска касационно обжалване.

Въпроси от 1 до 3 в изложението към касационната жалба на Д. Г. също се отнасят до съпричиняването. С тях се оспорва приетото от съда съпричиняване поради превишаване с девет километра на разрешената скорост, с която се е движел пострадалия с мотоциклета. Не кореспондира на установеното по делото, че изводът на съда в тази част почива на предположение. Причинната връзка е установена от заключението на САТЕ при съобразяване установената скорост на мотоциклета, използване на научни и опитни правила и заключението, че при скорост дори 92 км./ч. /при разрешена 90 км./ч. / ударът би бил избегнат. Затова по този въпрос не е налице противоречие с цитираните от касатора решение № 147 от 05.12.2017 г. по гр.д. № 60341/2016 г. на ВКС, І г.о. и решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Не е прието съпричиняване само защото е нарушено правило за движение по пътищата. Напротив, съдът не е приел съпричиняване, въпреки, че ищецът се е движел без регистрационен номер, защото ПТП и настъпилите увреждания не са в причинна връзка с това нарушение. Затова по 5-ти въпрос не е налице противоречие с решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., поради което по него не се допуска касационно обжалване.

Съдът, за да приеме съпричиняване, е преценил конкретно поведение на ищеца - превишаване на разрешената скорост, което е в причинна връзка с ПТП, защото е попречило за избягване на удара, от който са причинени уврежданията на ищеца. Затова не е налице противоречие с решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о., решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 53091/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т.о., решение № 154 от 31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ІІ т.о., решение № 97 от 10.02.1968 г. по н.д. № 1359/1967г. на ІІІ н.о., решение № 322 от 28.02.1973 г. по н.д. № 234/73 г. на ІІІ н.о., решение № 407/87 г. по н.д. № 365/87 г. на ВС, решение № 260/83 г. по н.д. № 216/83 г. на ВС и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

Настоящата инстанция намира, че следва да обобщи въпроси от 4-1 до 8 по изложението към касационната жалба на ищеца Д. Г. и да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на първата инстанция в отхвърлителната му част по иска за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лв. до размера, за който се обжалва решението по този иск – 400 000 по въпроса за приложението принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази част следва да се провери дали преценката на критериите по чл. 52 ЗЗД, извършена от въззивното решение е съобразено с ППВС № 4/1968 г. решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о. и решение № 9/22.02.2018 г. по т.д.1286/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 2211.03.2022 г. по т.д.№ 117/2021 г.ІІ т.о.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение