Определение № 3064 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от името на В. К. и Д. К. чрез адвокат О. Д., против решение № 3213 от 16.06.2023 г. по гр.д.№ 8299/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20082358 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8722/2013 г. по описа на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.108 ЗС против Н. В. и М. В. за осъждане на ответниците да предадат владението на собствения на ищците поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място],[жк]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на представени от ответниците и приети след настъпване на преклузията доказателства; неправилно интерпретиране на обстоятелствата, на които се основава искът; произнасяне по ненаведени от ответниците възражения. Съдът неправилно и необосновано приел, че процесният имот е бил земеделска земя, подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и оплаквания във въззивната жалба? Сочи се противоречие на обжалваното решение с т.19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др. 2/ Правомерни ли са действията на съда при несвоевременно направено възражение и несвоевременно представени доказателства? Според касаторите въззивният съд е разгледал несвоевременно направено възражение и е допуснал несвоевременно представени доказателства, с което е действал в противоречие с решение № 238 от 26.03.2018 г.по т.д. № 367/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. Наред с това касаторите се позовават и на очевидна неправилност на постановеното решение поради същото нарушение. Ответниците по касация не изразяват становище. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от законов срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Предявените от касаторите ревандикационни искове за предаване владението на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място],[жк], са обосновани с твърдение, че притежават по наследство от В. В. П. дворно място от 1200 кв.м. в землището на [населено място], м.“М.“, което наследодателката им придобила по давност, съгласно нотариален акт № 158/1968 г. Понастоящем имотът е идентичен с поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК за землището на [населено място]. Ответникът Н. В. владеел без основание имот с идентификатор ***, придобит от него по договор за продажба № 79/2014 г. по време на брака с М. В.. Ответниците оспорват исковете. Посочили са, че владеят имота на правно основание – договор за продажба, съгласно представения от ищците нотариален акт. Оспорили са идентичността на процесния имот с този, описан в нотариалния акт от 1968 г. Заявили са, че последният не създава права, тъй като имотът не е индивидуализиран по действащата карта, както и че за имота не е текла придобивна давност поради законова забрана. Оспорили са твърдението, че имотът е владян от ищците и наследодателите им. Исковете са отхвърлени от СРС, който приел, че имотът е имал статут на земеделска земя преди включването му в урбанизираната територия на кв.Г. с РП от 1984 г. и поради това за имота е съществувала законова забрана за придобиване по давност. Давност могла да тече едва след приключване на реституционната процедура през 2009 г., но за периода, следващ посочената година, нямало доказателства за владение от ищците. Във въззивната си жалба ищците са въвели оплакване, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд обсъдил несвоевременно направено от ответниците възражение за земеделски характер на имота, реституиран по ЗСПЗЗ, и основал изводите си на писмени доказателства, представени от ответниците след настъпване на преклузията без наличие на основания по чл.147, т.1 ГПК. Въззивниците са оспорили приложимостта на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ като са сочили, че не е установено имотът да е бил в обхвата на ЗСПЗЗ, липсват данни същият да е бил включен в ТКЗС. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че ищците се позовават на придобивна давност, изтекла в полза на наследодателката им В. П. от момента на издаване на констативния нотариален акт през 1968 г. до смъртта й през 1989 г. Посочил, че ответниците са оспорили признатото с констативния нотариален акт право на собственост с твърдение, че имотът е бил земеделски, поради което изтеклата до влизане в сила на ЗВСОНИ давност не се зачита. Съдът приел за доказано оспорването на ответниците като въз основа на представените от тях доказателства за проведена реституционна процедура приел, че имотът е бил земеделски и по силата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата за него придобивна давност не се зачита и нова давност може да тече след 30.06.2009 г., когато е приключила реституционната процедура. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият формулиран от касаторите процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ищците, респ. тяхната праводателка, не са придобили правото на собственост върху имота чрез упражняване на добросъвестно владение. При това съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Въпросът е свързан с доводите на касаторите, че съдът не е отговорил на оплакването във въззивната жалба за липса на доказателства имотът да е бил земеделска земя и да е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни доводи е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения (например решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други). В тях е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, като в тази насока е постоянната съдебна практика, отразена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Въз основа на горните съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение