Определение № 762 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3222/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 481 от 23.04.2024 г. по в.гр. д. № 2867/2023 г. на АС – София, с което е отхвърлен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят - Е. Х. Б., чрез процесуалните си представители, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон. Ответниците - И. Х. К. и М. Х. К., чрез процесуалния си представител, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първостепенното решение, е отхвърлил предявения от Е. Х. Б., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото ищца А. И. К. против И. Х. К. и М. Х. К., наследници на Х. И. К., иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с нотариален акт № 165, т. 64/1991 г. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на дворно място от 690 кв.м., м. Б. к., представляващо УПИ № (№), кв. 10, заедно с вилна сграда. Установено е, че през 1991 г. е бил сключен процесният договор за издръжка и гледане между А. К. и Х. Б., от една страна, и дъщеря им С. К. (по време на брака ѝ с Х. К.), от друга страна, за прехвърляне на собствения им имот - дворно място и вилна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. По делото е представено обратно писмо без дата, в което се съдържа изявление, че А. и Х. Б. са сключили процесния договор за издръжка и гледане с дъщеря им С. К., но в обратното писмо е посочено, че договорът за гледане и издръжка е симулативен в частта, в която е уговорено насрещно задължение на приобретателя, и действителната воля на страните е прехвърлителите да надарят с този имот дъщеря си. Установено е, че със саморъчно завещание от 16.04.2005 г. на С. К. завещала на съпруга си процесния имот, което завещание е обявено на 04.03.2008 г. Установено е, че през 2007 г. С. К. починала и оставила за свои наследници по закон родителите си А. и Х. Б. и съпруга си Х. К., който е починал в хода на процеса през 2009 г., и е заместен от дъщерите си –М. К. и И. К.. През 2018 г. е починала и първоначалната ищца А. К. и като ищца в процеса е останала Е. Б. – също дъщеря на починалите прехвърлители. По делото е приета съдебно – почеркова експертиза, в която вещите лица са констатирали, че подписите в обратните писма са положени от А. К. и Х. Б.. По делото е била назначена и допълнителна съдебно – почеркова експертиза, в която вещото лице е констатирало, че подписите на Х. Б. в сравнителните образци са изпълнени с обичайно пишещата ръка и не се установяват признаци за смяна на същата. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че преди да се произнесе по предявения иск по предявения иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения договор за гледане и издръжка, съдът следва да се произнесе по релевирания с отговора на исковата молба въпрос - дали между страните действително е сключен посочения вид алеаторен договор или се касае до относителна симулация, като обективираното съглашение е прикрило договор за дарение. Съдът е счел, че от представено по делото обратно писмо, изходящо от А. К. и Х. Б. (прехвърлители на вещното право) се установява, че същите изрично и писмено са заявили, че сделката не поражда никакви задължения за приобретателката на имота С. К., а действителната воля на родителите е да надарят дъщеря си. Съдът е приел, че представеното обратно писмо от прехвърлителите на вещните права е пълен обратен документ и по своето естество той е достатъчен за да разкрие относителната симулация, а именно – че страните не са сключили договор за издръжка и гледане, а намерението на родителите е било да се надари дъщеря им С. К.. Съдът е посочил, че правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 от ГПК няма за цел да постанови невъзможност симулацията да се разкрива пълно чрез едностранно съставен документ. Приел е, че когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо. Изложени са съображения, че с такъв документ симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство за уважаване на иска и за да се третира изявлението като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност, тъй като разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо е в съдържанието, а не в това, кой е издател на документа. Съдът е приел, че приетия по делото едностранно съставен документ от прехвърлителите по атакуваната сделка, на която именно привидността се противопоставя, е обратно писмо и пълно доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен начин волята ѝ правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без реално де се цели тяхното настъпване. Съдът се е позовал на казуална практика на ВКС застъпена в решения по гр.д.№568/2012 г., четвърто г. о.,16.06.2021 г. първо г. о. Съдът, като е направил анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че от същите не се опровергава истинността на изразената воля на прехвърлителите, а именно че А. и Х. Б. са надарили дъщеря си, поради което за приобретателката не е възникнало задължение по договор за издръжка и гледане. Прието е, че тъй като такъв няма, то искът за неговото разваляне поради неизпълнение е неоснователен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката,чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: необходимо ли е, за да бъде един документ обратно писмо, разкриващ относителна симулация, същият да изхожда от всички страни по сделката, следва ли да се цени като обратно писмо документ, изхождащ само от едната от страните по сделката, когато доводите за привидност се противопоставят на наследниците на същата, които не са участвали в сделката, следва ли при възражение за симулация наследникът на страната по сделката, който черпи права от наследственото си правоприемство и не е участвал в сделката, да се приравнява на същата, чия е доказателствената тежест за установяване на симулативността на договора, следва ли съдът да тълкува действителната воля на страните по договора при спазване на критериите по чл. 20 ЗЗД и с оглед всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване и представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 165, ал.2 ГПК, чл. 17, ал.2 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД. Настоящия съдебен състав намира, че не следва да се допуска касацино обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. В решение от 23.11.2021г. по гр.д.№1606/2021г.първо г.о. и решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че в съответствие със застъпваните становище в доктрината, за да се третира един документ като обратно писмо не е необходимо да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност, както и че едностранно съставеният документ от страната по сделката, на която привидността се противопоставя, е обратно писмо, ако привидността е ясно и категорично призната. В практиката е възприето разбирането, че обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка и като писмен документ обратното писмо трябва да има автентичен характер - т.е. да изхожда от страните, посочени в него. в което се приема, че едностранно съставеният документ от страната по сделката, на която привидността се противопоставя, е „обратно писмо“ и пълно доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен начин волята й правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят. За да се третира изявлението като „обратно писмо“, не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Посоченото разрешение е дадено предвид обстоятелството, че законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията /преди, по време или след сключване на симулативната сделка/, нито за това документът да е подписан от двете страни, т.е., за да се третира едно изявление като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. В случая издадения от ответната страна по възражението за разкриване на симулация документ, който е истински, я разкрива пълно симулацията, и е достатъчно доказателство за уважаване на иска, но съдът е обсъдил и останалите доказателства по делото. Що се касае до въпроса за тълкуването на действителната воля на страните, то същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен от съда и не е решаващ за спора. Практиката, на която се позовава жалбоподателя, изискваща тълкуване волята на страните, е приложима когато се разкрива симулация при наличие на т.нар. „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. В случая за разкриване на симулацията служи нарочно съставеното по договора „обратно писмо“, което съставлява пълно доказателство за привидността на сделката и за съдържанието на прикритата такава. Поради това не е налице необходимост от тълкуване волята на страните посредством други техни споразумения и поведението им преди и след сключване на договора. Настоящият състав намира, че така установената практика не е неправилна и следва да се допуска касационно обжалване,за да бъде променена същата. С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК на ответниците по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция,тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът