Определение № 205 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № VІ-97 на 25.1.2010 г. по в.гр.д.№ 467/2009 г. в частта, с която е отменено Решение № 122 от 18.12.2008 г. по гр.д.№ 131/2004 г. по описа на Царевския районен съд в частта, с която са отхвърлени исканията по сметки на Е. И. К. за обезщетение за ползите от които е лишени в резултат на това, че само другите съделители са ползвали нейната част от имота до размера от 1117.50 лв. и в частта, с която са отхвърлени исканията по сметки за сумата от 5000 лв., представляваща ползите, които останалите съделители са получили от отдаването под наем на четири стаи от имота на туристи през летните сезони за периоди 01.07.2003 г. до 31.07.2008 г. и вместо него е постановено друго.

1. за осъждане Т. И. Г. гр.П., ул.”Т.м.” № 23 ЕГН xxxxxxxxxx, В. С. Г. гр.П,ул.”Т. м.” № 23, ЕГН xxxxxxxxxx, Я. Г. Т. гр.Приморско, ул.”Т.м. № 23 ЕГН xxxxxxxxxx съобразно квотите им на собственост да заплатят на Е. И. К. от гр.А., ул.”Ст.” № 28, п.к.5, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1117.50 лв. /хиляда сто и седемнадесет и 0.50 лв./, представляваща обезщетение за ползите от които е лишена в резултат на това, че само те са ползвали нейната част от имота за периода 16.08.2004 г. до 23.09.2008 г. без летните сезони от три месеца, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

2.за осъждане Т. И. Г. от гр.Пр., ул. „Т.м.” № 23 ЕГН xxxxxxxxxx, В. С. Г. гр.Пр., ул.”Т. м.” № 23, Я. Г. Т. гр.Пр., ул. „Т. м.” № 23 ЕГН xxxxxxxxxx съобразно квотите им на собственост да заплатят на Е. И. К. от гр.А., ул.”Ст.” № 28, п.к.5 ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща ползите, които са получили от отдаването под наем на четири стаи от имота на туристи през летните сезони както следва: 1 месец през 2004 г., 3 месеца през 2005 г. три месеца през 2006 г. три месеца през 2007 г. и три месеца през 2008 г.

Недоволни от въззивното решение са касаторите В. С. Г., Т. И. Г. и Я. Г. Т., представлявани от адвокат Н. Н. Д. от Бургаската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК относно приложението на чл.31, ал. 2 ЗС – прилагат съдебни решения.

От ответника по касация Е. И. Касерджиева, представлявана от адвокат В. Г. от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.2871 ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Видно от приложеното гр.д.№ 3546/2007 г. с решение № 859 от 11.6.2008 г. състав на V гражданско отделение на Върховния касационен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 614 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-238 от кв.33 по плана на гр.Приморско заедно с построената двуетажна жилищна сграда с изба, съставляваща източен калкан, при квоти: за Т. И. Г. и В. С. Г.-1/2 /4/8/ ид.ч. при условията на съпружеска имуществена общност, за Т. И. Г. и Е. И. Кесеррджиева по 1/8 ид.ч. по наследство и за Я. Г. Т.- ¼ /2/8 ид.части.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата /лист 116 от първоинстанционното дело/ съделителката е предявила претенции по сметки на основание чл.286 ГПК /отм./, които са уважени както се посочи по-горе.

С оглед квотите на страните по допускане на делбата по п.1 касационната жалба е недопустимо на основание чл.280, ал.2 ГПК. Тъй като обжалваемия интерес на всеки един от касаторите е до 1000 лв.

По п.2 касационната жалба е допустима само относно правата на Я. Г. Т. за 1250 лв. и Т. И. и В. С. Г.и в съпружеска имуществена общност за обезщетение в размер на сумата 2500 лв. В останалата част относно присъденото обезщетение в размер на 625 лв. касационната жалба на Т. И. Г. се явява процесуално недопустима понеже обжалваемия интерес е до 1000 лв.

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с исковата молба на 16.8.2004 г. е направено едностранно волеизявление на съсобственика Е. И. К., че иска в бъдеще обезщетение за ползване на делбения имот, което покана към останалите съделители и по смисъла на чл.31, ал. 2 ЗС претенцията е основателна в уважения размер.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.

Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени- процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означа, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечва незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.

Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените решения на Върховния съд № 249 от 28.1.1957 г. по гр.д.№ 7494/1956 г. на ІV г.о. и № 512 от 15.9.1987 г. по гр.д.№ 515/1986 г. на І гражданско отделение.

Останалите съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:

Решение № 557 от 1.12.1988 г. по гр.д.№ 441/1988 г. на І гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.31, ал.2 ЗС, но за ползване на обща съпружеска вещ по време на фактическа раздяла;

Решение № 721 от 28.10.1992 г. по гр.д.№ 580/1992 г. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.31 ал. 2 във връзка с чл.1 ЗС;

ТР № 67 от 25.11.1969 г. по гр.д.№ 67/1969 г. ОСГК на Върховния съд касае приложението, но на чл.32, ал. 2 ЗС за правото на иск за разпределение ползването на съсобствено жилище, а

Решение № 782 от 5.12.2005 г. по гр.д.№ 568/2005 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, се отнася до приложението на чл.31, ал. 2 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение