Определение № 5922 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 629/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 702 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. № 3424/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 260307/28.10.2021 г. по гр. д. № 170/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Л. И., А. И. И. и Л. И. И., тримата като наследници на починалия в хода на процеса ищец И. Б. И., срещу В. Т. Д. и Т. Ц. Д. искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на следните суми: 25 000 лева -обезщетение за причинени неимуществени вреди от мозъчно сътресение, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травматичните увреждания на главата, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; 700 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от разкъсно-контузните рани на главата, в областта на тила, на гърба, на носа и на левия клепач, счупването на носните кости без разместване на фрагментите, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и 300 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от кръвонасяданията-теменно двустранно на главата, причинили болки и страдания, всичките причинени при нанесен побой на 03.04.2011 г. в с. Рашково, община Ботевград. Въззивният съд е приел следното: С присъда от 12.11.20 г. по НОХД № 167/15 г., влязла в сила на 28.11.20 г., РС- Ботевград е признал за невинни ответниците по настоящото дело В. Т. Д. и Т. Ц. Д. по повдигнатото им обвинение за причиняване на телесни увреждания на първоначалния ищец по настоящото дело И. Б. И., причинени на 03.04.2011 г. в с.Рашково. Прието е, че спорът по настоящото дело се състои в това дали следва да се ангажира гражданската отговорност на ответниците. Съдът се е позовал на чл.300 ГПК, според който присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че гражданският съд не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени в разпоредбата на чл.300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата подсъдим. Като се е позовал на решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 261/2016 г., ВКС, ІV-то г. о., въззивният съд е приел, че задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан деецът, от обективна страна. Затова е приел, че гражданският съд е обвързан от силата на пресъдено нещо, че ответниците не са извършили противоправни деяния, с които да са причинили телесни увреждания на И. Б. И.. По тези съображения съдът е приел, че искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. И., А. И. и Л. И.. Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като отказал да събере доказателства в гражданския процес за установяване на противоправното поведение на ответниците. Обстоятелството, че в наказателния процес не е доказано това противоправно поведение, не е пречка то да бъде установено в гражданския процес по повод иска за обезщетяване на неимуществени вреди от същия деликт. Черпи аргументи от приетото в ТР № 1/04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС. Позовават се и на нарушение на основни права на гражданите за ефективно средство за правна защита, провъзгласено в чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: При наличие на оправдателна присъда поради недоказване на авторството на деянието следва ли гражданският съд да зачете директно на основание чл.300 ГПК последиците на присъдата, включително по отношение на авторството, само на база присъдата на наказателния съд, или следва в съответствие с принципите на чл.8, ал.2, чл.9 и чл.10 ГПК да даде възможност за събиране на доказателства по искане на страните, като едва при преценката им да бъде обвързан по реда на чл.300 ГПК от оправдателната присъда по отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и авторството на деянието. Ответниците В. Т. Д. и Т. Ц. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е практика на ВКС по прилагането на чл.300 ГПК, според която присъдата на наказателния съд, дори когато е оправдателна, обвързва гражданския съд, който разглежда иск за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от същото противоправно деяние. Така например в решение № 54 от 13.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1310/2020 г., II т. о., постановено в производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС е отменил влязло в сила решение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, с което е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт, настъпила при ПТП, за да бъде съобразена влязлата междувременно в сила присъда, с която водачът на МПС е оправдан по повдигнатото му обвинение за нарушение на правилата за движение. ВКС е мотивирал отмяната на влязлото в сила решение по гражданското дело с необходимостта да бъде съобразена оправдателната присада на основание чл.300 ГПК. Също и в решение № 108 от 15.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 384/2023 г., I т. о., е прието, че влязлата в сила оправдателна присъда трябва да бъде съобразена при регресен иск по чл.288, ал.12 на Гаранционния фонд срещу водача на МПС, който е участвал в настъпилото ПТП с причинена смърт, въпреки че същият водач е бил конституиран като трето лице-помагач на страната на Гаранционния фонд в предявения срещу него иск по чл.288, ал.2, т.1, б.“а“ КЗ /отм./ на наследниците на починалия и с влязлото в сила решение по това дело на наследниците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди. Съставът на ВКС е приел, че е налице конфликт между обвързващата сила на мотивите на влязлото в сила осъдително решение по прекия иск срещу Гаранционния фонд, които обвързват третото лице – водач на МПС, и присъдата, с която същото това лице е оправдано за обвинението, че виновно е причинило ПТП. Прието е обаче, че гражданският съд следва да съобрази влязлата в сила оправдателна присъда на основание чл.300 ГПК и това изключва едновременното съобразяване на обвързващата сила на мотивите. Налице са и други решения на ВКС, включително цитираното от въззивния съд решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 261/2016 г., ВКС, ІV-то г. о., които приемат, че и оправдателната присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК. Наличието на постоянна практика на ВКС по този въпрос изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по настоящото дело. Разглеждането по същество на настоящия спор от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ВКС ще следва да приложи посочената практика, с която и въззивният съд се е съобразил. Приетото в Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, на което жалбоподателите се позовават, по никакъв начин не е аргумент в подкрепа на тяхната теза, че въззивният съд е следвало да допусне свидетели за установяване на твърденията им, че ответниците В. Т. Д. и Т. Ц. Д. са причинили при побой неимуществени вреди на първоначалния ищец И. Б. И., въпреки влязлата в сила присъда, с която са били оправдани за същото деяние. Тълкувателното решение разглежда хипотеза, която е различна от настоящата. То разяснява, че наказателният съд следва да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск на пострадалия, дори когато наказателният процес е прекратен на някое от основанията по чл.79, ал.1 НК. В настоящия случай наказателният процес не е бил прекратен, напротив, той е приключил с оправдателна присъда, която е задължителна за гражданския съд. В мотивите на тълкувателното решение е прието също следното: „Ако обаче подсъдимият бъде оправдан, защото инкриминираното деяние не е извършено изобщо, не е извършено от подсъдимия или не е извършено противоправно или виновно, съдът ще се произнесе по иска, като го отхвърли“. Точно такъв резултат е постановен и в настоящия случай с обжалваното въззивно решение, с което гражданският иск е отхвърлен. Влязлата в сила оправдателна присъда изключва възможността в гражданския процес да се събират наново доказателства, които да свързват настъпилите вреди с противоправно деяние на същото лице. Такива доказателства, дори да бъдат събрани, не могат да бъдат съобразявани от гражданския съд, поради което и събирането им е излишно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,