Определение № 1624 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 130/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от частен съдебен изпълнител М. Д. В., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № N-1182 от 14.09.2022г. по в.гр.д. № 3142 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 900941 от 30.07.2021г. по гр.д.№ 134/2019г. на ОС Благоевград, в частта с която е отхвърлен иска предявен на основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.44 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размер на 19 601лв., ведно със законната лихва и за разноските от 2 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена М. Д. В. да заплати на Ю. П. Д. сумата от 19 601лв., обезщетение за претърпени вреди по изп.д.№ 343/2015г. по описа на ЧСИ М.В., ведно със законанта лихва, считано от 12.06.2019г., като са присъдени разноски и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част Срещу подадената жалба е постъпил отговор от Ю. П. Д., чрез процесуалният представител адвокат П., с който се оспорват допустимостта й поради липса на посоченото основание по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност.Развива подробни съображения по съществото на спора. Претиндира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 29.12.2022г., извлечение за превод от 30.12.2022г. от Банка ДСК и от сметка. Постъпил е отговор и от “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с който също се изразява становище за основателност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявените искове за ангажиране на имуществена отговорност на ЧСИ за вреди за частично основателни със следните мотиви: Пред ЧСИ В. е било образувано изп.д.№ 343/2015г.по искане на взискател „УниКредит Лулбанк“АД. В хода на изпълнението, процесният недвижим имот с идентификатор......, представляващ втори жилищен етаж, върху който е била учредена договорна ипотека, е изнесен на публична продан. Съгласно акта за собственост /н.а...., т.ІІ,д.№951/2008г./ имотът е със застроена площ от 115кв.м. При описването на имота – и в протокола за оценка на имота, и при оценяването му от експерта, и в обявлението по изпълнителното дело за изнасянето му на публична продан, и при първото и при второто обявление, както и в постановлението от 5.10.2016г. за възрагане на имота, съдия изпълнителят е посочил, че имотът е с площ от 150кв.м. Съответно ищецът, който е обявен за купувач на имота въз основа на осъществената публична продан, е внесъл посочената му цена от 84 000лв. за 150 кв.м., определена при цена 560лв. за кв.м. Въззивният съд не е възприел направеното възражение за допусната „техническа грешка“. Приел е, че такава не може за има - след като във всички официални документи, които са издадени във връзка с процедурата по осъществяване на публичната продан, включително и при изготвяне на оценката на имота по метода на пазарния аналог /по цени на квадратен метър за сходни имоти/, винаги частният съдебен изпълнител В. е посочвала, че площта на имота е от 150кв.м. Това посочване, което не съответства на вярното от 115кв.м., съдът е определил като противоправно извършено от ЧСИ действие. Независимо че съдебният изпълнител няма задължение да извършва измерване на точната площ на имота, той има задължение да опише имота съобразно наличните документи, а в случая във всички тях /в нотариалния акт, в кадастраната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], касаещи процесиня имот, в данните от спавките-извадки на кадастралните регистри за имота за периода 2009г.-2017г./ имотът е с площ от 115кв.м. и това не е било съобразено от ЧСИ. С това действие е причинена вреда на ищеца, защото ако имотът беше описан и оценен съобразно действителната му площ, то цената, която купувачът следваше да заплати щеше да бъде 64 400лв. /115кв.м. х 560лв./, не 84 001лв. Тази вреда е в причинна връзка с поведението на ответницата, поради което тя следва да бъде осъдена да възстанови дължимата разлика от 19 601лв. В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Отговаря ли съдия изпълнителят за вреди при неправилно посочена площ в изготвените опис на имота и книжа във връзка с проведена публична продан на имота?, 2. Може ли съдебният изпълнител да носи отговорност за вреди от действия и бездействия в изпълнителното производство, за които по закон не са му вменени задължения?, 3. Представлява ли подлежаща на репариране вреда за купувач на недвижим имот на публична продан, разликата в заплатената цена на имота и тази, която купувача би заплатил, ако площта на имота е била описана и оценена съобразно документите за собственост по изпълнителното дело?, 4. Има ли купувачът на недвижим имот на публична продан право на обезщетение за разлики в действителната площ на имота и площта, посочена в описа, извършен от съдебния изпълнител? Разпоредбата на чл.210, ал.3 ЗЗД представлява ли пречка купувачът на публична продан да търси такова обезщетение от съдебния изпълнител чрез ангажиране на имуществената му отговорност по чл.441 ГПК?, 5. При неправилно определена оценка на недвижим имот, съдебният изпълнител причинява ли, съответно отговаря ли за вреди, ако тази продан е проведена в съответствие с процесуалните правила? 6. От значение ли е за отговорността му - действителната пазарна стойност на имота - при предявен иск за вреди, основан на неправилно определена оценка, респ.начална цена на имота на публична продан?, 7. Налице ли е пряка причинна връзка между неправилното посочена от съдебния изпълнител площ на имота при извършен опис и твърдените да са причинени вреди от купувача на недвижим имот на публична продан от разликата между действителната площ и посочената в описа?, 8. При извършване на оценка на недвижим имот по реда на чл.485 ГПК, от значение ли е посочената в извършения опис площ на имота и какъв е оценявания обект – площта на имота или имотът като такъв, в състоянието, в което се намира при извършване на описа?, 9. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания събрания пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да изложи самостоятелни мотиви? и 10. Трябва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания и възражения? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 1124/2010г.на ІІІг.о., гр.д.№ 920/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1445/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1080/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1144/2017г. на ІІІг.о., гр.д.№ 866/2012г.на І т.о., гр.д. № 1019/2009г. на ІІІ гр.о. Отделно твърди и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК на постановения акт. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото нито един от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените в т.1 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а за всички не са налице посочените специални основания за допустимост. Съображенията: Съгласно цитираното Тълкувателно решение – поставеният материално правен и процесуално правен трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни доколкото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /по чл.281, т.3 ГПК/. В случая, отговорът на всеки един от поставените от касатора въпроси, изисква преценка на доказателствата и излагане на доводи по съществото на спора, във връзка с направеното от касатора оспорване на правните изводи на въззивния съд, каквато преценка в настоящето производство касационната инстанция не може да извършва. Независимо от това по въпроси с № 1,3,5,6,7 и 8 следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика /вж. решения по гр.д.№ 474/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. ,гр. д. № 1124/2010 г. на III г. о., гр.д.№ 1295/2011г. на ІV г.о./, при иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка е тази вреда, която увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В случая въззивнят съд е констатирал наличието на всички предпоставки за присъждане на обезщетение, въз основа на което е постановил и акта си. Въпроси с № 2 и 4 не е отговарят на изискването за общо основание за допустимост, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд Въпрос № 2 съдържа условие /за наличие на задължение, което по закон не е вмененено на ЧСИ/, което не е прието за установено от въззивния съд. /Прието е, че липсата на задължение да извършва измерване на площа на имота, не изключва задължението му да опише имота съобразно наличните документи, което в случая не е направено/. Въпрос № 4, касаещ приложението на чл.210 ЗЗД също е ирелевантен за решаването на спора, доколкото в ал.3 изрично е посочено, че нормата не се прилага при публичните продажби, какъвто е настоящия случай. Въпроси с № 9 и 10 са решени от въззивния съд в съответствие с установената практика, доколкото въззивният съд е изложил подробно собствените си мотиви, произнасяйки се по всички наведени оплаквания и възражения и обсъждайки ангажираните по делото доказателства. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно ангажираните доказателства за реално заплащане, в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 1 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд