Определение № 6 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 60122 от 08.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3500/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от В. Б. И. частна касационна жалба, срещу определение № 1610/11.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 974/2021 г. на Варненския окръжен съд, като процесуално недопустима и е прекратил образуваното по нея касационно производство. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от В. Б. И. с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определението, предмет на проверка в настоящото производство, е прието, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Изложени са следните съображения: Производството по гр. д. № 103/2020 г. на Варненския районен съд е образувано по предявени от жалбоподателя срещу Т. П. и И. Б. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 2 570 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева. С определение № 263838/30.11.2020 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба поради неотстраняване на констатирани нередовности и прекратил производството на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК. Определението е влязло в сила като необжалвано. С определение № 261037/26.01.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по молба на ответниците по исковете, първоинстанционният съд е допълнил определението за прекратяване на производството и е осъдил ищеца да заплати на всеки от ответниците разноски по делото в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Това определение е потвърдено с въззивно определение от 11.05.2021 г. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Според чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията по някои категории въззивни дела с оглед цената на иска или с оглед предмета на делото. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящата хипотеза частният жалбоподател е предявил два иска за парични вземания в размер съответно на 2 570 лева и 1 000 лева. С оглед изложеното, по силата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като ако бе постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационно обжалване предвид цената на предявените искове, всеки от които е под 5 000 лева. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо г. о., като е извършил проверка за обжалваемостта на въззивното определение с оглед посочените по-горе критерии, правилно е приел, че подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.