Определение № 1098 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. Х. чрез адв. К. Г. против решение № 18/14.01.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 655/2009 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. „Р.” ООД, А. представлявано от управителя Г. Б. К. чрез адв. С. Н. от АК – Пловдив е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Предявен е иск от Н. В. Х. против „Р.” ООД, А. за връщане на получена в заем сума, както и на уговорено по същия договор възнаграждение, дължимо за периода януари 2004 г. – 12.10.2007 г., като втората претенция е заявена като частична. Исковете са уважени изцяло от Пловдивския окръжен съд. Въззивната инстанция е отменила решението на първата инстанция и е отхвърлила претенциите. От повдигнатите в изложението правни проблеми, касационната инстанция намира, че значими за постановения резултат са тези /преформулиран от съда/ – признанието на представляващия юридическото лице, ангажира ли последното и необходимо ли е при отпуснат заем на юридическото лице сумата да е постъпила по сметка на дружеството и да е осчетоводена от търговеца. Разглеждането им е от означение за точното приложение на закона, поради което и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдебният състав