Определение № 10549 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на О. У. Ф., гражданин на Нигерия, подадена чрез упълномощен адвокат Х. Тодорова, против определение № 32331 от 14.08.2026 г., постановено от Административен съд - София-град, I отделение, 26 състав, по адм. д. № 8713/2026 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за просрочие на оспорването и твърди, че същият е направен без да бъде установен по несъмнен начин началния момент, от който срокът за обжалване е започнал да тече. Твърди, че в обжалваното определение не е извършена достатъчно задълбочена проверка дали е направен реален опит за лично връчване на самата заповед, дали е посетен известният на администрацията адрес на чуждия гражданин в гр. София, [улица], [адрес], кога е извършено евентуалното посещение, от кое длъжностно лице и по какъв начин е удостоверено, че лицето не може да бъде намерено. При условията на евентуалност счита, че са налице основания за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 АПК. В тази връзка твърди, че пропускането на срока не е резултат от небрежност, а от съвкупност от обстоятелства, а именно липсата на лично връчване и превод, многократни посещения в отдел „Миграция“, устни указания на служители да изчака новия паспорт и да започне процедурата отново, като предприеме незабавни действия след получаването му на 19.06.2026 г. Тези обстоятелства са станали причина фактическото узнаване за издадената заповед да е настъпило чак през юли 2026 г. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. С допълнителни молби съответно от 31.08.2026 г. и 17.09.2026 г. представя писмени доказателства. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на О. У. Ф. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 32331 от 14.08.2026 г. е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на заповед УРИ № 5392 ПАМ – 6 от 06.01.2026 г., издадена от за началник на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, връчена на О. У. Ф., роден на [дата]., гражданин на Федерална република Нигерия, [ЛНЧ], по реда на чл. 61, вр. чл. 18а, ал. 10 от АПК на 27.01.2026 г.; оставена е без разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, заведената на 13.07.2026 г. с вх. № 24769 Жалба на О. У. Ф., роден на [дата]., гражданин на Федерална република Нигерия, [ЛНЧ], депозирана чрез пълномощник – адв. Х. Тодорова, САК срещу заповед УРИ № 5392 ПАМ – 6 от 06.01.2026 г., издадена от за началник на Отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 1 вр. чл. 41, т. 2 вр. чл. 24в ал. 16 вр. ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход - Нигерия“ и на основание чл. 39б, ал. 1 вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страната. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че по делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е узнал за издаването на оспорената в настоящото производство заповед едва през м. юли 2026 г., при положение че същата му е била връчена по предвидения ред в чл. 61 вр. чл. 18а, ал. 10 от АПК, на 27.01.2026 г., присъствен ден – вторник. Според съда не се сочи дори и дата, на която се твърди, че жалбоподателят е посетил отдел „Миграция“, а и служител, който му е съобщил за издадената заповед за наложената принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Същевременно не са представени и доказателства за твърдението, че жалбоподателят не владее български език, с оглед продължителния 9 годишен период на пребиваване на територията на страната, през който е бил студент в Техническия университет, и заявеното в жалбата и допълнително представената молба устно съобщаване за съдържанието на оспорената заповед от служител на отдел „Миграция“ при СДВР. Първостепенният съд е констатирал още, че заповедта за връщане е редовно връчена на 27.01.2026 г. по реда на чл. 61 вр. чл. 18а, ал. 10 АПК, и че нито забавянето на нигерийския паспорт, нито твърдяното поведение на администрацията представляват особени непредвидени обстоятелства или заблуждение по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Твърденията за посещения в отдел „Миграция“ и за незабавно действие след получаване на паспорта на 19.06.2026 г. са счетени за недоказани и противоречиви, тъй като узнаването на заповедта се отнася към неуточнена дата през юли 2026 г. Изложеното е мотивирало решаващият състав на АССГ да приеме за неоснователно и недоказано искането за възстановяване на срока за обжалване, на основание чл. 161, ал. 1 АПК, на оспорената в производството заповед УРИ № 5392 ПАМ – 6 от 06.01.2026 г. и поради изтеклия срок по чл. 149, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, да остави жалбата без разглеждане. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е съобразил приложимите правила за съобщаване по чл. 18а АПК. От доказателствата по делото /приложената на основание чл. 152, ал. 2 АПК електронна преписка/ се установява, че за издаването на заповед УРИ № 5392 ПАМ – 6 от 06.01.2026 г. на за началник на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, е било изготвено съобщение с рег. № 513000-958 от 08.01.2025 г., след като при извършена проверка на адреса, на който е бил регистриран нигерийският гражданин, служителите на сектор „Незаконна миграция“ към отдел „Миграция“ – СДВР не са установили никой, включително и съседи за повече информация /така според докладна записка с рег. № 315р -4131 от 13.01.2025 г./. В следствие на това уведомлението е било залепено на входната врата на жилището на посочения адрес на дата 09.01.2026 г. Правилен е крайният извод на съда, че административният орган законосъобразно е преминал към съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, като на 13.01.2026 г., на интернет страницата на СДВР е публикувал цитираното съобщение до О. У. Ф. за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. Следователно процесната заповед следва да се счита за редовно връчена на 27.01.2026 г., вторник – присъствен ден, от която дата е започнал да тече законният преклузивен срок за обжалване, поради което оспорването, направено с жалба с вх. № 24768 от 13.07.2026 г. по описа на АССГ се явява просрочено. Твърдението в частната жалба, че пребиваването на адреса за връчване не е установено, е опровергано от собственото изявление на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че през целия период е живял на известния на администрацията адрес и не се е укривал. На следващо място, твърденията му за узнаване едва през юли 2026 г. за издаването на процесната заповед са бланкетни и недоказани, включително и защото не е посочена дори приблизителна дата, на която му е станала известна. Според настоящата касационна инстанция, при близо деветгодишно пребиваване в страната и редовно обучение в Техническия университет – София, възражението, че нигерийският гражданин не разбира съдържанието и последиците на административен акт, представлява единствено голословно твърдение. То е и вътрешно противоречиво, защото в самата жалба се сочи устно съобщаване на съдържанието на заповедта от служител на отдел „Миграция“, т.е. жалбоподателят сам признава, че е осъществил контакт с администрацията на български език. Обосновано първостепенният съд е преценил и че не са били налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 АПК. Издаването на нов паспорт от чужда държава не е извънредно, непредвидено или внезапно събитие, то е резултат от собственото волеизявление на жалбоподателя, подлежащо на планиране. В случая от съществено значение е, че подаването на заявление за подновяване на паспорт не може да препятства възможността да бъде подадена жалба в срок срещу заповедта за налагане на ПАМ, тъй като последното е процесуално действие, което не изисква наличието на документ за самоличност. Дори и да се приеме за непредвидено соченото от частния жалбоподател обстоятелството, между получаването на паспорта на 19.06.2026 г. и подаването на жалбата на 13.07.2026 г. са изминали 24 дни, без да се сочат причините за подобно забавяне. Представените с частната жалба доказателства се неотносими към настоящото производство, тъй като те засягат семейни и социални връзки, които са въпрос по съществото на правния спор за законосъобразността на процесната заповед. С частната жалба не се сочи конкретно процесуално нарушение, допуснато от АССГ, а е направен опит спорът да бъде разрешен по същество, при положение че не е налице допустима първоинстанционната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето ѝ. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,