Определение № 154 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. О. К. срещу въззивно решение от 15.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 92 /2010 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 28.11.2009 г. по гр.д. № 4010 / 2009 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Ж. Й. К. и вместо това е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите до кой момент следва да бъдат преценявани действията на съпрузите, определящи брачната вина и по-точно – следва ли събития, настъпили след влизане в сила на решението в частта, с която бракът е прекратен поради развод, но при висящността на производството в частта за вината, да бъдат отчитани при установяване на вина. Жалбоподателят твърди, че за въпросите са налице основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма константна практика по тях, поради това, че брачните искове не подлежаха на касационно обжалване (по ГПК от 1952 г. - чл.218а,б.а ГПК (отм.). Ответникът Ж. Й. К. не изразява становище. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид настъпило след приключване на съдебното дирене пред районния съд обстоятелство – нанесен побой от съпруга над съпругата. От изложеното е видно, че съдът е основал решението си на изведения въпрос, но го е разрешил в съответствие със закона – с установения с правилото на чл.322 ГПК (и чл.260 на ГПК от 1952 г.) принцип на изчерпателност на основанията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпили до приключване на устните състезания във връзка с предвиденото с правилото на чл.325 ГПК (и чл.265 на ГПК от 1952 г.), че решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно вината и с установеното с т.9 ТР № 1 /04.01.2000 г. на ВКС за въззивното производство (практиката, имаща задължителен характер за съдилищата), което в тази част е запазило сила. Следователно неоснователно е твърдението за липса на съдебна практика по изведения въпрос. Също така разпоредбите на чл.322 и чл.325 ГПК не са непълни, неясни, или противоречиви, жалбоподателят не обосновава твърдения за създадена поради неточно тълкуване на тези разпоредби съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поради което наведеното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не е осъществено. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът нито е поискала разноски, нито е доказала да е направила такива за касационното производство, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът