Определение № 675 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу въззивно решение №848/19.06.25г., постановено по в.гр.д. 810/25г. на САС, с което е уважен иска на В. С. Н. по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, за 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди, и е отхвърлен иска за разликата до 30000лв.. Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната част, а ПРБ в осъдителната. В изложението към жалбата си ПРБ поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а ищецът В. Н. поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. И двете страни поставят въпроси по тълкуването на чл. 52 ЗЗД относно определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди като е отчел следните факти: Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 НК, за това, че в качеството си на длъжностно лице - служител на „Пайп Систем“ЕООД - технически ръководител на обект и провеждащ ежедневно инструктаж, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително - монтажни работи, източник на повишена опасност, при независимо съпричиняване заедно с две други лица, нарушил нормативни разпоредби, като в резултат причинил смъртта на общ работник на „Пайп систем“ЕООД. Делото е приключило с оправдателна присъда като продължителността на наказателното производство е било близо шест години, като делото е било разгледано по два пъти от апелативната и касационна инстанции. Ищецът е бил на 38 години към момента на повдигане на обвинението, не е бил осъждан, вкл. няма данни срещу него да са били водени други наказателни производства. В рамките на съдебните производства са били проведени общо 15 открити съдебни заседания, от които само по две не е присъствал лично. Предвид че обвинението е било за тежко умишлено престъпление, извършено в условието на независимо съпричинителство с други две лица, решаващият състав е приел, че общата продължителност на наказателното производство не надхвърля разумните срокове за провеждането му. В целия период спрямо ищеца е била взета най-лека мярка за процесуална принуда - подписка, отменена с постановяване на оправдателната присъда. Не била установена пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и влошаване здравословно състояние на ищеца, за което частично свидетелства негова съпруга, доколкото други писмени и гласни доказателства, вкл. съдебномедицинска експертиза в тази насока не били ангажирани. Не били установени неблагоприятни последици в емоционалното състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно производство, по-големи от обичайните за такива случаи. Не било установено наличие на действително уронване на честта и доброто име на ищеца сред обществото от неоснователно воденото срещу него наказателно преследване за престъплението, за което е оправдан, вкл. то да е станало широко обществено достояние. Отделно от това не били ангажирани достоверни доказателства наказателното преследване да се е отразило негативно и на трудова му заетост. По тълкуването на чл. 52 ЗЗД съдът е приел следното: Възприемало се еднозначно от съдебната практика понятието „справедливост“, установено от чл. 52 ЗЗД да не е абстрактно такова, а да е поставено в зависимост от преценката на конкретни и обективно установени обстоятелства, които съдът съобразява при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В производство като настоящето, в което е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ такова обстоятелства са не само общо относимите - вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, но и - тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, вида на последните и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване, при съобразяване дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции, разгледали делото. Съдът следва да съобрази още фактите дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, респ. - техният изход, продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало. Наред с тези обстоятелства съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Приема се още, и решаващият състав изцяло се присъединява към това разбиране, че справедливостта налага и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, доколкото въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС по тълкуването на чл. 52 ЗЗД е приложил правната норма като е обсъдил всички конкретни и обективни обстоятелства по делото, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице противоречие между решението на въззивния съд и съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото не са налице причини за изменение на установената съдебна практика по тълкуването на чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО