Определение № 46 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 175/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спорт Европа Банско” ООД, чрез назначения му особен представител адв. Й. Й., срещу решение №12233/03.11.2020г. по в.т.д.№1923/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав. С него е потвърдено решение №436/29.01.2019г. постановено по т.д. №137/2014г. по описа на ОС-Благоевград, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК, предявен от „Спорт Европа Банско“ ООД, за признаване на установено по отношение на К. Н. У. съществуването на вземане в размер на 200 000 евро, съставляващо договорна неустойка за виновно едностранно прекратяване на договор с нотариална заверка на подписите, съгласно т.1, Раздел VI на договор за изграждане, експлоатация и мениджмънт на търговски обект, сключен между страните на 08.10.2004г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.04.2014г. - датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1696/25.04.2014г. и изпълнителен лист от 25.04.2014г., по ч.гр.д. №401/2014г., по описа на РС-Разлог. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на въззивния съд относно правната квалификация на сключения договор и неоснователността на претенцията за договорна неустойка. Поддържа, че изцяло необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал извод за недължимост на неустойката, обвързвайки я с нарушения на ТЗ от управителя на дружеството и формирайки неотносим към спора извод за дължимост на обезщетение за вреди по чл.142, ал.3 от ТЗ. Счита за изцяло неправилен и извода за нищожност на неустоечната клауза в процесния договор. Твърди, че въззивният съд изцяло погрешно и необосновано е мотивирал извода си за нищожност на тази клауза, като се е основал главно на уговорения в договора размер на неустойката, съотнесен с размера на исковата претенция. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Следва ли наличието на разлика между уговорения между страните размер на договорна неустойка и предявения в съдебна претенция съществено по – висок размер на тази неустойка, да послужи за основание на съда за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза?; 2/ Следва ли да се приеме, че нарушения на разпоредби на Търговския закон от управител на търговско дружество, в това му качество, може да бъде основание за разваляне на облигационен договор, сключен между дружеството и негов съдружник, поради виновно неизпълнение от юридическото лице – съконтрахент? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба К. Н. У., поддържа, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение, както и че решението е законосъобразно и правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по него доказателства, че на 08.10.2004г. между „Спорт Европа Банско” ООД и съдружника в същото дружество К. У. е сключен договор за изграждане, експлоатация и мениджмънт на търговски обект с нотариална заверка на подписите, по силата на който У. се е задължил да изгради върху притежаваната от него земя, със свои лични средства и за своя сметка търговски обект - "Магазин за спортни стоки и гардероб за ски”, находящ се в [населено място], м.“Средореко”, [улица], като го предостави за експлоатация в срок до 30.12.2004г. при срок на действие - 10 години, считано от датата на пълната готовност на обекта за ползването му, съгласно предвиденото предназначение. Приел е за безспорно между странитее обстоятелството, че ответникът У. – въззиваем във въззивното производство, е изпълнил в цялост поетото договорно задължение - построил е магазин и гардероб за ски и го е предал в срок, съответно че същият е изправна по договора страна. Споделил е напълно направените от първата инстанция изводи за неоснователност на наведените от ответника У. възражения за нищожност на договора поради липса на форма, симулативност и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 от ЗЗД, като на осн. чл.272 от ГПК е препратил в тази част към мотивите на първоинстанционното решение. Позовавайки се на представените по делото писма от НАП и справка на ЧСИ М., съставът на САС е приел за установено, че „Спорт Европа Банско” ООД е нарушило задълженията си по раздел IV т.1 от договора, а именно: да изплаща редовно трудови възнаграждения и осигуровки на персонала; да погасява редовно публични и частни задължения; да дава годишен отчет на другата страна / К. У./ за осъществяване на мениджърска дейност /т.1, Раздел IV на договора/; а също и да води надлежно счетоводството за осъществяваната по време на договора търговска дейност в обекта. Също е изложил мотиви, че от началото на 2005г. съдружникът и управител на „ Спорт Европа Банско” ООД Е. Б. е действал в нарушение на изискванията за добросъвестност, за лоялна конкуренция и търговска тайна по отношение на дружеството. Изтъкнал е, че тези обстоятелства и липсата на надлежна счетоводна отчетност, респ. разпределение по-равно на печалбата дават право на изправната страна, в лицето на въззиваемия, да развали договора преди изтичане на неговия срок, поради виновно неизпълнение. С оглед на това е приел, че не са налице предпоставките на чл.20 от договора за заплащане на компенсаторна неустойка от 200 000 евро, която би била дължима единствено ако не са налице предпоставките за развалянето му. Изложил е и съображения за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не съответства на изложените от въззивния съд мотиви, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд не се е позовал на разлика между уговорения между страните размер на неустойката, която К. У. би дължал при предсрочното прекратяване на договора и предявения в производството размер на същата неустойка. За да прецени валидността на уговорената между страните неустойка за предсрочно прекратяване на договора от страна на собственика на предоставения за ползване имот, съдът го е съпоставил с размера на неустойката, дължима от насрещната страна – дружеството ползувател на обекта. Изводите, до които съдът е достигнал при тълкуване на клаузите на договора, не подлежат на проверка в стадия по допускане до касационен контрол. Още повече, че изводът за нищожност на процесната клауза за неустойка не е единствено обуславящ изхода на спора. В равна степен изводът за неоснователност на иска е обусловен от констатацията, че се е осъществило едно от предвидените в договора основания за прекратяването му, а именно „Спорт Европа Банско“ ООД, [населено място], не е изпълнило задълженията си по раздел ІV т.1 от същия договор. С оглед на това и съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.20 от договора, пораждащ задължение за заплащане на компенсаторна неустойка само при предсрочно прекратяване на договора без основание. По същите съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване и по втория въпрос в изложението. Макар и въззвният съд да е обсъждал действията на двамата съдружници на „Спорт Европа Банско“ ООД, [населено място], включително и тези на другия съдружник и управител Е. Б., тези негови мотиви не се явяват единствено обуславящи извода на въззивния съд за неоснователност на иска за неустойка. Решаващата воля на съда е обусловена от преценката за наличие на предпоставки за разваляне на договора от страна на К. У. поради виновно неизпълнение на задълженията на дружеството - касатор. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол - „очевидна неправилност”. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател не е изложил доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд