Определение № 3300 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. Д., М. Б. Д. и Е. П. Р., против решение № 350 от 24.10.2023 г. по гр. дело № 422/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик по извършване на делбата. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, довели и до нарушаване на материалния закон. Искат отмяна на решението. Претендират разноски. Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулират следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и доводите и възраженията на страните. Твърдят, че по този въпрос обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр. дело № 2584/2015 г. на ВКС, I г.о., и 2. Следва ли при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата, да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, по който правен въпрос излагат, че въззивният съд се е отклонил от практиката по решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. дело № 144/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 39 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 4890/2014 г. на ВКС, I г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба – А. Ц. С. и Е. Ц. К., са подали отговор, в който излагат правни съображения за липса на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверка по допускане на касационното обжалване, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството е във фазата по извършването на съдебната делба. Въз основа решение № 130 от 06.02.2020 г. по гр. дело № 476/2019 г. на Пещерски РС, влязло в сила в частта за делбените движими вещи, са допуснати до съдебна делба придобити от наследодателя Б. И. Л. по време на брака му със съделителя (ищец) С. Л. товарен автомобил УАЗ 452Д с peг. [рег.номер на МПС] и лек автомобил Фолксваген Поло с peг. [рег.номер на МПС], при дялове 20/24 идеални части за преживялата съпруга С. Л., починала в хода на делбеното производство пред въззивния съд, продължило с универсалните й правоприемници (наследници по закон) А. С. и Е. К., по 1/24 идеална част за А. Д. и М. Д. и 2/24 идеални части за Е. Р. (последните трима низходящи на починали преди наследодателя Б. Л. негови сестри и ответници по иска за делба). С влязло в сила въззивно решение по гр. дело № 671/2020 г. на Пазарджишки ОС, недопуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл. 34 ЗС, са допуснати до съдебна делба и съсобствени въз основа на наследяване от Б. Л. недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** и гараж с идентификатор ****, и шест неурегулирани поземлени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ нива в м. „К. “ с площ от 1908 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ залесена земя - гора в м. „П.“ с площ от 2008 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя в местността „В.“ с площ 2115 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ ливада в м. „К. “ с площ от 3389 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ ливада в м. „М.“ с площ от 2372 кв.м., и поземлен имот с идентификатор ***, представляващ ливада в м. „В.“ с площ от 3494 кв.м., при дялове по 3/9 идеални части за А. С. и Е. К. и по 1/9 идеална част за А. Д., М. Д. и Е. Р.. При разглеждане на делото в първото заседание във фазата по извършване на делбата на 23.02.2022 г. съделителите А. С. и Е. К., в чието държане се намирали движимите вещи (автомобили), са изразили съгласие за разпределянето им в общ дял на допуснатите до съдебна делба вещи, а останалите съделители при установена неподеляемост на същите са поискали изнасянето на делбените вещи на публична продан. За установяване на поделяемостта на допуснатите до делба имоти и пазарната им стойност е прието в делбеното производство пред първоинстанционния съд неоспорено от страните експертно заключение, с което са дадени изводи за неподеляемост на урегулирания поземлен имот от 190 кв.м. и построените в него еднофамилна жилищната сграда със застроена площ от 99 кв.м., в която жилищните помещения са свързани пространствено и функционално в един самостоятелен обект, и гараж и за неподеляемост на дворно място с построените в същото жилищна сграда и гараж и на неурегулираните поземлени имоти (земеделски и залесени земи) на два и повече дяла, като е определена и пазарната им стойност. След приключването на съдебното дирене първоинстанционният съд с решение по чл. 353 ГПК се е произнесъл по способа за извършването на съдебната делба на делбените вещи. При избора на способа за извършване на делбата е изложил мотиви, че основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура, и такава възможност е налице, когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, като в тези случаи делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно, поради допускане до делба на вещи съществено различаващи се по площ, обем и стойност и същевременно с различни дялове на съделителите - чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, като поставяне на общ дял на няколко съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена. Приел е по изложените съображения за неприложимо тегленето на жребий, като способ за извършване на съдебната делба на делбените вещи. При прилагане на чл. 353 ГПК, съобразявайки изрично изразеното от съделителите А. С. и Е. К. искане за поставянето им в общ дял, различните дялове на съделителите и стойността на делбеното имущество и включените в него вещи, съдът е постановил разпределяне в общ дял на съделителите А. С. и Е. К. на дворното място с построените в него жилищна сграда и гараж, ливада в м. „В.“ и двата автомобила, в дял на съделителя Е. Р. – нива в м. „К. “ и земеделска земя в м. „В.“, в дял на съделителя А. Д. – ливада в м. „К. “, и в дял на съделителя М. Д. – ливада в м. „М.“ и залесена земя (гора) в м. „П.“. Неравенството в стойността на разпределените в дяловете на съделителите делбени вещи е уравнил с пари, като е постановил съделителят А. Д. да заплати на съделителите А. С. и Е. К. сумата 3210.39 лева и на съделителя Е. Р. – сумата 339.87 лева, а съделителят М. Д. да заплати на съделителите А. С. и Е. К. – сумата 1140.39 лева, и на съделителя Е. Р. – сумата 339.87 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на съделителите А. Д., М. Д. и Е. Р., с която пред въззивната инстанция са навали оплаквания за неправилно извеждане от първоинстанстанционния съд на отсъстващ в експертното заключение извод за неподелямост на дворното място с построените в него сгради, а при наличие на такава и за този имот, за който липсва предявена претенция за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК и не са налице предпоставките за уважаването на такава, че изнасянето на всички неподеляеми вещи на публична продан по чл. 348 ГПК е приложимият способ за извършване на съдебната им делба, но не и този по чл. 353 ГПК. С въззивното решение, предмет на касационното производство, Пазарджишки ОС е потвърдил решението на първата инстанция по извършването на делбата. За обосноваване на извода за правилно извършване на делбата чрез способа по чл. 353 ГПК с разпределение между съделителите на обособените дялове от делбените вещи, въззивният съд е приел, че същият е съобразен с невъзможността от теглене на жребий поради различните по обем права на съделителите в делбеното имущество, неравностойността на включените в същото съсобствени вещи, техните вид, местонахождение и неподелямост на делбените имоти, установена от изводите на експертното заключение, които критерии изключват възможността за съставяне на равностойни самостоятелни дялове от същите и поставянето на такива в общ дял при липса на изрично съгласие от всички съделители за формиране на равностойни такива, съответно направена от същите възлагателна претенция за неподеляемия жилищен имот. Изложени са съображения, че изнасянето на публична продан на делбените вещи е неприложим способ за извършване на съдебната делба, тъй като делбените имоти, макар и неподеляеми поотделно, са достатъчни за получаване на реален дял от всеки един от съделителите, какъвто при публична продан някой от тях може да не получи поради участие на външни на общността на съделителите трети лица. Публичната продан е приета за неприложим способ и за включения в общността неподеляем жилищен имот, когато е възможно разпределянето му по реда на чл. 353 ГПК, който е приложимият способ за извършването на делбата. Въззивният съд е обсъдил и оплакването във въззивната жалба за недоказване на неподеляемостта на делбеното дворно място с построените в него сгради (еднофамилна жилищна сграда и гараж). Изложил е съображения, че неподеляемостта на делбените имоти, включително и на дворно място с построените в него сгради (еднофамилна жилищна сграда и гараж), е установена категорично от изводите на неоспореното от съделителите експертно заключение, изведени в съответствие с изисквания за урегулирани и неурегулирани имоти и за жилищни сгради по чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 72 ЗН и чл. 108 – 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Така установената неподеляемост е обосновала и поддържаното от съделителите (ответници по иска за делба и въззивници), включително и като оплакване във въззивната жалба, искане за изнасяне на делбените имоти на публична продан като единствено възможно способ за извършване на съдебната им делба. Публичната продан на делбените вещи е посочена за неприложим способ за извършване на делбата при възможността, предвид техните брой и стойност, да бъдат разпределени по чл. 353 ГПК чрез поставяне в дял на отделните съделители, включително и неподеляемия жилищен имот, поставен в общ дял на наследниците на починалата в хода на производството съделителка С. Л. - съпруга на наследодателя Б. Л., имуществото от който е предмет на съдебната делба. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаното от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване, условията на което са разяснени в задължителните разрешения, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице. По формулирания от касаторите в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото относими доказателства и наведени от страните доводи и възражения, който изпълва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице поддържаното специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаването му в съответствие с даденото разрешение в установената практика на ВКС, включително и в тази, посочена в изложението на касаторите – решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр. дело № 2584/2015 на ВКС, I г.о. В така установената практика на ВКС и задължителните разрешения, дадени в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи извод за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първоинстанционния съд, като съответно остави в сила или отмени – изцяло или отчасти, първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивния съд са ясни и формирани в резултат на собствената му дейност по оценка и анализ на събраните относими доказателства към спорния въпрос за приложимостта на способа за извършване на делбата чрез разпределение на делбените вещи по чл. 353 ГПК, а не чрез изнасянето им публична продан по чл. 348 ГПК при установената им неподеляемост, включително и за жилищния имот, различен по вид и предназначение от другите делбени имоти, и с обсъждането им с процесуалните позиции на страните, изведени от наведените от тях доводи и възражения по този спорен по производството въпрос. Обсъдил е именно експертното заключение за тези релевантни факти и е възприел за достоверни дадените с него изводи за неподеляемост на отделните имоти, данните за задачите и отговорите по което не съответстват на твърденията на касаторите за поставения въпрос, след което е обосновал и крайните си фактически и правни изводи за възможността за получаване на реален дял от делбената маса от всеки от съделителите при посочване на критериите за разделяне на включените в нея вещи. Несъгласието на касаторите с крайните решаващи изводи на въззивния съд от извършената от него въззивна проверка, очертана от наведените в жалбата оплаквания, при този осъществен анализ и оценка на относимите доказателства и преценката на същите с позицията на страните, изведена от техните твърдения и възражения, съставляват доводи за неправилност на изводите на решаващия съд, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следващият правен въпрос, свързан с възможността за извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК при образуване на еднородни реални дялове за всеки съделител, също не осъществява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разрешението по този въпрос в обжалваното решение е изцяло в съответствие със задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е преодоляно противоречивото му разрешаване (включително и по посоченото в изложението решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 144/2011 г. на ВКС, II г.о., което единствено е относимо към този въпрос от тези по изложението). Според приетото в тълкувателното решение, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). В мотивите на същите е разяснено, че за способа по чл. 353 ГПК, уреден като изключение от способа по чл. 352 ГПК – теглене на жребий, законът не изисква дяловете да се формират от еднородни (еднакви по вид и предназначение) имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност, като добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан, прилагането на която като способ за извършване на делбата при нееднородни имоти противоречи на чл. 348 ГПК, тъй като при този способ съделителите също ще получат паричната стойност на дела си, както при разпределение на нееднородни имоти и уравнение на дяловете в пари. В съответствие с тези тълкувателни разяснения е и даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение, който е съобразил не само критериите, по които имотите следва да се разделят – вид и предназначение на имотите, тяхната стойност и стойността на дяловете и изричното съгласие само на двама от съделителите за разпределянето им в техен общ дял, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, но и с допуснатите до делба и еднакви по вид и предназначение (земеделски) имоти, чийто брой съответства на този на съделителите и такъв е поставен в дял на всеки съделител. В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се констатира и хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение. При този резултат на ответниците по касационната жалба следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят своевременно претендираните от тях разноски по производството пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение от 1500 лева, установени от представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.