Определение № 358 от 08.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1983/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Г. срещу решение №8 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№137/2021 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №361 от 14.12.2020 г. по т.д.№646/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 12 000 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на увреждания от ПТП от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях. 2. За задължението на съда относно допускане на повторна експертиза, когато представеното по делото заключение е било оспорено. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Препратил е към мотивите на първата инстанция, а по отношение на наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за необоснована преценка на приетите доказателства и за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочил, че същите са неоснователни, тъй като първата инстанция е приложила правилно закона относно кредитиране на събраните доказателства в съвкупност, включително свидетелски показания и обосновано е извела крайния извод за причинените в резултат на ПТП вреди, определила е справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. и е редуцирала този размер предвид съпричиняването от страна на ищеца в посочения процент. Счел е, че събраното от пред него ново доказателство – лист за преглед на ищеца от 15.04.2021 г. /от който се установява, че ищецът е бил прегледан на контролен преглед, като е констатирано обективно състояние болка в десен глезен, направени са изследвания и е назначена терапия – планова оперативна намеса/ не внася изменение в изводите по същество. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по формулирания в изложението първи въпрос. Необсъждането от въззивния съд на нито един от наведените от ищеца във въззивната жалба доводи, е обусловило отхвърлянето на иска в посочения размер, поради което първият от въпросите отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, като в случая е налице и допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно формираната константна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения /вкл. и правните доводи по тълкуване значението на факт или приложението на норма, съобразяването на които не предпоставя необходимост от промяна в защитната позиция на другата страна, нито събиране на нови доказателства или проверка на събраните/, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236 от ГПК за мотивиране на въззивното решение, нито освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 от ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 от ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. По втория от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато. Отказът на въззивния съд да допусне повторна САТЕ във въззивното производство не противоречи на задължителните указания в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на формираната по приложението на чл.201 от ГПК практика на ВКС. Според дадените от ВКС разяснения, не всяко оспорване на представеното експертно заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, като тази преценка не следва да е формална, а трябва да се основава на установените в закона критерии. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането във въззивната жалба на касатора за допускане на експертиза, след като в рамките на правомощията си по чл.201 от ГПК е осъществил посочената по-горе преценка, като по същество е приел, че експертното заключение е достатъчно пълно, ясно и обосновано и няма основание за съмнения в правилността му, и че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат допускане на нова експертиза във въззивното производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,