Определение № 465 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1235/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Кодена“ ООД, с която се иска допълване на определение № 3157 от 10.11.2025 г. по т.д. № 1235/2025 г. на ВКС в частта за разноските. Твърди се от молителя, че като ответник в касационното производство е направил с отговора на касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски, представил е списък по чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г., но в посоченото по-горе определение липсва произнасяне по искането му за разноски. Иска се от молителя определението от 10.11.2025 г. на ВКС да се допълни и касаторът да бъде осъден да му заплати сторените съдебни разноски. Ответникът по молбата – „Топлофикация София“ ЕАД, е подал становище, в което сочи, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа има незадължителен характер, а съдът не е обвързан от предвидените в нея размери на адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, защото производството по чл.288 ГПК има за предмет проверката за наличие на основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се провежда открито съдебно заседание, а извършените процесуални действия по защита от името на ответника се изразяват само в подаването на отговор на касационната жалба. По допустимостта. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от страна, която е участвала като ответник в производството по чл.288 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Доколкото се иска допълване на съдебен акт в частта за разноските, допустимостта на искането по чл.248 ГПК не е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК. По същество – искането по чл.248 ГПК е основателно. С отговора на касационната жалба е направено от ответника в производството по чл.288 ГПК искане за присъждане на съдебни разноски, а производството по делото е приключило с определение № 3157 от 10.11.2025 г. по т.д. № 1235/2025 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. При този изход на касационното производство настоящият състав на касационния съд намира, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски. В определението по чл.288 ГПК липсва произнасяне по искането на ответника за разноски, поради което е налице непълнота по въпроса за разноските, която следва да се отстрани. Отговорът на касационната жалба е подаден от упълномощен от ответника адвокат, а към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г., в който е направено отбелязване с удостоверителен характер, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. /562,42 евро/ е платено в брой на адв.Г.. Тази част от договора обективира разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, удостоверяваща факта на извършено от страната плащане на адвокатско възнаграждение - 1100 лв. в брой. Въз основа на посочения по-горе договор касационният съд намира за доказано, че ответникът в производството по чл.288 ГПК е сторил реално разходи за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1100 лв. /562,42 евро/. По размера. При обжалваем интерес от 7038 лв. размерът на адвокатското възнаграждение по чл.9 ал.3, вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата възлиза на 1003,80 лв. /513,23 евро/, но с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, а могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Касационният съд намира, че адвокатското възнаграждение от 1100 лв. /562,42 евро/, което е платено от ответника в производството по чл.288 ГПК, не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Водещ за този извод е критерият фактическа и правна сложност на делото, което в случая изисква провеждане от ответника на процесуална защита срещу тезата на касатора за наличието на посочените в касационната жалба основания по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроси, свързани с вземане, произтичащо от изграждането на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа, но при липса на сключен договор между страните. Посоченият по-горе размер на адвокатско възнаграждение е съобразен и с обема на извършената пред настоящата съдебна инстанция работа по процесуално представителство, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба от упълномощения от ответника адвокат. С оглед на изложеното касационният съд намира, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и определението по чл.288 ГПК следва да се допълни в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд